Ангеле, съветвам те - понеже мира и спокойствие не мога да си намеря от нерви откакто разбрах как те е уволнила тази гербовашка директорка - да направиш следното в блога си, ето как може да стане това, а пък накрая постави и един логичен въпрос; я виж какво ще се получи:
"Некадърникът" Грънчаров направи (засега) ето това:
И също ето това:
А какво, впрочем, е направило толкова кадърното лице, което така безцеремонно го обяви за некакадърник - и го уволни? А?????????????????????
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
9 коментара:
Количеството не значи качество. Ленин е написал още повече от теб, но пак е повърня.
Тотю
Така е, но има и нещо друго, което явно не знаеш: скритото качество се околичествява, проявява се чрез количеството. Въобще качеството е водещото, количеството е производно на качеството. Марксисто-комунистите и тук обърнаха наопаки хегеловата мисъл, твърдейки, че "количествените натрупвания" били водели до качествени изменения. Както и да е, да оставим философстването, значи ти, Тотю, твърдиш, че моите книги са съвсем некачествени, нали правилно ти разбрах мисълта? А ако обичаш да обясниш как стигна до това убеждение? Чете ли всичките ми книги? Дай пояснения, да видим, интересно е. Някакъв човек цял живот се е трудил, правил е нещо, ти изведнъж скачаш и ей-така, без замисляне и с лека ръка твърдиш, че всичко, което е направил, не струвало. А ти самият, интересно е, доколко си напреднал в тази област, в писането на философски книги, та така уверено съдиш моите постижения?
Човек, който е направил това, в никакъв случай не може да бъде некадърник. Което не го прави кадърен за всичко. Уважавам делото Ви, тъй да се рече, намирам го за полезно, и на мен ми е интересно да чета това, което пишете, когато е свободно (каква ирония, а ? :)) от личното Ви отношение към хора и събития. Сега да не ми кажете, че вий, философите, не можете да нямате лично отношение . Няма да е релевантно . И ний, не-философите , имаме лично отношение. По повод на уволнението Ви, вече споделих чувства , г-н Грънчаров. Докарали сте ги, Вашите хора, до безизходица, за да пребегнат до такава отчаяна стъпка. Прочее, не заблуждавайте публиката. В Кодекса на труда няма текст за "некадърност". Има текст, който цитирам по памет: "Не притежава качества за извършваната работа." Извършваната работа може и да изисква качества, които не притежвате. Това не Ви прави "некадърник". Моля, не злоупотребявайте с т. нар. "логически грешки", които по същество са политически технологии. Поздрави.
Elena Dicheva
Радвам се, че провокацията, която си позволих, Ви е допаднала, щом реагирате! Моята работа като философ е тази: да отправям какви ли не провокации. И да дразня хората, да не би да заспят.
Права сте, г-жо Дичева, кадърни за всичко хора няма. Всеки просто умее нещичко, за други неща има съвсем слаби познания, умения и пр. Това е естествено. Аз имам претенция, че умея едно нещо: да се занимавам с философия; на това нещо си посветих живота. Цял живот само това съм правил. Правенето на философия, философстването, включва две неща: преподаване и писане. Това правят хората, дето се занимават с философия. Аз цял живот само това съм правил. Друго не умея, тук имам известни познания и умения. Е, в едната област, преподаването, бях обявен за "пълен некадърник", оставете увъртанията около кодекса, аз Ви казвам как по същество, на дело, фактически се тълкува и какво означава текста от кодекса на труда, по който бях уволнен. За написаните от мен книги пък няма ден, в който някой, дето не ги е чел, не присвива презрително устни, ето, в блога ми един дежурен оплювач не е пропуснал да отбележи под въпросната провокативна публикация ето какво:
"Количеството не значи качество. Ленин е написал още повече от теб, но пак е повърня. Тотю"
Това казва някой си Тотю с цел, тъй да се рече, да ме "застреля", щото има ли по-лошо нещо за мен от това да бъда сравняван с некадърника Ленин? Но да оставим това, да се върнем на първото, по повод уволнението ми като преподавател заради "липса на потребните качества за изпълняване на тази длъжност".
Никого не заблуждавам, просто казвам как аз възприемам "мотива" за уволнението ми. Аз така разбирам: щом като някой няма "нужните качества" да упражнява преподаването на философия, значи той е пълен некадърник, тия неща лесно се свързват. И ето, излича, че щом съм уволнен по този пераграф, аз фактически вече не мога да упражнявам преподавателските си права по философия. За Вас, предполагам, това е безобидно, за мен не е. Ще решаваме казуса в съда. Налага се чрез съда да доказвам професионалната си компетентност, която ми беше отречена от една самонадеяна директорка, която си присвои неполагащи й се права. Все пак, знайно е, не директорите на училища решават кой става и кой не става да бъде преподавател по един или друг предмет, това го решават други, доста по-висши институции. Тази административна особа се опита да си присвои права и компетенции, които няма и не може да има.
Казусът е интересен, аз обичам такива казуси, е, затова и се занимавам с тях. "Нищя" ги, дето се казва. Щото съм "пълен некадърник", та затова обичам да се занимавам с какви ли не неща. В това число, ето, наложи ми се и с правосъдие да се занимавам. Нямам претенция, че разбирам, ала ето, за да си защитя личния и професионален интерес, ми се налага да прибегна до помощта на правосъдието. Ще видим какво ще стане.
Вие знаете, апропо, между другото казано, че един друг философ също е бил изправен пред съда по доста близки до моите обвинения. Сократ е бил обвинен, че вреди на младежта, санким, бил я развращавал. И бил отричал съществуващите богове, измисляйки си нови такива. Вие сте учена дама и знаете тия неща. Казвам ги за други хора, които може и да не знаят. Та ако се осмислят нещата, и аз съм обвинен горе-долу за същото: като се твърди, че нямам "необходимите компетентности" се стига до извода, че ако бъда оставен на работа, именно да преподавам философия, ще се окаже, че съм доста вреден за младите, нали така се получава, като помислим малко, а г-жо Дичева?
И второ, отричам ли и аз съществуващите богове? Как ли пък не, отричам ги и то само как! Ето, примерно, отрекох божеството, на което се кланя въпросната директорска особа, отрекох нейния кумир Бойко Борисов. И тя седмица след мое открито и безпощадно критично писмо до него, публикувано в блога, дръзна да издаде най-сетне заповедта за моето уволнение. Има ли връзка между тези две събития? Ще кажете - няма, случайно е. Да, ама ето правителството на този Б.Борисов, неговият министър на образованието Сергей Игнатов, назначи на поста въпросната директорка. Злите езици дори говорят, че тя била имала "големи връзки", стигащи чак до... "самия първи", сиреч, до въпросното божество! И някакъв си там като мен, видите ли, си позволява да не се кланя на това същото божество?! И не само че не се кланя, ами всеки Божи ден го критикува безпощадно. Я ний да му отмъстим на "този т.н. философ" (точно по този начин въпросната директорка обичаше да се обръща към моя милост), та да разбере, че не може таку-така да се отричат нашите божества.
И какво излезе? Излиза, че с моя учител Сократ сме поставени в горе-долу същата ситуация, нали признавате това? Е, знам, като твърдя провокативно тия неща, прекрасно знам, че Ви давам сгоден случай да ме поиронизирате, да ме обявите за луд, за маниак, за какъв ли не, това си е Ваше право. И Вие следва да имате възможността да се поупражнявате в остроумие, нали така? Е, предоставих Ви тази възможност, аз съм великодушен човек.
Е, радвам се, че си поговорихме малко. За това са хората, да разговарят по какви ли не въпроси, нали така? Или нещо бъркам с моето тъй некомпетентно мнение? Кажете, научете ме как е правилно да мисля, че цял живот се обучавам в туй нещо, нещо повече, и други хора съм обучавал в същото, ала ето, все не налучквам "най-правилното", а пък други хора, забелязал съм, и то без много-много да се напрягат, направо си знаят кое е най-правилното. Явно на тях самите богове им нашепват в ушенцата кое е най-правилното, е, ний нямаме такива връзки със самите божества. Ний даже и Б.Борисов не сме виждали, не сме му стискали ръка, не сме му поднасяли кафенце и пр.
Както и да е. Всичко добро и поздрави и от мен!
"Кажете, научете ме как е правилно да мисля" Това е патент на тоталитарните системи. Те се занимават с определяне на "правилно" и "неправилно" мислене. Пази Боже да се върнем отново към тези неща!
Колкото до книгите Ви, винаги ще има хора, които да не харесват нещо и други, които да го харесват. Е, всеки автор иска да го харесват ВСИЧКИ. Но това просто е невъзможно. Все пак писането е вътрешно необходимост. И нека това Ви стига.
Интересно ми е да запитам: Вие наистина ли не схванахте иронията в ето това изказване:
"Кажете, научете ме как е правилно да мисля"?
Нима го схванахте буквално? Интересно ми е да науча това, нима Ви прозвуча като призив да върнем тоталитаризма? :-) Интересно, много интересно... :-) Или се мъчите да ми предпишете нещо, което и през ума не ми е минало? Но това, простете, не е коректно?
Искате ли да се разберем така: аз каквото искам да кажа, ще си го кажа, пък Вие говорете от свое име, така става ли? Щото Вие да говорите от мое име, да влагате разни мисли в моите уста води до бъркотия, не смятате ли?
Публикуване на коментар