... І. Превенция – как да се предпазим, намалим вероятността и предотвратим развитието на синдрома
Ø Учителят – формиране на нагласи и ценности, ограничаващи развитието на синдрома
Специалисти в областта на психологическото консултиране препоръчват разнообразен набор от техники и мисловни модели, които биха помогнали в това отношение. Ето някои от тях [по 5, 39–40]:
• Изработване на собствени ефективни начини за справяне със стреса в различните му разновидности;
• Изработване на нагласи и ценности, които не свързват щастието, удовлетвореността от живота, личната ефективност само с професията. Възприемане на философията, че професионалните успехи са само един от начините човек да се чувства значим и ценен, че не е здравословно успехът да бъде „с цената на всичко”;
• Развиване и на други интереси извън основната дейност, например: съчетаване на педагогическата дейност с изследователската, участие в създаването на учебници и методически материали и др.;
• Внасяне на разнообразие в ежедневната работа, участие в проекти, конференции и други дейности, без непременно да се очаква одобрението на висшестоящите инстанции;
• Удовлетворяващ социален живот, наличие на приятели (желателно е да са от други професии), с които съществуват добре балансирани взаимоотношения;
• Стремеж към осъществяване на целите, без непременно да си победител, както и умение да губиш, без да се самоунижаваш и да бъдеш агресивен;
• Грижи за здравето, спазване на подходящ режим на сън и хранене, използване на техники за релаксация;
• Изграждане на позитивна самооценка, без тя да е зависима изцяло от одобрението на околните;
• Поемане на обмислена, премерена отговорност. Поемането на прекомерна отговорност ни кара да се самообвиняваме за неща, за които всъщност не сме виновни и излишно се натоварваме. Така не даваме възможност и на околните да поемат своите отговорности. „Аз трябва да зная всичко, което се случва с моя клас”, „Аз съм виновна, че има толкова слаби оценки в моя клас за срока. Трябваше да бъда по-настоятелна пред колегите си”;
• Намиране на хоби, доставящо лично удоволствие;
• Четене не само на професионална литература, но и на друг вид литература – просто заради удоволствието, а не заради полезността й;
• Развиване на умение да не се бърза невротично и да си дава човек достатъчно време за постигане на желаните резултати, както и редица други.
Ø Външните фактори – влияние за намаляване на вероятността от развитието на бърнаут
• Институциите, ангажирани с подготовката на бъдещите учители, да създават реалистични очаквания за учителската професия;
• Младите хора, насочили се към педагогическа дейност, да бъдат запознати с обективните изисквания на професията, с професионално значимите качества на личността, както и с вероятните рискове и деформации. На тази основа е необходимо да се развива адекватна себеоценка за съответствието между тези изисквания и възможностите на бъдещия учител да ги удовлетвори;
• Тъй като са установени значими положителни корелации между удовлетвореността от труда и ниските равнища на синдрома [3, 129–136], ръководителите е необходимо да влияят за повишаване на удовлетвореността на учителите от своя труд. В това отношение са известни разнообразни подходи, които е важно специално да се проучат и да се прецени кои са оптимални за конкретната училищна организация;
• Училищното ръководство да работи за създаване на подкрепяща и приемаща професионална среда, в която е по-малко вероятно да се развият симптомите на бърнаут. Резултати от редица изследвания показват, че равнищата му са ниски там, където хората се идентифицират с организацията, приемат нейните цели, не желаят да я напускат [13, 37–51].
Един от възможните начини за създаване на такава среда е организирането на тренингови форми за квалификация, в които да се обсъждат и споделят професионални проблеми, без учителите да се чувстват застрашени. Много е важно човек да почувства, че и други негови колеги имат сходни преживявания, че той не е сам и „единствен виновник” за неуспехите. Тренингите могат да бъдат насочени към различни значими аспекти на професионалния труд, например: мотивиране на учители и ученици, поставяне на цели, решаване на конфликти, асертивно (самоутвърждаващо) поведение, справяне с професионалния стрес и др.;
• Както учителите, така и техните ръководители да са запознати с признаците и стадиите на развитие на синдрома (те са разгледани в предишния материал), за да ги разпознават в конкретното поведение. Това познание е част от съвременната психологическа компетентност на професионалиста в образователната сфера.Един от възможните начини за създаване на такава среда е организирането на тренингови форми за квалификация, в които да се обсъждат и споделят професионални проблеми, без учителите да се чувстват застрашени. Много е важно човек да почувства, че и други негови колеги имат сходни преживявания, че той не е сам и „единствен виновник” за неуспехите. Тренингите могат да бъдат насочени към различни значими аспекти на професионалния труд, например: мотивиране на учители и ученици, поставяне на цели, решаване на конфликти, асертивно (самоутвърждаващо) поведение, справяне с професионалния стрес и др.;
Както учителите, така и техните ръководители да са запознати с признаците и стадиите на развитие на синдрома (те са разгледани в предишния материал), за да ги разпознават в конкретното поведение. Това познание е част от съвременната психологическа компетентност на професионалиста в образователната сфера... (
Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
