Току-що забелязах интересен по моя преценка коментар, който открих под вчерашна публикация в блога със заглавие Младите трябва да бъдат обучавани не на това какво да учат и какво да мислят, а как да учат и как да мислят. Решавам да дам по-широка гласност на този показателен коментар, поради което го публикувам в отделен постинг - с оглед на това да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на този блог:
Ето нещо, което си струва да бъде подкрепяно, адмирирано, разпространявано и настойчиво, упорито, всеотдайно и всекидневно насаждано, защитавано, огласявано...
Та дано пробие тъпоумието, интересчийството, заспалостта, безхаберието, мудността, безличността, чиновността, спокойствието, показността и упорития дебилитет на тъй нареченото българско учителство - неучещо се и не желаещо да се учи от най-доброто в света. Какво приказвам, ами и от най-доброто в България!
Дето му е под носа. Дето е в книгите на философа-учител от Пловдивската гимназия по електротехника и електроника. С предложеното й име, то да бъде вместо Владимир Иличь Ленин, примерно и защо не - Стив Джобс. А?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар