Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Мъдра мисъл. Винаги си я спомняйте, преди да напишете нещо. Не важи само за господин Грънчаров.
Аз бих казал, че не би могло да има друго оправдание да поругаеш човековостта, освен естетическо: доколкото без възможността и на естетическо оправдание на човешкото действие въпросът кое е благородно не би стоял; т. е. в последна сметка аксиологията пита не кое е добро (в поведението) или прекрасно (в съзерцанието), а - отвъд доброто и прекрасното - кое е благородно (вижте деветата част на Ницшевата "Отвъд доброто и злото"). И тъкмо по тази телеология - за да бъде (от кои?) заобиколен въпросът за благородното - е изнамерена идеалистическата - спояваща добро и прекрасно - доктрина на истината... Не че благородният не би могъл да бъде човек на дълга и (или) изкуството... Думата ми е, че в днешно време - когато реализацията на пълководческото призвание е гносеологически невъзможна, етически неоправдаема и естетически нелепа - би следвало да се говори не за категорически императив, а за гражданственост.
Й. Й.
Публикуване на коментар