Трябва непременно да гласуваме - да да изненадаме неприятно кукловодите, манипулаторите, лъжците, купувачите на гласове, мафиотите, олигарсите, ченгетата, медийните мерзавци, които толкова пари получиха заради лъжите си и така нататък, накратко казано - за да изненадаме крайно неприятно цялата продажна измет, която толкова години вече, от 2001 г. насам, тъй усърдно трови живота ни...
Тъй че, драги мърморковци, ставайте от диваните и отивайте да гласувате! Този е начинът да променим ситуацията, в която живеем, друг начин няма, не е изобретен още - и едва ли някога ще бъде изобретен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
2 коментара:
Изобретен е, но .... няма за това хора в България. Прилагали са го с много успешен резултат генерал Франко, полковник Мустафа Кемал, генерал Пиночет, генералисимус Чан Кай Шек. Някой ще каже, че били диктатори. Ами в тази ситуация с демокрация ли искате да се оправим?!
Съгласен съм с горния коментар, гласуването има смисъл само в утвърдени демократични условия, но в посткомунистическите страни то не променя нищо, понеже под повърхността всички кандидати са комунисти. Колкото до военния преврат, той отдавна да е станал, ако в България имаше военни като преди 1944. Само че съвременната българска армия нито има авторитета, нито волята за подобни действия.
Публикуване на коментар