Задача за литературен анализ, задена на директорката на една професионална гимназия

Публикацията от вчера под заглавие Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност..., в която се разказва за бруталното и унизително уволнение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив на колегата Калин Христов предизвика много отзиви в социалните мрежи и в блога. Ето един отзив, който особено впечатлява, написан е от дългогодишен преподавател в гимназията, един от нейните почетни доайени инж. Парпулов:

Жалко за младите хора! По този начин губят един много добър учител и като специалист, и като личност. Не знам защо ми идва на ум баснята на Стоян Михайловски:

Бухал и светулка

Измежду полските треви

Блестеше, в нощните тъми,

Една светулка лъчезарна...

(С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна

Кат другите светители на нашата земица!)

Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини,

Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,

Подгони светлата мушица

И най-подир я улови...

- Какво ти сторих? - Ти ми пречиш!

Умри! - Че как ти преча? - Светиш!

Г-жа директорката е със специалност "Български език и литература". Как стана директор на Професионална гимназия е пълна загадка.

В случая обаче тя може да направи изключително професионален анализ на това литературно произведение.

Гражданинът инж. Парпулов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo