Някакъв човек ми препоръча да прочета статия от в-к СТАНДАРТ под заглавие Нечетенето убива Невежеството е риск, а не блаженство. Впечатлила го, много била мъдра; автор бил Райко Байчев. Е, прочетох я. И в един момент ми хрумна нещо, което опропасти изцяло т.н. авторово внушение. Ето за какво става дума.
Неговата теза е: ако хората почнат повечко да четат книги, по-малко ще бъдат в обществото убийствата, стрелбите, побоищата, грабежите, отвличанията и пр. Логиката е тази, първо, че четейки, бидейки заети с четене, предполагам, хората няма да имат толкова време за да се бият, да убиват, да се стрелят, един вид дори поради самата заетост; на второ място т.н. начетени хора са един вид поумнели и съвсем не прибягват до побоища, убийства, стрелби и пр. за решаване на конфликтите си; станали са един вид по-миролюбиви, щото четенето внася миролюбие в манталитета на човека. Ето как самият автор ни убеждава в тезата си, прибягвайки за целта до цитат от Георги Господинов, писател: (ОЩЕ >>>)
Неговата теза е: ако хората почнат повечко да четат книги, по-малко ще бъдат в обществото убийствата, стрелбите, побоищата, грабежите, отвличанията и пр. Логиката е тази, първо, че четейки, бидейки заети с четене, предполагам, хората няма да имат толкова време за да се бият, да убиват, да се стрелят, един вид дори поради самата заетост; на второ място т.н. начетени хора са един вид поумнели и съвсем не прибягват до побоища, убийства, стрелби и пр. за решаване на конфликтите си; станали са един вид по-миролюбиви, щото четенето внася миролюбие в манталитета на човека. Ето как самият автор ни убеждава в тезата си, прибягвайки за целта до цитат от Георги Господинов, писател: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Като е абстрахираме от мутрите и мутренския „Стандарт” мисля, че животът без книги и четене би бил почти напълно безсмислен. Вярно, идва момент, когато вече си прочел всичко съществено, защото истински ценностните книги не са чак толкова много и въпреки това не можеш да спреш, да се обърнеш само навътре и да пребиваваш безмълвно в неизразимото светилище на душата без външни дразнители, та били те вече и книги. При това не съм библиофил като напр. Умберто Еко, за когото редкостта, оформлението и т.н. на книгата са не по-маловажни от съдържанието. За мен важно е най-вече съдържанието.
Същото се отнася и за музиката – да, всички важни (класически) произведения са вече прегледани, прослушани и пресвирени и въпреки това продължаваме да ги слушаме и пресвирваме. Защо? И аз не знам.
А иначе две хубави книги:
1. Това не е краят на книгите
Умберто Еко, Жан-Клод Кариер, Жан-Филип дьо Тонак
Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия.
* Писал ли е Христос?
* Коя е една от най-опасните книги на света?
* Кой е първият автор?
* Кой е първият, който е писал за пари?
* Кой е първият издател?
* Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!"?
* Кои са "разрушителите" или "трошачите" на книги?
* Какво не са предсказали фантастите?
"Това не е краят на книгите" е забележително издание – синтез на потенциала на двама съвременни интелектуалци (Еко и Кариер), притежаващи уникална обща култура и способност да я интерпретират като боравят с огромна по обем многостранна информация, както и ведра, оптимистична и енергична битка за бъдещето на книгата. Авторите водят многочасов разговор за книгите и писателите – от Омир, Еврипид, Софокъл и Платон до Кафка и съвременните европейски и американски философи. Творчеството им, идеите, куриозите и парадоксите от живота им се интерпретират с изключително майсторство и размах. А коментарите на реалии от последните 20 години като интернет, компютърни програми, електронни книги са професионални и много любопитни.
http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=49020
и
2. хубава и поучителна книга – „История на четенето”:
Алберто Мангел: Обществото е невъзможно без четене!
Канадският писател състави историите на боравенето с писаното слово
Невероятна "История на четенето" е написал Алберто Мангел (изд. "Прозорец"). Тя е история на четенето, без да е подредена като история. Това са 20 истории: на научаването на четене, на "картинното четене", на формата на книгата, на краденето на книги, даже на очилата и т. н. И във всяка от тях са вмъкнати безброй човешки истории: на Рилке - в "Преводачът като читател", на Кафка - в друга, на Антъни Комсток - в "Забраненото четене", на граф Гулиелмо Либри - в "Кражбата на книги"... Графът, каква фамилия само, бил осъден "на 10 години затвор и отнемане на всички обществени почести" в средата на ХIХ век. Той е най-крупният крадец на книги в историята, но като отделна персона. Римските библиотеки били комплектувани от плячкосаните съкровища на половината свят.
Авторът е невероятен читател. Роден е в Буенос Айрес в семейството на дипломат и не е живял като че ли единствено в България, води се канадски писател. Шестнайсетгодишен, работел в книжарница в аржентинската столица. "Един следобед влезе Хорхе Луис Борхес, придружен от 88-годишната си майка... Търсеше книги, с които да научи староанглийски..." Майка му нервничела: "О, Хорхе, не разбирам защо си губиш времето със староанглийски, вместо да учиш нещо полезно като латински или старогръцки!... На тръгване Борхес ме попита дали съм зает вечерно време, защото той има нужда (каза го много неловко) някой да му чете, тъй като майка му вече бързо се изморява." В следващите 2 години момчето четяло всекидневно на слепия писател. Така разказва този Мангел.
Първата реплика, с която е запомнен Антъни Комсток, е: "Нашият праотец не е можел да чете, когато е бил в рая." Той основал цензурата в Щатите. В края на живота си заявил гордо: "Унищожил съм 160 тона неприлична литература!" Щатите са известни и с уникалните закони, "забраняващи на всички чернокожи, независимо дали са роби или свободни, да бъдат учени да четат. Тези закони са в сила чак до средата на ХIХ век"... Пиночет забранил "Дон Кихот" в Чили през 1981.
"Едно общество може да съществува - много от тях съществуват - без писмо, но никое общество не би съществувало без четене", напомня Мангел. Става дума за четене на книги, не на вестници.
http://www.segabg.com/article.php?issueid=1130§ionid=6&id=00001
Публикуване на коментар