Дискусията за свободата, разглеждана през призмата на отношението към децата още в най-ранна възраст, която се откри по повод на една мисъл на Gayane Minassian и мой коментар върху нея (виж публикацията Обмяна на мисли за онова "страшно и опасно нещо", наречено свобода, продължава; интересно е, че се установи сблъсък между привърженик на тезата за "дирижираната свобода" и моя милост, аз пък съм привърженик на тезата, че отдаването на свободата, макар да ни изглежда толкова "страшно и опасно нещо", е единствения начин за пораждането на свободни личности и на свободни съществувания; все пак, за да сготвим "пиле със зеле", трябва най-напред да имаме пиле, а след това, на второ място, и зеле; ето какво си казаха събеседниците, които, разбира се, спорят по типично нашенския маниер - без никакъв стремеж за вслушване в аргументите на другия: (ОЩЕ >>>)
ВАЖНО!
Най-важното, моля, обърни внимание!
▼ Моята страница във фейсбук ▼ Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼ ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...
неделя, 8 юни 2014 г.
Свободата не се "учи", тя се опитва, преживява и усвоява чрез практикуването й
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар