Попаднах на едно "сексуално интервю" с Радой Ралин и открих няколко момента, касаещи проблема "секс-алкохол", които ми се виждат достойни за по-голямо внимание; с две-три думи казано: вярно говори бай Радой, Бог да го прости! Това, което той подхвърля, може да се развие, но и така казано е достойно да се знае и разпространява - щото много истина има в него. Та ето тия няколко откъслека от неговото интервю, които така ме впечатлиха:
Често се обявяваш против алкохола, в полза на секса. Защо?
Аз не пия. Аз съм за секса. Пие който не може. Не мога да обвиня младите сега че пият. При това че и жените пият повече. Може би всички са еднакво недоволни. Сигурно сексът не върви много напредничаво в таз страна. Какво да говорим? Чисто и просто на хората не им е нито до държава, нито до мокрене на котето*.
Защо смяташ, че сексът трябва да замени алкохола? Не може ли да ги има и двете?
Защото сексът е най-първичният, първо се е появил той, после са открити всички възбудителни ли било, упояващи ли растения, съставки ли, минералчета ли… Обаче не са човешки. А той е най-човешкото нещо. Алкохолът е измислена работа. Важното е, че сексът не може да се имитира. Не може да има секс-менте. Той е истински, естествен. (ОЩЕ >>>)
Често се обявяваш против алкохола, в полза на секса. Защо?
Аз не пия. Аз съм за секса. Пие който не може. Не мога да обвиня младите сега че пият. При това че и жените пият повече. Може би всички са еднакво недоволни. Сигурно сексът не върви много напредничаво в таз страна. Какво да говорим? Чисто и просто на хората не им е нито до държава, нито до мокрене на котето*.
Защо смяташ, че сексът трябва да замени алкохола? Не може ли да ги има и двете?
Защото сексът е най-първичният, първо се е появил той, после са открити всички възбудителни ли било, упояващи ли растения, съставки ли, минералчета ли… Обаче не са човешки. А той е най-човешкото нещо. Алкохолът е измислена работа. Важното е, че сексът не може да се имитира. Не може да има секс-менте. Той е истински, естествен. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар