На едно място чета следния коментар, който ме заинтригува така, че не само му отговорих, но и предлагам около него да се проведе една по-задълбочена дискусия; ето какво написа този човек с никнейм AZ, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах:Някакъв поет, на когото досега не му бях чувал името (Румен Леонидов) казал, че „Бойко Борисов е народен човек, дори прекалено народен, и се пише за него“ и според него това било съвсем нормално. Много бих искал да знам какво означава "народен човек" и какво е да си прекалено народен - защото често съм го чувал включително и за Тодор Живков, който също бил народен човек? Изобщо нямам представа какво е да си народен човек. Аз народен човек ли съм или ненароден? В училище също не са ни казвали нищо за нородните човеци и разликата между тях и останалите. Бих искал да знам, защото явно това е важно: в България и народните човеци се ползват с особен статут за разлика от само човеците.
А ето сега моя коментар на горното:
Чудесна тема поставяте, драги AZ, наистина е твърде любопитно да се разбере какъв смисъл влагат в израза "народен човек" тия, които го употребяват така често, и то по адрес на една бивша, но не по-малко арогантна мутра: Боко. Или за един наглец и простак: Тодор Живков. Все били "народни човеци" тия двамата и такива като тях - и се пита нормалният човек, като ги слуша: и кое им е "народното"? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Аз така го виждам „народния човек“- това е личност, която било поради произхода си, било поради високо обществено положение е опакована в израза „благородството задължава“. Въпросната личност обачи си е боднала благородното задължение …зад ухото и в обществените си изяви го дава по-така, освободено откъм формалности в облеклото /анцунг, скиорска шапка, маратонки/, в поведението / ръцете в джобовете, пура в устата/, в общуването /пържолки за следовото куче, садете си сами картофите, ставайте овчари,аз съм прост и вие сте прости/, говорене на диалект / искАли сте да ме видите/. И народецът, който прави абсолютно същото, но много добре знае, че не е редно да го прави си вика – А, този човек прави това, което на мен и баба ми забранява – егати пича! Ако прочетете книгата на Иван Бакалов „Сянката на Борисов“ ще разберете, че е народен, но не дотам…
Иванова
V BG, za sajalenie, procesa na restavraciq na todorjivkovizaciqta i na idiotizma varvi s palna sila!
Велико Милков
Публикуване на коментар