Не знам защо, но сякаш никой не забелязва следната причинно-следствена връзка на събитията:
"Генералната репетиция" на сегашния "взрив на народния гняв" бяха пак също така "спонтанно организираните" едновременни протести в 14 български града, с които "народът" пожела да бъдат забранени проучванията за шистов газ, т.е. да бъдат стопирани кардинално всички опити да разберем с какви природни богатства разполагаме (понеже иначе ний сме доста богата държава де, няма що, ще се излагаме да се интересуваме от някакви си там подземни природни богатства!). Тогава Боко мигновено се подчини на "народа", въведе мораториумът, а някои сили, служещи на руското енергийно робство на българите, самодоволно зачакаха своя час.
А сега се опитайте да проследите по-внимателно мисълта ми. Този чакан от петата колона на Русия у нас час дойде ето как:
Проведе се т.н. "референдум" за строежа на нова руска ядрена централа на българска територия. Комунистите, откровени отколешни предатели на българския национален интерес и предани слуги на руския имперски интерес убеждаваха простодушния народ така: "Искате ли евтин ток? Е, щом искате, гласувайте да построим нова руска ядрена централа и ще имате евтин ток!". Е, това, че тази централа ще ни струва "некакви си там" 22 милиарда еврА, сиреч, само някакви си там 44 милиарда лева, които ще трябваше все пак да ги плащаме с "евтиния" беленски ток, никой не се замисли за такава една незначителна подробност. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар