Като поставих вчера във все същата дискусия, която тече под писанието на знаменития д-р Филипов, ето този крайно неприятен за някои въпрос Има ли морал в журналистиката, трябва ли да имат съвест пишещите, опитващите се да ни манипулират люде?, самият доктор, разбира се, сякаш изпадна в словесен ступор, не знам, не само аз, но и обожателите му са в нещо като вцепенение; мълчи стоически докторът, днес е време да излезе новото ми писание, да видим дали изобщо ще пише, или е постъпил в болница; това ще се разбере днес; а ето как все пак протече дискусията след моето обаждане, любопитно е, нека да стои тук, та да се чете от признателното потомство, което може би ще поиска един ден да разбере колко ни е бил акъла; да, нашият акъл, на т.н. "съвременни българи":Acho: Струва ми се, има нещо нередно тука… Ако това ще е блог, редно би било авторът да участва в дискусиите, да отговаря на въпросите и на критиките. “Докторът” никога не го прави, нито веднъж. Пуска си коментарите и заключенията, добре, винаги е интересно да чуеш нечие мнение (стига да е обосновано). Но ако това ще е блог, нечието (в случая на доктора) мнение би трябвало да е начало на дискусия и съответно някой може да има различно мнение по въпроса (също обосновано). Това тук е просто (как да кажа по-меко) надплюване. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Бравос! Кат се върнах тука да проследя диалозите и що да видя – няма диалози. Останали само апологетите на иженарицаемия д-р, щото той не е такъв. Ами сега, бе лешпери, с кого ще се дърляте, като останахте само единомислещи? За туй ли беше цялото лаене? Да прогоните тия дето ви пречат, а мен някаква другарка ме обвини, че съм била гонила хора. Не, другарко, аз никого не съм гонила оттук, вие го направихте и такива като вас. Ами, честито да ви е беззъбия форум. Продължавайте да венцеславите възлюбления доктор и не допускайте врагове тук да ви развалят кефа. Той и другара Т.Ж. така “подкрепяше” градивната критика – като я унищожаваше. Хай, че ми писна, отивам при Люба Русева и Цветозар, те поне още не са купени.
Diane Lane
Абе не е точно така. В смисъл, че заминават заради парите, но после не искат да се върнат заради простотията.
Драги г-н Грънчаров,
защо след като казахте по горе, че всеки може да изкаже мението си и че трябва да се зачитаме и уважаваме, сега се обиждате? Това е едно честно мнение, толкоз. Тъкмо започнах да вярвам че все пак можем да говорим по сериозни проблеми, да дискутираме, и се бях зарадвал че наи-после ще може да се върнем на началните проблеми. А те бяха, както и Вие поставихте по-нагоре, че:
1. Домакинът не води дискусиите които започва,
2. Домакинът не отговаря на въпроси,
3. Домакинът отправя твърдения които явно не може да подкрепи и обоснове
4. Домакинът явно не уважава мнението на никой от участниците в форума,
Това от своя страна също показва неговото отношение, и както забелязаха и отбелязаха и други, така Домакинът ще остане без истински читатели и само с тези дето го аплодират.
Сега можем само да спекулираме, дали това всъщност е неговата цел. Само той може да ни обясни каква е целта на статиите и блога му, след като явно не е дискусия, не е обмен на мнения с културни и мислещи хора, не е водене на диалог… Тогава какво? И защо?
Мисля, че интелигентните хора тука все пак показаха че са доста и че могат да дискутират проблеми и да се аргументират обосновано, и че могат да го правят помежду си. Но нямя Лидер…
Тогава автоматично идва въпроса, а защо да го правят тук? Тук Автора (Лидера, Домакина) не ще да им чуе мнението. Ми, тогава…. да си слуша ръкоплесканията.
Е, съвсем скоро или ще разберем или ще трябва да си направим изводи. Само че някяк некрасиво се получава спрямо другите Автори в този сайт, защото цялостния имидж на редута.бг се гради от отношението им към читателите което се вижда от дискусиите им с тях. Може би те биха взели по-сериозно въпроса с имиджа на саита си и биха направили нещо за да не загубят читателите си. Нищо не струва да ги питаме.
ДОКТОРЕ??
acho
Капка Вачева
"Днес никой не пита защо Жан Виденов или Симеон Сакскобургготски не са направили това или онова. На фона на слабите им управления всяка претенция би била нелепа. За общественото съзнание е ясно, че от слабите политици не може да се очаква много. Затова и няма изисквания към тях. Но към големите политици, които могат да се справят с големите обществени въпроси и очакванията са много по-големи.
Огромният брой въпроси около личността на Иван Костов в поступравленския му период идва от няколко обективни факта. Първо, успехът му като министър-председател. Второ, неотговорените въпроси по време на неговия мандат. Трето, двегодишното му мълчание след това. Четвърто, уникалната по мащабите си клеветническа кампания срещу него. Пето, огромната омраза и злост на неговите врагове, която успя да достигне до една част от хората. Шесто, безкористната обич и доверие на неговите съмишленици и привърженици.Какво щеше да бъде България днес, ако през 1997 година Иван Костов не беше дошъл на власт? Моята оценка като журналист и гражданин за Иван Костов е, че той издигна от руините на посткомунизма днешната съвременна България, откъсна я от руската орбита, изгради визия за бъдещето й, успя да наложи тази визия дори на своите опонентите и сложи началото на новия път на България към цивилизования свят.
Както у нас, така и в другите страни, рядко се появяват такива ярки политически лидери. Те са тези, които оставят трайна следа в историята на страната си. В световен мащаб през ХХ век такива фигури са Рузвелт, Аденауер, Тачър, Рейгън, Кол… Техните продължителни реформаторски мандати са резултат на обществен разум и инстинкт за национално самосъхранение. Нашият самосъхранителен инстинкт се оказа обаче по-слаб и прати Иван Костов в опозиция. Истински проблем за България е, че разполага с един държавник реформатор, който не можа да завърши започнатите от него реформи.
Всичко казано дотук, определя Иван Костов като политик, към когото не можеш да бъдеш безразличен. Това е неговата съдба"
Публикуване на коментар