Една дама, преподавателка по философия в голям град от Северна България (предпочитам да не й слагам тук името по причина на това, че не съм я питал за разрешение за тази публикация на кореспонденцията ни) преди време ми е писала на лични съобщения във фейсбук нещо, което едва сега забелязах; писала ми е следното:
Здравейте, г-н Грънчаров!
Благодаря Ви най-сърдечно за поздравленията и за подкрепата! Пожелавам Ви УСПЕХ на 4 ноември! И аз, и колегите, които са с мен и четат и споделят постовете Ви, ще стискаме палци!
С Вас съм в този абсолютен абсурд и занапред в битката - независимо от това колко ще продължи!
Аз вчера по съвършено друг повод реших да й се обадя по тази причина забелязах горните думи, които означават много за мен, в смисъл на морална подкрепа; в отговор на моето съобщения тази същата госпожа ми отвърна следното (изпускам други неща от писмото, които в случая не са интересни):
Здравейте, г-н Грънчаров!
... Днес (вече вчера) четох на учениците си редове от Вашата "Лаборатория по философия". Слушаха ме с ей-такива отворени уста!
Чета абсолютно всичко, което поствате в профила си във ФБ. И желая УСПЕХ в битката със злото!
Признавам си, трогнаха ме тия думи. Човешко е все пак, може би ме разбирате. Затова си и позволих да ги постна тук. Отвърнах й ето как:
Едва сега забелязвам съобщенията Ви по-горе: благодаря Ви за съпричастността! Благодаря Ви много и за подкрепата! Всичко добро Ви желая!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар