Дали ний, българите, имаме едно съвременно отношение към голотата на тялото - или страдаме от съвсем глупави скрупули?

Моят експеримент, необходим за новата ми книга с условно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, по която сега работя, общо взето върви успешно, на два дни блогът ми беше водещ по коментари в българската блогосфера тъкмо заради публикациите, свързани с него, ала ето, когато поставих няколко най-важни въпроси, реакциите, кой знае защо, пресекнаха. За да ги стимулирам тази сутрин решавам да публикувам нова "скандална снимка" на спортуващи сред природата голи мъже, и то мъже ето по тази причина - така го написах и за участниците в дискусията:

Чудна работа, толкова ли е трудно да се намери снимка на спортуващи колективно красиви голи жени, намиращи се нейде из природата? Аз лично търся упорито такава снимка, но, уви, не успявам все още да намеря... Ако някой намери и ми я даде, ще съм му много признателен.

За да "налея малко масълце" в затихващия огън на дискусията написах и ето това провокационно подхвърляне:

Хубаво е, че всички така упорито се замислиха! Чудесно е да се мисли! Приветствам замислянето и мисленето! Ако някой все пак успее да измисли нещо интересно по поставените по-горе въпроси, и го напише тук, ще съм му много признателен...

Впрочем, да добавя в интерес на истина: една дама на лични съобщения се постара да ми отговори на въпросите, по които комай всички мълчат, разкри ми своето отношение към голотата, написа доста интересни неща, ето, публикувам ги, тъй като ще ги използвам за книгата си, смятам, че помагат да се разкрие битуващото в съзнанието на хората у нас отношение към голотата и към останалите свързани с това въпроси; та ето какво ми пише тази жена:

М. каза: Здравейте! По повод публикуваните от Вас снимки с голи спортуващи мъже и желанието Ви за коментари по тях.

Ангел Грънчаров каза: Да, заповядайте, ще ми бъде интересно да разбера Вашето разбиране!

М. каза: Гледайки тези снимки чувството, което изпитвам, е естетическа наслада. Красиви тела, лица, лъха жизненост, младост, здраве. Да, изпитвам чиста естетическа наслада и нищо повече. Но дали бих си сложила подобна снимка на бюрото или на стената или в колата си? Не, разбира се. И само защото за нашите нрави и норми това би изглеждало странно или пък като кич. А защо пръскаме луди пари за да ходим по музеи и екскурзии за да видим там подобни статуи? Ето Ви един малък парадокс.

Изваяните от именити скулптури статуи са направени със същата цел: ДА НИ ДОСТАВЯТ ЕСТЕТИЧЕСКО УДОВОЛСТВИЕ. Кога една снимка поражда еротика или как аз разбирам еротиката?

Еротиката е една закачка, една подхвърлена въдичка, едно ръкомахане, волно или неволно, което стимулира нашето въображение и изпитва нашата сексуалност - имаме ли я и каква е тя? Но това, което в миналото се е считало за еротично, днес и утре вече не е. Еротиката е подвластна не само на времето, но и на религията, която изповядваме, на обществото, в което живеем. Има народи, чиято най–съблазнителна и еротична част от тялото е петата на жената, у някои племена това е китката на ръката или шията и т.н.

Следователно кое е еротично ние НАУЧАВАМЕ защото така ни възпитава обществото, религията, времето.

Има ли връзка между еротиката и любовта? Може би малко. Но първо да кажа какво мисля че е любовта.

Любовта е едно особено състояние на духа. Любовта е доброволна отдаденост, при която поставяш обекта на своята любов над всичко. Дали е любов между двама души, любов към Бог, любов към родината, любов към истината ако щете. В любовта няма, там не търсиш отплата, дух и тяло си взаимодействат като един механизъм, готов да понесе физическа болка, глад, унижение, смърт. Любовта е ЕДИНСТВЕНОТО СЪВЪРШЕНСТВО в този реален свят. Повече от това нито можеш, нито искаш. За разлика от еротиката любовта не е подвластна нито на времето, нито на религията, нито на общественото развитие.

Относно човешката голота

Тук всяко крайно мнение би било погрешно. Но в същото време човешката голота не би трябвало да е толкова шокираща и това би могло да стане ако в някаква степен сме свикнали или сме приели човешката голота за нещо съвсем нормално. И преувеличеният и донякъде престореният свян по–скоро водят към неправилни посоки, изопачено мислене. Всяко естествено физическо състояния трябва да ни бъде добре познато и да го приемаме. Напоследък доста мъже и в България присъстват на процеса на раждането на децата си и това аз го оценявам като много положително.

За добро или за лошо отмина времето на обществените бани, където тракайки с налъмите си подавахме тасчето я със свекървата, съседката, колежката, директорката. От деца се показвахме голи и виждахме други голи тела – млади, стари, изящни, деформирани, всякакви. Имам усещането, че липсата на прекален срам от голото тяло е по–доброто, по–естественото, това предразполага към по–голяма близост и леснота в общуването. А колко са необходими тези неща когато се налага да говорим с децата си за интимни неща?!

