Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Хората обичат да се фокусират върху привидности, а публичните личности и политиците по принцип се обсъждат особено охотно. Само че стандартните, конвенционални политологически анализи в ОНД и Източна Европа не вършат никаква работа и са напразно губене на време, защото посткомунистическите страни имат една важна особеност: ИСТИНСКИТЕ УПРАВНИЦИ СЕ КРИЯТ ЗАД КУЛИСИТЕ И ПРЕДПОЧИТАТ ДА ИГРАЯТ РОЛЯТА НА КУКЛОВОДИ. Поради това би било далеч по-интересно и важно да се разкрият тези кръгове и механизмите им за контрол върху марионетките.
Или както пише Анатоли Голицин:
„Западните анализатори и наблюдатели имат склонността да се фокусират обсесивно върху поведението на отделни индивиди… в руската политика като Горбачов, Елцин, Козирев, Руцкой, Явлински, Шеварднандзе… сякаш всеки от тях е лично мотивиран кариерист, който подобно на западните политици се бори за власт и влияние. Изпуска се от внимание факта, че всички тези характери – всеки един от които тръгва от службите за сигурност, Комсомола и други контролирани структури – са свързани колаборатори, които следват обща стратегия. „Демократизмът”, който демонстрират, е преднамерен, за да прикрие това… Горбачов, Елцин, Руцкой и Хазбулатов всички са членове на този елит, който съдържа група, на която в моите меморандуми аз се позовавах като „руските стратези”. Този елит беше отговорен за завръщането на власт на Шеварднадзе и Алиев в Грузия и Азербайджан. Те също така са отговорни за планирането и изпълнението на ленинистката еволюция на политическата система и за начина на нейното функциониране, включително появата и повторната поява на политически „кризи. Елитът е висшият авторитет, на който в крайна сметка почива позицията на Елцин: той осигурява колективното ръководство, на което той е член и което освен всичко друго решава колко дълго той ще служи като президент. Елитът трябва да има на свое разположение някакви механизми, чрез които да се постигат такива решения и чрез които контролираните политически събития да се координират. Съществено за успеха на стратегията е този механизъм да е добре скрит от Запада. На мен ми липсват възможности да изследвам как той функционира. Все пак е вероятно той да действа прикрито зад някой публично известен орган. Съветът за Национална сигурност би могъл да бъде кандидат за проучване като възможна фасада за един такъв механизъм.”
Публикуване на коментар