Да убедиш мутра в ползата от четенето

Някакъв човек ми препоръча да прочета статия от в-к СТАНДАРТ под заглавие Нечетенето убива Невежеството е риск, а не блаженство. Впечатлила го, много била мъдра; автор бил Райко Байчев. Е, прочетох я. И в един момент ми хрумна нещо, което опропасти изцяло т.н. авторово внушение. Ето за какво става дума.

Неговата теза е: ако хората почнат повечко да четат книги, по-малко ще бъдат в обществото убийствата, стрелбите, побоищата, грабежите, отвличанията и пр. Логиката е тази, първо, че четейки, бидейки заети с четене, предполагам, хората няма да имат толкова време за да се бият, да убиват, да се стрелят, един вид дори поради самата заетост; на второ място т.н. начетени хора са един вид поумнели и съвсем не прибягват до побоища, убийства, стрелби и пр. за решаване на конфликтите си; станали са един вид по-миролюбиви, щото четенето внася миролюбие в манталитета на човека. Ето как самият автор ни убеждава в тезата си, прибягвайки за целта до цитат от Георги Господинов, писател: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo