Вчера се опитах да обоснова потребността от един синтетичен, способен да долови цялостния смисъл на нещата философски (и човечен) подход, надмогващ специализираността на чисто правното обосноваване на истината с оглед постигането на благоприятен съдебен резултат: виж Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото!; става дума за някои противоречия с моите евентуални адвокати по съдебното дяло, което смятам да заведа тия дни с цел да обжалвам куриозната заповед за моето уволнение, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работих през последните 14 години. Оказа се, че правистите и адвокатите, от своят гледна точка, си имат друго виждане, ето че стана така, че с единия от двамата адвокати, с които се консултирах, не можахме да се спогодим, още повече че той сам реши да се откаже от водене на моето дяло. В тази връзка вчера си позволих дори да публикувам и кореспонденцията ни с този адвокат, една много способна дама, която, както виждам тази сутрин, ми е отговорила с дълго писмо; тя обаче предпочита да не давам публичност на нейното писмо; изпълнявам желанието й, тук ще публикувам само своя отговор до нея: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Перфектен си, Зрънчо, прочетох няколко реда и съм доволен. Няма как някои интелигентен и добър адвокат да се съгласи да води делото, защото си ичаткал, сеш се ? Тази дама явно има опит и знае, че с такъв луд човек няма да може да си свърши работата, защото ще трябва да се заеме с толкова маловажно дело.
А виждам, че всеки неудобен коментар го причисляваш на директорката, браво! Мишките така правят и подлизурковците и те. Не мога да повярвам, че има учители, които те подкрепят. Да не е оная по английски, лудата или оная по икономика ? Те ми изглеждат като да те подкрепят - смотани, като теб!
Анастасова пак се е предрешила като ученичка за да си каже най-сърдечните мисли :)))
Неправилно поставените запетайки показват, че това е точно Анастасова - тя е прочута пред учениците си, че изобщо не знае къде се поставят запетайките..... :))
Публикуване на коментар