Бях спортистка и понякога ни се случваше да се преобличаме момичета и момчета заедно, да си правим масажи взаимно. Не се срамувахме, не ни е идвало и наум да злоупотребяваме със ситуациите. Просто тела и пред нас беше старта. Бяхме в прекрасни взаимоотношения. След години дъщеря ми, която играеше народни танци, виждах в подобни ситуации. И до днес момичетата и момчетата от танцовия състав са най–добрите и честни приятелства, които и останаха - макар че минаха години и се пръснаха по света.

Работила съм с туркини и съм ги чувала да разказват как дъщерята бръсне интимните части на майка си или на баба си - защото те не виждали добре - или по някаква си друга причина: вече не можели да правят това сами, а религията им налага тази процедура да се извършва стриктно и периодично. И съм си възхищавала на тези жени, които с такава лекота предразполагат към откровеност и прямост най–близките в семейството си. Според мен тези качества са много ценни и определено отношението към голотата играе някаква роля тук.

Един вид приемаш човека срещу теб в чистия му вид, с хубавото и грозното, което има, познаваш го и той те познава, няма какво да крие от теб - и от там нататък интерес за теб има само вътрешният му живот, до който можеш да достигнеш само с честно общуване.

Та си мисля, че в рамките на семейството е полезно родителите да не се страхуват от голотата, да се показват от време на време голи пред децата си - вместо да ги натоварват с прекален срам. Така ще намерят най–лесния и естествен начин да ги подготвят за физиологичните промени, които ще настъпят в организма им, да ги подготвят за сексуалният ми живот. Ще попитате: кой е учил навремето бабите и дядовците ни за тези неща? Тях природата ги е учила, тя е най–добрият учител.

И да не омаловажаваме факта, че преди 100 години просто не е имало начин да залитнат в неправилна посока. Днешният живот предлага толкова много изкушения, информация, дезинформация, реклама, порнография - че направо си е страшничко да се справиш с всичко това, което те залива и да избереш правилният път.

Ето Ви един невинен пример. Но първо един невинен въпрос: Вие виждали ли сте дебела и ниска говорителка по телевизията? Защото аз не съм. Трябва ли да се издига в култ стремежът към красиво тяло и лице на всяка цена? Природата ни е създала различни. Виждам нещо наистина нездраво и погрешно в тази унификация на мерки и изглед. Повярвайте ми, поставяла съм си за цел да запомня и да познавам поне няколко фолк-певици. Е, не мога. Румяна, Драгана, Лиляна и всичките ми се сливат в едно - и не мога да ги отлича. А някои от тях наистина имат добри гласови качества.

Стигам до извода, че култът към красота и показност обслужва десетки отрасли на индустрията и търговията – фитнес уреди и продукти, козметика, мода, пластична хирургия, сурогатно майчинство и още много. Но по–лошото е, че увеличи неимоверно болните от анорексия и булимия.

Именно затова трябва да приемаме недостатъците на голото човешко тяло, те да са за нас нещо естествено съществуващо, но за да се случи това е необходимо да сме ги виждали още от детството си, преди да ни е залял рекламният вулкан от супермени и менки.

Ангел Грънчаров каза: Напълно споделям последните Ви твърдения, така е, красивото тяло е станало нещо като фетиш и мания.

М. каза: И когато вида на човешкото тяло не е нашият акцент, тогава от само себе си, защото у човека е заложено да се самоусъвършенства, ще насочим вниманието си в друга посока, най-малко поне в по-добри междуличностни отношения.

И още нещо съм си мислила по въпроса за човешката голота. Казваме има студени народи. И като по правило студените народи живеят в студените страни. А там си се обличат повечко. Казваме има топли народи. Испанци, гърци. А дали и това няма връзка?

Работя от 6 години трайно в Гърция на остров Крит. Че те тук хората си ходят полуголи повече от половината година.

Бих могла да поразсъждавам и да попиша още, но може би съм отегчителна и безинтересна. Затова спирам до тук.

Ангел Грънчаров каза: Не, напротив, много интересно разсъждавате! За жалост, ползвам един много слаб интернет, постоянно ми забива компютъра, на село съм в момента, затова ми е трудно да участвам в диалога ни, извинявайте! Ще съм Ви признателен ако си развиете мисълта, много интересно ми е наистина това, което пишете.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ще се радвам ако тази жена, разсъждаваща така интересно, продължи разсъждението си. Защо ли обаче други хора отбягват да изразят позицията си по тия въпроси? Ето, мен лично това много ме интересува също. Прилагам и някои нови снимки, този път също и на голи жени, с които, да се надяваме, ще бъде импулсиран и провокиран още повече нашия опит за дискусия - по темата за разпространеното отношение към голотата на тялото у съвременния българин. Дали ний, българите, имаме едно съвременно отношение към голотата на тялото или страдаме от съвсем глупави скрупули? Призовавам ви да опитате да надмогнете съпротивата и свободно да се изкажете, да се опитате да изразите своето разбиране. Има смисъл да се разговаря по тези въпроси. Убеден съм в това. И то има голям смисъл. Смисъл, свързан с най-дълбокото, интимното, със сърцевината на живота ни. Повярвайте ми! Освободете се, направете нужното да се освободите от прекаления страх - и дивия срам; това са глупави емоции...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo