Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
понеделник, 1 септември 2014 г.
Нравственото падение, обезумяването на Никита Михалков
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
10 коментара:
Нравственото падение и безумието на Никита Михалков? От коя позиция по вертикала преценявате това, г-н Грънчаров? И кой точно е вертикалът? Гледам, нямате нито лайквания, дори от най-ревностните Ви последоватли, нито коментари. Една сал аз продължавам да се занимавам с Вашата личност. Но то е защото, както се уточнихме, нямам собствена такава, с която да се занимавам. Много тъжно. За мен, естествено, не за Вас. Вие сте една възвиишена, некомуноидна личност, неква друга личност санким, която си е Ваша и се разполагате с нея по свое усмотрение. Ама това, че лингво/ социо/антрпогенезисът бил един и същи проблем, не важи за Вас. Много са Ви хубави коричките на списанийцата и вестничетата Ви, г-н Грънчаров. Лайкнала съм ги. А, след стотина години, когато няма да ни има, Ангел Грънчаров ли ще остане за човечествтото или Никита Микалков? Дали да не предадете този логичен въпрос на приятелите си?
Elena Dicheva
Драга г-жо Дичева, гледам, и това мое заглавие не Ви е оставило безразлична. Това е похвално за Вас, радвам се, че така Ви вълнуват тия въпроси. Да Ви кажа няколко думи и по този повод, още повече че там нищичко не коментирам, а само предлагам на хората на чуят пределно подлизурковското изказване на Михалков по повод приятеля му Путин.
Да, г-жо, аз смятам, че Михалков се е изложил, меко казано - да не употребя онази дума, която той толкова пъти употребява във въпросното си интервю (е, да я кажа де, става реч за думата "осрал", с извинение!). Срамно е човек, пък бил той и Михалков, да се излага чак толкова грозно, подмазвайки се така безобразно на "таваришч-императора" Путин, който му бил личен приятел. Михалков се опозори с подкрепата си за путиновата диктатура, опозори се дотам, че и това, че бил велик артист и режисьор, изобщо няма да му помогне някога да изтрие позора! Това е моето гледище. Изобщо не ме вълнува колко човека били лайкнали публикацията ми. Аз не пиша това и онова с цел да се харесвам някому, аз пиша само за да кажа какво мисля - и изобщо не ми пука харесват ли някому моите мисли или не му харесват. Това мен изобщо, ама изобщо не ме вълнува. Други хора кято Вас явно ги вълнува. Проблемът си е техен. За мин истината стои над всякакви други съображения: като се опозорява Михалков, ето, аз казвам, че това е позор, че е сработа човек да се унизява чак толкова и да играе толкова грозна роля в историята на своя народ, щото не е бизобидно това, че човек като Михалков застана зад гротесковата и възсмешна, ала напоследък и злокобна фигура на руско-кагебисткия диктатор.
За истински талантливите хора е привично да имат и усет за тия неща и те не си позволяват да станат придворни слуги и пажове на диктаторите, с оглед да ги обслужват, но ето, Михалков, дето се казва, стигна дотам да стане слуга на диктатора Путин. Това е позорно. Опозори се като баща си (ако не бъркам), който три пъти писа стиховете към съветския химн, още от Сталиново време, та чак до путиново, когато Путин пак върна комунистическо-съветския химн, ето, бащата на Михалков обслужи и този диктатор, както и предишните, от съветско време, и си отиде от този свят опозорен, дето се казва, до шията! Същата участ сполетява и сина. Другият син обаче има достойна позиция. Както и да е, разни хора, разни идеали.
Оценявам способността Ви да се подигравате, е, напреднала сте в тази област, ний този въпрос вече сме го обсъждали и преди, тъй че сега вече това изобщо не ме вълнува. Ще Ви кажа нещичко, за да не страдате, че съм отминал без внимание подигравчийското Ви усърдие: всеки човек все нещичко остава на тази земя, едни като Михалков ще оставят филмите си, гарнирани с позора му, щото се увърта като малко кученце около господаря си Путин, други като мен ще оставят книгите си, трети, да речем, ще оставят на тази земя децата си, своето поколение, накрая някои, простете, може би ще оставят на тази земя само ето тази следа, екскрементите си (да се изразя по-възпитано). Всякакви хора има.
А кого ще турят на пиедестал и ще му се кланят хората и кого ще забравят - това мен изобщо не ме вълнува. Аз работя за да си свърша работата на тази земя, да свърша работата, за която съм пратен. Пък другото наистина съвсем не ме вълнува. Вас щом толкова силно Ви вълнува въпроса за признанието на бъдните поколения, работете, стараейки се да постигнете нещо в избраната посока. Ето, чувам, текстовете Ви се били продавали като топъл хляб. Това е прекрасно. Макар че има една неприятна особеност: често става така, че ония, които ги ценят приживе, след смъртта им немислостиво ги забравят. Нищо чудно и с Михалков да се получи нещо такова. Мен това обаче, казах, съвсем не ме вълнува. Хора всякакви, приемете, че има чешити и като мен. Бъдете здрава!
Вижте, оставете на мира бащата на Михалков. Никита Михалков не е избирал баща си, но може да избере поведението си. И той го избира, независимо от това, да ли Ви харесва или не. Съвсем друг е въпросът доколко е важно това мнение. Хората на изкуството са по-скоро емоционални, отколкото рационални. Така че, за мен, въпреки възхищението от филмите му, неговите политически симпатии са без всякакво значение.
Искате да кажете, че възприемате като морално безукорно онова поведение, което се характеризира с грозно подлизурство пред властващите? Моралната страна за Вас няма значение, така ли?
Аз нося отговорност за своето поведение. Това е морален принцип, защото още Христос е казвал "Не съдете ..." Не нося отговорност за ничие друго поведение и избягвам да го критикувам, г-н Грънчаров, защото смятам, че казаното от Христос е истина. А Вие, какво ще правите, е личен Ваш въпрос, който аз няма да коментирам.
Опитвате се да шикалкавите, представяйки се този път за "правоверен християнин"; ала нищо християнско няма в защитата на една противочовешка диктатура и аморализма, който я съпровожда. Освен това тъкмо Христос е казал: "Познайте истината, защо истината ще ви направи свободни", ето, "християнино", подчини се на тази повеля, опитай да бъдеш свободен, освободи се от предразсъдъците ти, които карат да шикалкавиш с оглед да не пострада с нещо "светата особа" на таваришч-императора Путин...
Явно не се разбрали или не искате да разберете позицията ми - какъв тук Путин? Въпросът е какво е отношението на Михалков по политическата ситуация в Русия. Мен ме интересуват филмите му, а не неговото мнение. Аз си имам глава да мисля. А, какво мислите Вие и как го постигате си е Ваша работа. И не влизайте в ролята на религиозен ментор - не е за Вашата уста лъжица. За това се иска много повече от знания в определена област. Не бъркайте философията с заветите на Христос. Едното е наука, а другото Божии послания към всеки един от нас. Но, все пак, всичко това си е Ваша работа.....
жалко за таланта на Никита, пропилян от абсолютната му аморалност.
Публикуване на коментар