По повод на публикацията със заглавие Папа Франциск каза... (в която Светият отец дава своите 10 препоръки за спокоен живот) във фейсбук ми хрумна да задам някои въпроси, ето, поствам ги и тук, та който иска, да се позанимава, да се позамисли над тях:
Да поставя в тази връзка, във връзка с тезите на папата поне един дискусионен въпрос, а?
Ето примерно този: вие лично искате ли животът ви да е спокоен?
Или пък този: Спокойният или неспокойният живот предпочитате?
А може ми този: Животът, изпълнен с безпокойства, не е ли за предпочитане?
Като печелим спокойствието, не жертваме ли нещо друго, по-ценно, именно СВОБОДАТА?
Спокойният човек, човекът, стараещ се да живее спокойно, свободен човек ли е?
Като жертваме свободата заради спокойствието няма ли в резултат да загубим и двете, и спокойствието, и свободата?
Е, въпросите ми станаха повече от един. :-) Прочее, да вметна: аз обичам да задавам въпроси. Имам едно учебно помагало по философия, което е съставено само от въпроси, то носи заглавието Лаборатория по философия (с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират"). Наскоро като ме уволниха от преподавателско място по философия наред с основният мотив в заповедта за уволнението ми ("пълна некадърност и неспособност да бъде учител") директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която ме уволни (прочутата г-жа Стоянка Анастасова), има добрината да впише и това: че моят стил на преподаване (със задаване на много въпроси, аз съм привърженик на сократовия метод) бил "внасял напрежение" в ученическите души и ги "тормозел", щото да ти се наложи да се замислиш според нея явно е "нетърпим тормоз".
Това го казвам за разведряване на духовете... апропо, съдебният процес за отмяна на нейната абсурдистка заповед вече е задвижен, дялото е заведено в съда. Аз, види се, обичам неспокойният живот: ако обичах спокойствието щях да си клатя спокойно краката под преподавателското бюро и щях доживотно да си преподавам без да си имам никакви главоболия, както правят другите, както прави мнозинството. Както и да е де, това е отделна тема; но има някаква връзка с въпросите по-горе, нали така?
Та приятно мислене по въпросите, които имах наглостта да ви задам! Потормозете се, понапрегнете се и вие малко - та да ви уври малко акълът! :-)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
16 коментара:
Вергиния Радичкова:
Аз лично не мога да живея спокойно, а и самата зодия ми е динамична - ОВЕН. Трябва непрекъснато нещо да ми се случва, за да се чувствам жива.
Дали наистина това е от зодията? Щото и аз съм овен? :-)
Вергиния Радичкова:
До известна степен ДА. Откривам сходни черти между нас.
Вергиния Радичкова:
До известна степен ДА. Откривам сходни черти между нас.
Интересно, това е много интересно. А към свободата как се отнасяте, привързана ли сте към нея?
Вергиния Радичкова:
Определено искам да бъда свободна, независима и сама да решавам проблемите си, а не друг да ми налага нещо.
И аз така мисля, това е вярното отношение към свободата. Унизително е човек да живее несвободно - пък макар и спокойно...
Десет разумни съвета от Хорхе. Освен че са разумни, са и азбучни. Нищо ново и вдъхновяващо не казва.
Няма нужда от "или-или". Двете не се изключват. Предпочитам спокойния, свободен живот. Тотю.
Вергиния Радичкова:
Да, така е. Освен това ние сме много откровени, борбени и така съм възпитала децата си..........за нас думата не мога не съществува.
Колко интересно?! Ние със сина ми също обичаме да казваме, че думата "Не мога" не съществува за нас... :-)
интересен въпрос поставяте, но според несвободният живот не може да бъде спокоен, тъй като непрекъснато човек зависи от господаря, а това създава постоянно безпокойство. Безспир робът трябва да се тревожи за прищевките на ръката, която го държи на повод. Какво спокойствие има тук? Може да има предвидимост, но това не е спокойствие.
:-) Има известен смисъл в това, което казвате, но общо взето когато не сам решаваш, а друг вместо теб решава, безпокойствата са значително по-слаби. Затова толкова много хора си мечтаят за живота в комуната - пълна безотговорност, Партията за всичко е помислила, от нас се иска само да слушкаме...
Радвам се, че думите на този човек стигат до хората и предизвикват толкова коментари!
Феноменално е как кратко формулирани и безспорни истини, ни карат дълбоко да се замислим. Това са думи на наистина велики хора!
Аз не разбирам защо "спокоен" живот се разбира по този начин. Мисля си, че "спокойствие" не означава бездействие, бягане от проблеми, отказ от инициатива, робско положение или заравяне на главата в пясъка. За мене това е "съгласие със самия себе си", т.е. действия подчинени на съвестта ми. Но, какво е съвест? Нека философите дадат определение. Интересно е определението на Православната църква - "Гласът Божи в душата ни". На мене това определение ми стига!
Спокойствието не е бягство от проблеми и трудности, а е начин на преживяването им, това е такава вътрешна нагласа, която ти дава възможност без страст и разрушителни емоции да преминеш през поредното изпитание по житейския си път. Спокойствие и свобода могат да се съчетаят, и това зависи само от този който е направил такъв избор. В християнската идея това се нарича смирение.
Томи Томев.
Благодаря Ви, г-н Томев! Много хубаво го казахте - това е смирение. Парпулов
Публикуване на коментар