Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Отново за потъналата сякаш в руска кал наша образователна система

Решавам тая сутрин да публикувам мислите, които обменихме по имейла с един млад човек, с единия от авторите на публикуваната тия дни чудесна статия Матурите – между "здравия разум" и "позволеното безумие”. Оказва се - противно на това, което обикновено си представяме - сред младите хора у нас има изненадващо интересни, сиреч, мислещи личности, с които е много приятно да се общува. Засегнахме, както ще установите, някои теми, които могат да са от значение и за други хора, примерно за това как се пише философски текст и пр., та това именно ме принуждава да дам гласност на кореспонденцията ни; ето какво си казахме:

Привет, господин Грънчаров!

Пиша Ви по повод една малка статийка, която написахме заедно с един мой съученик. Една моя приятелка ме ориентира към Вас. Вярвам, че донкихотския похват, с който сме се заели, изключително ще Ви заинтересува. А и, тъй да се каже, "разкритията" ни също биха провокирали интерес. Освен това Вие сте личност, която е изключително заинтересована от потъналата сякаш в руска кал наша образователна система.

Пращам текста и ще очаквам отговор - пълен с похвали или укори, Вие ще прецените. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

В младите хора е бъдещето, на тях трябва да залагаме.
Томи Томев.

Ангел Грънчаров каза...

Напълно вярно, споделям... младите ще направят онова, което ние не можахме, ала много искахме...