Относно един мой позабравен проект за реформиране на българската демокрация

Ровя си се тази сутрин из архива и откривам интересни, многозначителни неща, писани навремето. Например тази статия - Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи? - съм я написал и публикувал в блога си на 26 декември 2008, петък. По онова време тия, които днес се изявяват като активисти на протестите срещу правителството на Олигарски-Орешарски - Комитата и пр. - ме обвиняваха, че пиша "абстрактно", че "излишно морализаторствам", че съм бил изпадал във "философско многословие-пустословие" и как ли не още. Мина време и днес протестиращите вече искат, отбележете, повече морал в политиката, въстанаха срещу политическата деморализация и т.н.

Изводът е, че предупрежденията на философите трябва да се слушат овреме, а не когато е станало късно. Както и да е, радостен съм, че вече има все повече хора, които под натиска на самия живот стигнаха до някои от тия съдбовно необходими ни разбирания и убеждения...

Още тогава съм работил, забележете, по Проект за реформа на българската демокрация, материалите по който отпечатах дори в отделно хартиено издание, та да могат да се ползват в обучението на младите по гражданско образование. Ето уводните думи към горната публикация, които добре очертават тогавашната, през 2008 г., обстановка:

Продължавам изследванията си по своя Проект за реформа на българската демокрация. По който, впрочем, не получих никакъв отклик - да, абсолютно никакъв! - от средите на мислещата и толкова свободолюбива блогърска общност. Въпреки че индивидуално поканих мнозина да се присъединят, да допринесат с нещо. Никой не пожела даже да даде израз на това че до него е пристигнало моето послание. Това мълчание е многозначително, то говори много повече, отколкото ако някой нещо беше казал. Какво говори ли? Ами който разбира - разбира. Какво пък, ще продължа по своя път сам, разбира се, няма да се откажа.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo