Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност...

Тия дни научих, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив, на училището, в което работя, си е позволила да уволни по недопустимо арогантен начин един забележителен учител в нашето училище: г-н Калин Христов. Човекът се е явил при нея с молба за отпуск, вместо това тя му връчва заповед за уволнение! Променила длъжностната му характеристика, турила там изискване, на което г-н Христов не отговаря (примерно, той не владее... японски език; не зная какво точно изискване е турила, но предполагам какво изискване може да е измислила!), а пък после мигновено му е връчила вече готовата заповед за уволнение! Тя тия коварни спектакли ги умее, няма що: сякаш главната й цел е да се погаври с хората, това сякаш е сърцевината на нейната управленска "стратегия". Капчица уважение към човешкото достойнство на управляваните не е способна да прояви, а все търси начин да отмъщава, да наказва, да обижда, да мачка достойнството на хората.

Защо уволнява г-н Христов ли? Ами ясно защо: защото той й беше един от главните конкуренти за директорския пост, участва в конкурса - и явно в нейното съзнание си остава заплаха, затуй се е наложило да го "отстреля". "Има човек - има проблем; няма го човека - няма го и проблема!" - изглежда тая сталинска максима вдъхновява нашата толкова "модерна" ръководителка. Въпреки че този човек в момента не е никаква заплаха за директорското всевластие, ето, уволнен е, и то по такъв един недопустим начин. Подличко. Така обаче с хора не бива да се постъпва. Има нещо, наречено "морал", което не позволява тия неща да се правят по такъв начин. Без човещина не може да се живее.

Няколко думи искам да кажа за уволнения, за пожертвания пред пиедестала, пред трона на директорското всевластие. Прочее, ще си каже някой: ти пък защо се месиш сега? Що не си мълчиш? Що се вреш "между шамарите"?! Ти какъв си, та се обаждаш?! Ще отвърна на тази резонна забележка ето така, преди да кажа още няколко думи за г-н Христов.

Не мълча и няма да мълча по морални причини и подбуди. Моят морал не ми позволява да замълча в този момент и да се правя, че сякаш нищо не е станало. Да, моралът ми не позволява. Не мога да допусна да се държа като мерзавец, който си мълчи, щото, видите ли, случилото се пряко не го било засягало. Не е вярно че не ме засяга: засяга ме, и то как! Щото г-н Христов е човек, щом така сега постъпват с него, щом го унижават, а пък всички наоколо благочинно си мълчат, то утре ще постъпят по същия начин и с всеки друг, в това число и с мен самия (прочее, с мен вече са постъпвали така, та от опит знам какво е!). Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност - ето това мен, в качеството ми на човек, най-пряко ме засяга и касае. Затова не мога да се престоря на непукист и да си замълча сякаш нищо не е станало. Реагирайки срещу подобно нечовешко отношение, аз реагирам всъщност в защита на самата човечност; правя го защото в качеството ми на човек това е мой дълг. Недостойно е да се мълчи в такъв един момент. Затова реагирам. Едно нещо ни е останало - достойнството - загубим ли него, значи всичко вече сме загубили. Толкова по този въпрос, макар че по него още много мога да кажа. Това е въпрос, съдържащ в себе си колосален философски - сиреч, човешки, тия две неща съвпадат! - смисъл.

А ето сега няколко думи за новата жертва на г-жа Анастасова. Не е случаен този човек, това е един инициативен, иновативен човек - и много стойностен преподавател. Дали пък не го уволняват тъкмо заради това?! Дали пък причината не е, че само едно слънце трябва да свети на хоризонта, слънцето на властта, и всичко друго, що затъмнява светенето му, сиреч, си позволява да блещи по-силно, трябва да бъде погасено?

Г-н Христов е човекът, организирал CISCO академия в гимназията, която е клон на академията в град Пловдив. В нея наред с учениците от гимназията идват студенти, работещи във фирми и учещи в други гимназии. Академията е много популярна сред ученици и родители, което доведе до голям брой желаещи да придобият тази международно призната квалификация. Като резултат от това сътрудничество, освен подготовката на курсисти, беше открита нова специалност в ПГЕЕ-Пловдив с паралелка по „Компютърни мрежи“. Г-н Христов е инициатор за голям проект съвместно с регионалната CISCO академия в Пловдив, Фондация "Бъдеще 21 век" и фирми от града по ОП “РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” за изграждане на кабинети по направления компютърни мрежи, автоматизация и енергийна ефективност. Този проект е най-мащабният от всички останали и възлиза на стойност от около 250 000 лв.

От миналата година г-н Христов е в контакт с представители на LEGO за създаване към ПГЕЕ-Пловдив на група, занимаваща се с роботика - като основа за бъдеща специалност в училището. В началото на месец май той се обръща към господин Кузов (експерт по ИТ в МОМН) за подкрепа във връзка с наша инициатива да направим действащо „i-Професионално образование” в ПГЕЕ-Пловдив. През месец юни на среща с ръководството на БАН, съвместно с г-н Райчин Рачев, запознава академик Воденичаров с тези идеи и получава пълната му подкрепа.

Е, за всички тия неща г-н Христов си е заслужил уволнението, нали така?! Явно е трябвало спешно да бъде уволнен: как така ще допускаме толкова инициативни преподаватели да работят при нас?! Бързо да го уволним, бързо да погасим светенето му! Я го виж ти, ще ми свети там, леле, какво си позволява пък тоя?!

Спирам дотук. Вижда се, че работите съвсем не са безобидни. Наистина така не се постъпва с хора, не бива да се постъпва така с човешки същества. За благодарност за всичко, което е направил за училището - без капчица жал го уволняват и изхвърлят на улицата! Вярно, у нас нещата са по-различни, у нас много-много не ценят кадърните, смятат ги за заплаха, но пък дотам сякаш не се беше стигало?!

Айде бе - не се е било стигало?! Та това си е принцип на отношенията у нас: всичко що е личност следва да бъде без жал мачкано и убивано! Или в краен случай - поне прогонвано. Този е принципът на всевластната бюрокрация у нас. Тъй че нищо ново под слънцето няма... то затова и сме я докарали докъдето сме я докарали де: не за друго сме я докарали дотук!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo