Ето защо на всичко що е кадърно у нас му се налага да бяга от България - и да търси успеха си на Запад

Получих писмо от мой бивш ученик, който съвсем наскоро се е преместил за да работи и да живее в Америка, в САЩ. Ето какво ми пише той и ето какво аз му отговорих, не давам името му понеже не съм взел неговото съгласие за публикуване на кореспонденцията ни, но публикувам тия писма защото по моя преценка в тях се поставя важен не само за младите българи въпрос, свързан с това защо на всичко що е кадърно у нас му се налага да бяга от България и да търси успеха си на Запад:

Здравейте, господин Грънчаров! Пише Ви ваш бивш ученик от випуск 2013. Преди седмица се преместих в САЩ - може би завинаги. Наскоро видях една Ваша снимка с международен паспорт. Не че не знаем що за народ е българския, но реших да Ви окуража в случай, че имате намерение да заминете извън граница - дерзайте! Отдалеч разликата изглежда още по-главоломна в манталитета на хората; тук непознати кимват с усмивка и предлагат помощта си без дори някой да е поискал такава.

Смятам, че човек като Вас заслужава поне няколко години, дето се вика, да поживее сред хора. Не че навсякъде е толкова розово, но не мисля, че на света има място, където злобата, омразата и всички тия патологии се забелязват повече отколкото у българина.

Бъдете здрав, господин учителю! И бъдете убеден, че всичкия Ви труд през годините и труда, който продължавате да полагате за моралното образоване на това население, не е напразен. Малко хорица обръщат внимание на екзистенциалните въпроси, но все пак ги има. Масата е неизлечима. То за това и нищо хубаво не я чака тази държава. Дори вече не милея за нея. Успех!

Здравейте, Г.! Спомням си много добре за Вас. Много се радвам, че сте заминал в САЩ, желая Ви успех там! Зная добре, че в тези развити западни общества човекът, който е кадърен, работлив и инициативен няма начин да не успее - защото при тях нещата са уредени така, че благодарение тъкмо на успеха на такива хора или личности просперират съответно и обществата, държавите.

При нас, разбира се, не е така. Ние затова сме и толкова изостанали от развитите общества. Аз вече съм на тия години, че ще ми е трудно да се адаптирам в западно общество; за жалост животът ми премина тук. Много пъти съм си мислил, че ми се иска ако не да мога да поживея в нормално човешко общество то поне да мога да отида там колкото да умра, това пак ще е нещо, но едва ли и това ще се случи; тук явно и ще си умра. Такава ми е била съдбата.

И за жалост, напоследък ми се стовариха върху главата такива унижения, каквито никога не съм преживявал, каквито дори не съм си представял че са възможни в наше време: директорката на ПГЕЕ-Пловдив направи нужното да ми устрои една успешна кампания по моето дискредитиране като преподавател и като личност и в края на краищата дръзна дори и да ме уволни - и то с мотива "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие абсурди написа тя за мен в заповедта за уволнение; която аз сега, разбира се, обжалвам пред съда. Такива работи стават у нас. Самият аз не съм си и представял, че в наше време комунизмът е толкова жив в някои глави, но, уви, това е факт.

Всичко у нас е във висша степен идиотщина и абсурдност, просто нямам думи. Всичко у нас е наопаки на това как трябва да е, както го правят нормалните хора. У нас, например, личността, особено пък най-талантливата, съвсем не се цени. Вие това прекрасно го знаете, не се налага да го повтарям. Та затова много се радвам, че сте се отървал. Аз на всички млади хора това им и казвам, в това число и на собствения ми син: не чакайте ами отивайте да си уредите живота там, където ще бъдете оценени като личности; това тук у нас обаче не може да стане: тук просперират наглеците. Това е положението, Вие го знаете превъзходно! Всичко добро Ви желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo