Подтик към дискусия за оценяването на таланта от сегашните и бъдните поколения, за мазненето пред властниците и за други такива глупости

Снощи, по съвет на мой близък приятел, си позволих една направо "отвратително нескромна провокация", именно, публикувах ето този матр`ьял със заглавие Едно логично питане, поставено по идея, съдържаща се в писмо на приятел, където, като публикувах обложките на всички издадени "некадърника Грънчаров" книжки на списание ИДЕИ и кориците на всички написани от мен и издадени в хартиен вариант мои книги, с пълно безсрамие запитах ето това:

А какво, впрочем, е направило толкова кадърното лице, което така безцеремонно обяви Ангел Грънчаров за пълен некакадърник - и го уволни? А?????????????????????

Тази сутрин, влизайки в интернет, забелязвам, че вече има някакви среднощни реакции на провокацията ми. Ето примерно какво е написала една дама с име Elena Dicheva:

Човек, който е направил това, в никакъв случай не може да бъде некадърник. Което не го прави кадърен за всичко. Уважавам делото Ви, тъй да се рече, намирам го за полезно, и на мен ми е интересно да чета това, което пишете, когато е свободно (каква ирония, а?) от личното Ви отношение към хора и събития. Сега да не ми кажете, че вий, философите, не можете да нямате лично отношение. Няма да е релевантно. И ний, не-философите, имаме лично отношение. По повод на уволнението Ви, вече споделих чувства, г-н Грънчаров. Докарали сте ги, Вашите хора, до безизходица, за да пребегнат до такава отчаяна стъпка. Прочее, не заблуждавайте публиката. В Кодекса на труда няма текст за "некадърност". Има текст, който цитирам по памет: "Не притежава качества за извършваната работа." Извършваната работа може и да изисква качества, които не притежвате. Това не Ви прави "некадърник". Моля, не злоупотребявайте с т.нар. "логически грешки", които по същество са политически технологии. Поздрави.

Реших да й отговоря, идеята ми е да се завърже дискусия, знаете, аз обичам дискусиите, ний, философските некадърници, много си падаме по тях; ето какво й отвърнах, с намерение да налея известно количество масълце в огъня на начеващата се дискусия, та да го подкладя както подобава:

Радвам се, че провокацията, която си позволих, Ви е допаднала, щом реагирате! Моята работа като философ е тази: да отправям какви ли не провокации. И да дразня хората - да не би да заспят.

Права сте, г-жо Дичева, кадърни за всичко хора няма. Всеки просто умее нещичко, за други неща има съвсем слаби познания, умения и пр. Това е естествено. Аз имам претенция, че умея едно нещо: да се занимавам с философия; на това нещо си посветих живота. Цял живот само това съм правил. Правенето на философия, философстването, включва две неща: преподаване и писане. Или говорене на живо и на... неживо, излагане на мислите върху хартия. Това правят хората дето се занимават с философия. Аз цял живот само това съм правил. Друго не умея, тук имам известни познания и умения.

Е, в едната област, преподаването, бях обявен за "пълен некадърник", оставете увъртанията около Кодекса, аз Ви казвам как по същество, на дело, фактически се тълкува и какво означава текста от Кодекса на труда, по който бях уволнен. За написаните от мен книги пък няма ден, в който някой, дето не ги е чел, не присвива презрително устни, ето, в блога ми един дежурен оплювач не е пропуснал да отбележи под въпросната провокативна моя публикация ето какво:

"Количеството не значи качество. Ленин е написал още повече от теб, но пак е повърня. Тотю"

Това казва някой си Тотю с цел, тъй да се рече, да ме "застреля", щото има ли по-лошо нещо за мен от това да бъда сравняван с некадърника Ленин? Но да оставим това, да се върнем на първото, по повод уволнението ми като преподавател заради "липса на потребните качества за изпълняване на тази длъжност".

Никого не заблуждавам, просто казвам как аз възприемам "мотива" за уволнението ми. Аз така разбирам: щом като някой няма "нужните качества" да упражнява преподаването на философия, значи той е пълен некадърник, тия неща лесно се свързват. И ето, излича, че щом съм уволнен по този пераграф, аз фактически вече не мога да упражнявам преподавателските си права по философия. За Вас, предполагам, това е безобидно, за мен не е. Ще решаваме казуса в съда. Налага се чрез съда да доказвам професионалната си компетентност, която ми беше отречена от една самонадеяна директорка, която си присвои неполагащи й се права. Все пак, знайно е, не директорите на училища решават кой става и кой не става да бъде преподавател по един или друг предмет, това го решават други, доста по-висши институции. Тази административна особа се опита да си присвои права и компетенции, които няма и не може да има.

Казусът е интересен, аз обичам такива казуси, е, затова и се занимавам с тях. "Нищя" ги, дето се казва. Щото съм "пълен некадърник", та затова обичам да се занимавам с какви ли не неща. В това число, ето, наложи ми се и с правосъдие да се занимавам. Нямам претенция, че разбирам, ала ето, за да си защитя личния и професионален интерес, ми се налага да прибегна до помощта на правосъдието. Ще видим какво ще стане.

Вие знаете, апропо, между другото казано, че един друг философ също е бил изправен пред съда по доста близки до моите обвинения. Сократ е бил обвинен, че вреди на младежта, санким, бил я развращавал. И бил отричал съществуващите богове, измисляйки си нови такива. Вие сте учена дама и знаете тия неща. Казвам ги за други хора, които може и да не знаят. Та ако се осмислят нещата, и аз съм обвинен горе-долу за същото: като се твърди, че нямам "необходимите компетентности" се стига до извода, че ако бъда оставен на работа, именно да преподавам философия, ще се окаже, че съм доста вреден за младите, нали така се получава, като помислим малко, а г-жо Дичева?

И второ, отричам ли и аз съществуващите богове? Как ли пък не, отричам ги и то само как! Ето, примерно, отрекох божеството, на което се кланя въпросната директорска особа, отрекох нейния кумир Бойко Борисов. И тя седмица след мое открито и безпощадно критично писмо до него, публикувано в блога, дръзна да издаде най-сетне заповедта за моето уволнение. Има ли връзка между тези две събития? Ще кажете - няма, случайно е. Да, ама ето правителството на този Б.Борисов, неговият министър на образованието Сергей Игнатов, назначи на поста въпросната директорка. Злите езици дори говорят, че тя била имала "големи връзки", стигащи чак до... "самия първи", сиреч, до въпросното божество! И някакъв си там като мен, видите ли, си позволява да не се кланя на това същото божество?! И не само че не се кланя, ами всеки Божи ден го критикува безпощадно. Я ний да му отмъстим на "този т.н. философ" (точно по този начин въпросната директорка обичаше да се обръща към моя милост), та да разбере, че не може таку-така да се отричат нашите божества.

И какво излезе? Излиза, че с моя учител Сократ сме поставени в горе-долу същата ситуация, нали признавате това? Е, знам, като твърдя провокативно тия неща, прекрасно знам, че Ви давам сгоден случай да ме поиронизирате, да ме обявите за луд, за маниак, за какъв ли не, това си е Ваше право. И Вие следва да имате възможността да се поупражнявате в остроумие, нали така? :-) Е, предоставих Ви тази възможност, аз съм великодушен човек.

Е, радвам се, че си поговорихме малко. За това са хората, да разговарят по какви ли не въпроси, нали така? Или нещо бъркам с моето тъй некомпетентно мнение? Кажете, научете ме как е правилно да мисля, че цял живот се обучавам в туй нещо, нещо повече, и други хора съм обучавал в същото, ала ето, все не налучквам "най-правилното", а пък други хора, забелязал съм, и то без много-много да се напрягат, направо си знаят кое е най-правилното. Явно на тях самите богове им нашепват в ушенцата кое е най-правилното, е, ний нямаме такива връзки със самите божества. Ний даже и Б.Борисов не сме виждали, не сме му стискали ръка, не сме му поднасяли кафенце и пр.

Както и да е. Всичко добро и поздрави и от мен!

Това отвърнах на не спящата нощем госпожа Дичева. Гледам, тя и под друга една моя публикация от вчера (виж: Нравственото падение, обезумяването на Никита Михалков) се е изказала:

Нравственото падение и безумието на Никита Михалков? От коя позиция по вертикала преценявате това, г-н Грънчаров? И кой точно е вертикалът? Гледам, нямате нито лайквания, дори от най-ревностните Ви последоватли, нито коментари. Една сал аз продължавам да се занимавам с Вашата личност. Но то е защото, както се уточнихме, нямам собствена такава, с която да се занимавам. Много тъжно. За мен, естествено, не за Вас. Вие сте една възвиишена, некомуноидна личност, неква друга личност санким, която си е Ваша и се разполагате с нея по свое усмотрение. Ама това, че лингво/социо/антрпогенезисът бил един и същи проблем, не важи за Вас. Много са Ви хубави коричките на списанийцата и вестничетата Ви, г-н Грънчаров. Лайкнала съм ги. А, след стотина години, когато няма да ни има, Ангел Грънчаров ли ще остане за човечеството или Никита Микалков? Дали да не предадете този логичен въпрос на приятелите си?

Е, да й отвърна и тук, не е възпитано човек да мълчи, сякаш е непристъпно олимпийско божество (както правят някои други, аз обаче не съм от тях, диалогичен съм много, ний, философските некадърници, сме много диалогични!); ето какво счетох за нужно да й кажа по повод на тия нейни тъй съкровени нощни мисли:

Драга г-жо Дичева, гледам, и това мое заглавие не Ви е оставило безразлична. Това е похвално за Вас, радвам се, че така Ви вълнуват тия въпроси. Да Ви кажа няколко думи и по този повод, още повече че там нищичко не коментирам, а само предлагам на хората да чуят пределно подлизурковското изказване на Михалков по повод приятеля му Путин.

Да, г-жо, аз смятам, че Михалков се е изложил, меко казано - да не употребя онази дума, която той толкова пъти употребява във въпросното си интервю (е, да я кажа де, става реч за думата "осрал", с извинение!). Срамно е човек, пък бил той и Михалков, да се излага чак толкова грозно, подмазвайки се така безобразно на "таваришч-императора" Путин, който му бил личен приятел. Михалков се опозори с подкрепата си за путиновата диктатура, опозори се дотам, че и това, че бил велик артист и режисьор, изобщо няма да му помогне някога да изтрие позора! Това е моето гледище.

Изобщо, ама изобщо не ме вълнува колко човека били "лайкнали" публикацията ми. Аз не пиша това и онова с цел да се харесвам някому, аз пиша само за да кажа какво мисля - и изобщо не ми пука харесват ли някому моите мисли или не му харесват. Това мен изобщо, ама изобщо не ме вълнува. Други хора като Вас явно ги вълнува. Проблемът си е техен. За мин истината стои над всякакви други съображения: като се опозорява Михалков, ето, аз казвам, че това е позор, че е срамота човек да се унизява чак толкова и да играе толкова грозна роля в историята на своя народ, щото не е бизобидно това, че човек като Михалков застана зад гротесковата и възсмешна, ала напоследък и злокобна фигура на руско-кагебисткия диктатор Путин.

За истински талантливите хора е привично да имат и усет за тия неща и те не си позволяват да станат придворни слуги и пажове на диктаторите, с оглед да ги обслужват, но ето, Михалков, дето се казва, стигна дотам да стане слуга на диктатора Путин. Това е позорно. Опозори се като баща си (ако не бъркам), който три пъти писа стиховете към съветския химн, още от Сталиново време, та чак до путиново, когато Путин пак върна комунистическо-съветския химн, ето, бащата на Михалков обслужи и този диктатор, както и предишните, от съветско време, и си отиде от този свят опозорен, дето се казва, до шията! Същата участ сполетява и сина. Другият син обаче има достойна позиция. Както и да е, разни хора, разни идеали.

Оценявам способността Ви да се подигравате, е, напреднала сте в тази област, ний този въпрос вече сме го обсъждали и преди, тъй че сега вече това изобщо не ме вълнува. Ще Ви кажа нещичко, за да не страдате, че съм отминал без внимание подигравчийското Ви усърдие: всеки човек все нещичко остава на тази земя, едни като Михалков ще оставят филмите си, гарнирани с позора му, щото се увърта като малко кученце около господаря си Путин, други като мен ще оставят книгите си (и един скромно, непищно, ала достойно изживян живот), трети, да речем, ще оставят на тази земя децата си, своето поколение (което съвсем не е малко и е нещо велико!), накрая някои, простете, може би ще оставят на тази земя само една възмиризлива и преходна следа, сиреч само... купища екскременти, именно хранителните си отпадъци (да се изразя по-възпитано). Всякакви хора има.

А кого ще турят на пиедестал и ще му се кланят хората и кого ще забравят - това мен изобщо не ме вълнува. Аз работя за да си свърша работата на тази земя, да свърша работата, за която съм пратен. Пък другото наистина съвсем не ме вълнува. Вас щом толкова силно Ви вълнува въпроса за признанието на бъдните поколения, работете, стараейки се да постигнете нещо в избраната посока. Ето, чувам, текстовете Ви се били продавали като топъл хляб. Това е прекрасно. Макар че има една неприятна особеност: често става така, че ония, които ги ценят приживе, след смъртта им немислостиво ги забравят. Нищо чудно и с Михалков да се получи нещо такова. Мен това обаче, казах, съвсем не ме вълнува. Хора всякакви, приемете, че има чешити и като мен. Бъдете здрава!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo