Попаднах на публикация със заглавие Как да изгоним скуката от училище?, имало е някакъв конкурс на тази тема, ето, ученици разказват своите идеи за по-вълнуващ и интензивен училищен живот; впечатли ме ето това есе, негов автор е Полена Лилянова, от МГ “Д-р П. Берон”, от Варна, която е втора сред 9-класниците:
"Интересувам се много от японската култура. Мечтая някой ден да бъда програмист на игри в Япония и затова усилено изучавам езика им и се занимавам с рисуване и информатика. Друго мое хоби е да играя футбол", споделя Полена за себе си.
Трябват ни повече практически умения и уроци за живота
Скуката в училище… (…) изгонването на скуката от училище е невъзможно просто да стане ей така, с един замах. Винаги ще има недоволни: 1000 ученици – 2000 мнения. Но ако се удовлетворят поне 300 от тези ученици, пак е голям успех. Ето няколко идеи, които може да не са велики, но да предизвикат нечие въображение:
Учителите са хората, с които прекарваме цели 12 години от живота си. Всеки ден се налага да общуваме с тях. Но ако учителите не са „симпатични”, то и предметът им, след него и училището, стават неприятни. (…) Истинската роля на учителя е да бъде наш приятел. Така учениците се отпускат и учат, защото не искат да го разочароват. Като по-зрели от нас, учителите трябва да поемат по-голямата инициатива в общуването. Да се опитат да се съобразяват с учениците, да ги разбират, да се държат топло с тях и да преподават по забавен начин – например като приказка или да пускат често разни шегички, а не само суха теория.
Сухата теория води до друг проблем – че е теория. Много неща, които учим в училище, рядко ни се налага да ги използваме в самия живот. Трябват ни повече практически умения и уроци за живота. Ще е добре, ако по психология не се учи само чиста теория, но и се разиграват като театрални сцени ситуации от истинския живот на учениците. … По домашен бит и техника наистина се прилагат нещата на практика – готвене, градинарство и т.н. Но се изучава само до 7-ми клас, когато не осъзнаваме все още проблемите много добре.(…)
Училището и родителите предизвикват голям стрес у ученика. Знаейки, че всеки час можеш да бъдеш изпитан, дори и да си учил, възможността да изкараш ниска оценка, притеснява доста учениците. Много от тях измислят какви ли не номера, за да пропуснат, за да препишат, за да се отърват по някакъв начин. Тук трябва да се направи коренна промяна в системата. Не трябва да има изпитвания от типа „разкажи урока”, ами учителят да пита разни въпроси различни ученици и който се сети - сети, който не - не. В края на всеки срок, в последните няколко дни, да се дава тест по всеки предмет от 100 въпроса като се почне от първия предмет в бележника до последния. Така ученикът е принуден да учи редовно, защото не може за седмица да преговори и научи всичко, което му е преподавано цял срок. Все пак знанията са завинаги. Така се намалява стресът, учениците почват да учат и се чувстват по-свободни и спокойни в училище.
Друго важно условие е обстановката. Да започнем с униформата – напълно безмислена е. Тя е грозна, изразходва много нерви и средства и няма никакъв ефект (пряк свидетел съм, че ако някой е решил да си показва кръста или фешънските дрешки, ще го направи с или без униформата). Или поне такива въпроси да се решават на специални референдуми от ученици. Класните стаи да са в по-приятни цветове – да не са бели или студено-сини. Да се дава възможност на всяко поколение ученици да оставя своя отпечатък върху стените с интересни графити или бои.
Столовете да се заменят с канапета или чиновете с кръгла маса като в зала за конференции – така се създава комфорт и обстановката те кара да се чувстваш равнопоставен, по-важен и сериозен. Училището да не е в монотонни обикновени цветове, а да е шарено и интересно. Да може да се използва покрива като място, където да прекарваш междучасията и изобщо да ходиш, когато ти се иска. Разбира се, покривът да е обезопасен с висока ограда, за да не се случват неприятни инциденти. Когато си нависоко място и виждаш света толкова малък под тебе, ти се повдига самочувствието и се чувстваш освежен.
Интересна идея е да се провеждат училищни фестивали. Какво ще рече фестивал - в едно училище, на определена дата, всеки клас е длъжен да създаде нещо – дали ще е сценка, музикално изпълнение, кафене, обитавана от духове къща или друго. Фестивалът се подготвя седмица преди специалния ден. На определената дата училището отваря врати и всеки може да посети атракциите, като символично заплаща някаква дребна сума. Така, част от печалбата отива за класа, другата част за училището.
Да се въведе час „кино”. В този час да се гледат филми, които да предзвикват размисъл и да ни карат да ценим и малките неща в живота. Такива филми са руските, японските (особено популярните анимета), корейските. Може да са комедии, драми, екшъни и прочие, но да показват ценни неща, като силата на приятелството, любовта и добротата, а не да са за губене на време.
Дворът да се почиства редовно. Жалкото е, че той се замърсява най-вече от учениците. Може би ако самите ученици веднъж в месеца по правилник чистят двора, ще разберат какво скучно и гнусно занимание е и ще се съобразяват повече какво правят с боклука си.
Би било хубаво, ако може чрез училището да се установят връзки с училища в чужбина за кореспонденция и хоумстей. Трудно е училището да не е скучно, но винаги може да става по-интересно и по-интересно.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар