ЗАБЕЛЕЖКА: Този въздълъг текст го писах основно вчера, сряда, 14 януари, в ранната утрин, но поради огромността и дори величавостта на съдържанието, което се описах да изобразя с думи, аз се затрудних неимоверно и тогава не можах да го довърша; то подетата тема е наистина страшно богата на смисъл, тъй че не е чудно, че се получи така. Предвид това аз вчера реших да не го публикувам, щото просто нямах време не само да го довърша, но и поне малко да го погледна, да го редактирам, да отстраня поне грешките, допуснати от бързане при писането. Наложи ми се да скоча от компютъра и да бягам за автобуса за да не закъснея за едно много важно и знаменателно мероприятие (вие ще разберете какво скоро). Вчера нямах време и настроение да погледна текста, пък се занимавах в блога с други, не по-малко важни неща. Тази сутрин набързо прегледах непубликувания, ала написан текст и с малки корекции и добавки сега го пускам за публикация; разбира се, текстът има любопитно продължение, което тази сутрин явно съвсем не мога да напиша, и то по същата причина: съвсем не ми стига времето, с толкова много грандиозни неща съм се захванал, че повече от това не може да бъде! След около час трябва да почна да се стягам за предаването си в Пловдивската обществена телевизия, тъй че моля да ме извините за закъснението в писането на моите тъй епични записки; ето сега и вчерашния текст, непубликуван досега (апропо, заглавието е съобразено с вчерашните събития, въпросният "урок" в РИО-Пловдив вече беше изнесен, какво стана на него ще пиша съвсем скоро, живот и здраве да е само):
Да продължа все пак започнатото представяне на заключителното заседание на съдебното дяло, проведено на 12 януари, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова с искане съдът да отмени нейната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в това училище, в което съм работил не една или две, а цели 14 години. Вчера писах по темата - Катастрофата - в това число най-вече нравствена - на изцяло порочната образователна система у нас е страшна! - но тя се оказа неизчерпаема, толкова богати впечатления от случилото се има, че и минимална част от тях не можа да се побере в едно есе. Та сега се налага да опитам да завърша някак темата, която обаче, както се оказва, има и интересно продължение. Е, ще започна с това, с продължението.
Какво се случи на самото съдебно заседание аз в основни линии вече казах, подробностите май са безинтересни за читателя - почувствах се оклеветен от свидетелите на ответницата по дялото, именно директорката Анастасова. Особено от показанията на инспекторката по философия на РИО-Пловдив А.Кръстанова, щото тя по начало би следвало да е отговорно лице на държавна служба, което не бива да си позволява суперлековатите твърдения, които тя дръзна да каже по мой адрес. Е, имаше и една друга свидетелка, дама на достолепна пенсионна възраст, която по благоволението на директорката Анастасова още бива държана да учителства на редовно преподавателско място; та тази въпросната дама си позволи доста смехотворни задявки по мой адрес, имащи личностен характер и накърняващи човешкото и професионалното ми достойнство, но този случай е по-особен, той е, така да се каже, по-комплициран, бих казал е по-тежък, има и известни "облекчаващи вината обстоятелства", примерно достолепната възраст на тази дама, та аз специално не бих се занимавал с него повече. Между другото, директорката Анастасова беше представила пред съда списък с имената на своите свидетели, в който не фигурираше името на въпросната учителстваща дама в пенсионна възраст, но изглежда другите й свидетели (примерно педагогическият съветник на училището, млад човек, също така и една родителка, една майка на ученик от гимназията) по някакви причини не се явиха и ето, в последния момент явно се е наложило да бъде призована да услужи на благодетелката си тази същата дама на доста напреднала възраст. Както и да е, аз по-нататък за куриоз и за разведряване на обстановката може би ще спомена някои от твърденията на тази същата особа, а сега да разкажа за очерталия се най-важен проблем, за който във вчерашния си очерк разказах най-накрая.
Тогава казах, че ми се появи идеята да ида до РИО-Пловдив и да разговарям с началничката г-жа И.Киркова, както и с инспекторката по философия А.Кръстанова. Ей-така да отида там в качеството си на ангажиран гражданин-данъкоплатец, който е установил интересен казус: отговорен чиновник на държавна служба, именно инспекторката Кръстанова, си позволява да разпространява и то пред толкова авторитетна институция като българският съд, някаква крайно обидна, клеветническа по характера си, прекалено субективна информация от личностно и професионално естество по мой адрес, т.е. по адрес на човек, който е уволнен и изгонен по унизителен начин от образователната система, един вид е остракиран от нея, превърнат е в нещо като неин дисидент; тази акция по моето уволнение е проведена от една самозабравила се администраторка, която дълго време е търсила начин да се разправи с мен, понеже явно не й е било приятна моята наклонност да критикувам управленския й подход - следите ли ми мисълта? - и понеже с нея имаме коренно разминаване в ценностите, привърженици сме на несъвместими представи за смисъла на образованието и т.н. (говоря за директорката Анастасова); та в цялата тази история инспекторката Кръстанова, бидейки чиновник от по-висок ранг, понеже отговаря или курира, както казват руснаците, "философския фронт", сиреч началник е на философската гилдия в Пловдивска област, има по принцип задължението да направи всичко възможно да не се случват подобни рецидиви на директорски произвол по отношение на някакви, да ги наречем така, по-нетрадиционно мислещи учители по философия; да, ама не, инспекторката Кръстанова вместо да си изпълни задачата по длъжност и по ранг, се включва самоотвержено във войната срещу преподавателя по философия Грънчаров, която въпросната директорка, водена от свои лични страсти, е повела, значи възниква логичният въпрос "А коя ли е истинската причина за такова едно поведение на имащата съвършено друго призвание (по длъжност) инспекторка?" (Я чакай да спра очертаващото се бъде прекалено дълго изречение и да почна да пиша с повече, но по-кратки изречения!).
Тъй, моля да следите внимателно мисълта ми. Вместо инспекторката Кръстанова да каже на отчаяно и трескаво произвеждащата и трупаща какви ли не компромати за мен директорка поне ето това "Ало, чакай, какво правиш, тия неща до нищо добро няма да доведат!?", щото в това време директорката се убеждава, че начинът да бъда уволнен е по възможно най-абсурдния мотив или "основание", а именно "липса на всякакви качества", "негоден да бъде учител" и пр., та точно тогава е бил момента инспекторката Кръстанова да изпълни ролята си и да спре тъй несмислената атака по тази линия, същата тази инспекторка обаче тръгва с директорката да й помага да "доказват" някак отчайващо несъстоятелната теза за моята хипотетична "пълна некадърност". (Малее, и това изречение стана въздлъжко, абе защо ли не мога напоследък да пиша с по-кратки изречения, на какво ли се дължи този любопитен феномен?) ОК, правиха двете дами каквото правиха, примерно, инспекторката Кръстанова, след като повече от 10 години нито веднъж не беше идвала да ме проверява как водя часовете си, когато един ден казах на директорката (тя пък за да ме "заклещи" в някакво нарушение си ме проверяваше кажи-речи всеки ден!) та като казах на директорката "Абе ти си ме проверявай всеки ден и пиши колкото искаш "протоколи", но понеже не си философ, не можеш да ми казваш как трябва да преподавам философия!", то тогава директорката през зъби промълви "Тъй ли, ще видиш ти!" и още на другата заран още в 8.00 часа заранта двете усърдни дами, инспекторката Кръстанова и директорката Анастасова, мило усмихнати, ми дойдоха на първата "планова" проверка, както онзи ден смело заяви пред съда свидетелката Кръстанова. Както и да е, да карам по-набързо, то тази възхитителна административна епопея не може да се опише и в няколко романа: след куп проверки на мои часове и много други акции, организирани от фенки на инициативната директорка (примерно, беше проведена и епохалната акция "бунт на съзнателни възмутени ученици срещу тъй лошия преподавател Грънчаров" в един-два класа!) в крайна сметка администраторката Анастасова най-сетне доби смелост и съчини литературния шедьовър, наречен "заповед за уволнение", който аз по-късно ще обжалвам пред съда; интересно е обаче, че инспекторката Кръстанова явно и в тоя момент не е усетила, че работата става "дебела" и дори, без основателно да осмисли ситуацията, дава съгласието си да бъде свидетелка по делото, разбира се, на страната на подсъдимата, на ответницата Анастасова. И на самото дело вече дава ония куриозни показания, които, естествено, подкрепят по начало абсурдната, сиреч изначално недоказуема теза на директорката Анастасова за моята хипотетична "пълна некадърност".
Ох, аз вече оплесках този текст: едно обещах да пиша, пък написах съвсем друго! Но нали все се старая всичко да обясня, да проумея, да помогна на читателя да се ориентира в тази неописуема с думи джунгла от... абсурди, в която нищо не е както трябва! Нищо де, ще платя цялата цена на опита си да търся логос в хаоса, то тия неща не се прощават никому. Чакай обаче да зарежа опитите си да обясня необяснимото - и да почна да "пердаша", тъй да се рече, по същността. Но човек едно предполага, съвсем друго се получава на дело; в писането, както и във всички други работи и изяви на тази живот човек само предполага, а... Бог разполага, казано според народната мъдрост. В общи линии, знаете, аз затова се осланям на максимата: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Или: пиши както ти идва "изотвътре", пък каквото ще става, то именно и ще стане...
Моята мисъл е следната: инспекторката Кръстанова по екстравагантен начин си позволи да потъпче служебния си дълг. Дори да се погаври с него. Тя, по принцип, е длъжна в качеството си на инспектор по философия да прави всичко че да осигури автономия и защита на преподавателите по философия, които са изложени на риска да попаднат във всеки един миг под терора на директорския произвол. А директорите в нашите училища са досущ същото каквото бяха комунистическите диктатори едно време: разполагат с пълната и неограничена от никакви демократични лигавщини власт! Е, има и известни противотежести на тази опасност от директорска диктатура и това са въпросните инспектори и инспекторатите. Но ако те не си изпълняват ролята и тогава работите отиват директно на поразия - както и стана в нашия случай.
Интересен е и един друг момент: аз като изследовател много се вълнувам от въпроса какво ний, гражданите, трябва да правим че у нас, в България като цяло, но и в отделните малки общности, да възникнат истински, реални, действителни демократични отношения. Аз по начало съм си демократ, то това се дължи на моето свободолюбие, което за философите е задължително, е нещо като "светая светих". Ако не обича свободата един човек, той просто няма как да е философ. (Той и човек няма как да е, а какво остава пък да е философ!) Та в случая с вече многогодишното ми внимание върху случващото се в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив (читателите на този блог знаят, че в последните няколко години рядко има ден, в който аз да не пиша за епичните, направо епохални събития в тази общност) аз правя нужното, първо, да преподам един ценен урок по демокрация на въпросните склонни към произвол и авторитарност властници на чиновническо ниво, второ, да спомогна за промяна на съзнанията и манталитета на изявяващите се по един или друг начин в тази общност ученици и учители, а също и на родителите (зная много добре, че блогът ми се чете от всичките тия категории читатели), трето, направих нужното да задвижа и по-отговорните длъжностни лица и институции, като се стигне включително и до отговорния за образованието Министър, а и още по-високопоставени лица (примерно Премиерът, Президентът дори, Омбудсманът и пр.); е, не сполучих, не постигнах кой знае какво или колко в тази посока, щото отговорните институции у нас по начало много трудно се задвижват за каквото и да било. Е, аз така или иначе "ора нивата си", сея, окопавам това-онова, плевя, абе върша си, колкото ми стигат силите, работата, ето, даже и съдът ангажирах по разнищването и разплитането на въпросните прелюбопитни казуси и крайно затегнати възли. Които се заплетоха тъкмо заради това, че нито една отговорна административна особа от по-високо ниво не пожела да си изпълни ролята и мисията по закон и по съвест, напротив, всичките действаха по изпитаната рецепта "Гарван гарвану око не вади!"; е, разбира се, щом става така, ще се наложи да изтрещят няколко "бушона", напрежението все някъде трябва да избие. И аз смятам, че един такъв бушон, който непременно ще изтрещи, е в нашия случай... инспекторката Кръстанова. И другият бушон, по дефиниция се разбира, който трябва да изтрещи в съвсем скоро време, е... директорката Анастасова. Те, прочее, отдавна трябваше да са изтрещели вече, но по ред причини това още не се случило (засега). Но това съвсем не значи, че няма да се случи. Аз като намиращ се, дето се казва, "в окото на урагана", добре усещам това с всяко свое сетиво...
Ще дам един илюстративен пример, който ще хвърли допълнителна светлина върху целия проблем. В едно училище във Велико Търново (мисля, че е Природо-математическата гимназия, ама не съм сигурен и нямам време сега да правя проверка) се случи абсолютно същата история: учителката по философия Антоанета Чобанска бива подета от новоназначена директорка за... уволнение, то ний, философите, ако наистина сме философи, винаги по принцип трябва да сме все на дулото на топа; иначе сме не философи, а... мижитурки. Абсолютно същият сценарий за административна разправа с неудобния на директорката учител се разиграва и там: бунт на ученици, учителката по философия "не зачитала личността на учениците", "лошо и неправилно преподавала", оплаквания, жалби и пр., инструментариумът за такива разправи е ясен и прост. Да, ама в Търново си изпълниха ролята и синдикатите, и... инспекторът по философия, и самото РИО, те не допуснаха да заиграят по свирката на директорката в намерението й да се разправи с неудобния преподавател, е, и там се стигна до крайности, учителката по философия даде директорката под съд, по досущ същия начин като мен спечели дялото и на трите инстанции, а в най-решаващия момент се видя принудена да обяви... гладна стачка с искане за оставка на самозабравилата се директорка. Е, РИО се наложи да уволни директорката, особено когато и синдикатът заплаши със стачка; в Пловдив, в моя случай, понеже нито синдикатът си изпълни ролята, нито инспекторатът благоволи да си изпълни задачата по закон, се стигна до обратния резултат: жертвата на директорския произвол, именно моя милост, биде посечена, а пък ентусиазираната инспекторка Кръстанова се вдъхнови дотам, че ето, стигна дотам и пред съда да се опитва да танцува по свирката на директорката! Разбира се, то е хубаво човек да обича танците, ама като се натанцуваш и наподскачаш хубаво, пак в един момент ще ти се наложи да стъпиш на грешната земя - плащайки и целия разход за удоволствието, разбира се.
Мама му стара, днес хич не ми върви в писането, може би щото преди това писах друг текст по значително по-приятна тема. Е, тази тема, сами виждате, е и неизразима с думи - толкова е преизобилна на смисъл, че повече от това не може да бъде. Но съм се захванал вече, ще трябва да направя нужното да кажа поне най-главното. А всичко дотук е само нещо като... въведение! Майчице, какъв кошмар, абе какво става днес бе - нима е толкова грандиозна темата, дето ме е вдъхновила?! И тъй, ще сменя маниера. Ще почна да пиша инак. Ето как.
Вчера отидох да разговарям в РИО-Пловдив с началничката. С мен дойде и един приятел, за да ми бъде нещо като свидетел. Г-жа И.Киркова ни прие. Помолих да покани г-жа Кръстанова, нея обаче я нямаше, по друга работя някъде била. Поканен бе друг експерт и аз си изложих мисълта пред аудитория от четири човека; ето вкратце тази моя пуста мисъл.
Първо помолих г-жа Киркова да ми съдейства когато г-н Министърът на образованието дойде в Пловдив да спомогне за провеждането на обещаното от проф. Танев интервю за моето предаване по Пловдивската обществена телевизия. Тя обеща, по този начин намали донякъде страховете ми, че когато Министърът на образованието пристигне, пловдивската образователна администрация ще направи така, че той "просто да няма време" да дойде в телевизията и да разговаря пред камера с мен. Ще видим де, този въпрос още е висящ, но да се надяваме, че ще се реши. Факт е, че Министърът обеща да даде интервю в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", но колко му е и да забрави за това, те, министрите, имат много работа и дават много интервюта, че е съвсем човешко да забрави.
По втория момент от моето изявление заявих горе-долу следното. Почувствал съм се оклеветен от изявленията на г-жа Кръстанова, инспектор по философия, която пред съда се увлече дотам, че каза куп крайно съмнителни, недоказуеми, подозрителни и пр., ала в същото време изключително недоброжелателни, дори зложелателни, преднамерени, предубедени и затова обидни за мен неща. Примерно ето тези:
- Часовете на А.Г. по философия били "еднотипни", той смесвал теми от различни предмети и общо взето си "въртял" в часовете само няколко теми и по психология, и по етика, и по философия; абе държи се явно като "старите баби, които едно си знаят, едно си и баят"; разбира се, не мога да цитирам точните думи на г-жа Кръстанова, предавам обаче постигнатия от мен смисъл с възможно най-изразителни подбрани от мен думи, с оглед краткостта; щом излезе протокола на съда, аз тогава вече ще мога да цитирам съвършено точно, стига все пак казаното да е протоколирано сравнително пълно, но да се надяваме, че ще е така;
- Ангел Грънчаров не само в последните години, ами и "по принцип винаги" все си е бил лош, неспособен учител, щото г-жа Кръстанова докато още не била инспекторка, а била само учителка, била чувала от някаква негова ученичка колко "лош учител" бил тоз Грънчаров; пък дори и предишният инспектор бил споделил в частен разговор с нея, че и преди 15 и повече години "пак било имало много жалби" срещу същия този Грънчаров (моля, не мислете, че си измислям тия неща, нито пък иронизирам!), такива бяха "аргументите" на нашата философска свидетелка, с които тя "доказа" тъй "несъмнено", както сами е убеждавате, своята теза за моята "изначална и неизменна некадърност";
- Ангел Грънчаров по начало явно е някакъв "страшно неприятен темерут", който постоянно обижда учениците и изобщо не може да се разбере с тях; никакъв смислен разговор с тях той не може да проведе; учениците го питат нищо, той почва да усуква, че не знае, че не ще да отговаря, нищо чудно пък и наистина да не знае, което е непростимо за един учител: учителите трябва всичко да знаят; учителят трябвало било да казва на учениците "цялата истина", а Грънчаров ми се правел на интересен и по тази причина тормозел учениците сами да търсят истината, което създавало напрежение и дискомфорт у тях, изнервяло ги; що Грънчаров се инатял и не искал да каже истината на учениците г-жа Кръстанова или не разбираше наистина, или се пък преструваше, че не разбира, с оглед на това да ме опише пред съда като някакъв "пълен олигофрен" и най-вече като "темерут", който просто е чудно какво изобщо дири в едно българско училище;
- "Върхът на черешката" от показанията на поувляклата се в художествено-фантастично пресътворяване на реалностите на тъй мръсния живот инспекторка беше този сюблимен момент: тя била проверявала всички учители по философия и по нейна преценка лицето Ангел Грънчаров "очевидно бил най-неспособния", един вид стоял "най-долу по способности", абе точната дума сега не мога да а възстановя, ще видим доколко е успяла да опише този момент секретарката на съда, но тъй ласкателният за мен смисъл беше точно този: Грънчаров носи палмата на първенството по некадърност в цялата така голяма Пловдивска философска губерния!
- Грънчаров даже изобщо не си... подготвял уроците и вероятно даже не четял "официалните държавни учебници", мързяло го да преподава по тях, което е функция на това, че го мързяло да ги чете, в резултат на което не преподава нищо в часовете, ами тормози учениците да учат по неговите собствени помагала, които, другари, да не забравяме, не са утвърдени от МОН, един вид са апокрифни и затуй използването им е абсолютно забранено; помагалата на Грънчаров г-жа инспекторката ги била виждала, но не се е унижила изобщо да ги чете, което обаче не й пречело да има крайно негативно мнение за тях по простата причина или по "дедуктивното допускане", че толкова лош преподавател явно изобщо не може да напише нищо свястно, камо ли пък някакво свястно учебно помагало;
- Претенцията на Грънчаров, че преподава по "сократическия метод" била напълно основателна - щото Грънчаров по принцип изобщо нищо и не преподавал; той явно и не владеел "сократовия метод", щото даже и плямпалото Сократ все пак на нещо е научавал учениците си, докато Грънчаров - и това е уникално! - абсолютно на нищо не ги е научил, г-жа Кръстанова даже един вид се закле, че учениците на Грънчаров "очевидно" не знаят нито едно "философско понятие", да не говорим за всички ония понятия, които са в "държавните образователни изисквания", учениците на Грънчаров поголовно не знаели никакво понятие, Грънчаров даже не ги бил научил да пишат и есета, уж се правел на свободолюбив, уж се правел на "писател" (подигравателна гримаса), ала ето, дори и есета да пишат неговите ученици не могат, не умеят, как това нещо го е установила тъй провидящата инспекторка изобщо не се разбра, ама тя иначе си го знаела (нищо чудно да има ясновидска дарба!); а, да, щото нито един ученик на Грънчаров не бил участвал във философската олимпиада, да, затова ще требва да е основателен извода, че нито един ученик на Грънчаров изобщо не умее да пише есета; а, има и един потресаващ довод в тази посока, г-жа Кръстанова специално акцентира на него: някакъв ученик бил отишъл в инспектората да се жалва, че Грънчаров му бил писал... петица на някакво есе; г-жа Кръстанова прочела есето и установила, че според изискванията на висшата чиновническо-бюрократична образователна премъдрост премъдрост (ДОИ) есето на тоз ученик не заслужавало и... тройка! Абе какво да говорим повече, Грънчаров явно на нищо не е могъл и да научи учениците си де, то по тази причина как да можем да очакваме, че таман пък на писане на философски есета ще да ги научил.
Имаше още други подобни знаменателни моменти в показанията на г-жа Кръстанова, които сега обаче не мога да възсъздам. Жалко е, че не сетих да си правя записки, аз откъде-накъде да съм предполагал, че чак такива сюблимни твърдения ще се наложи да чуят ушите ми?! Още веднъж да подчертая, че горното изложение на тъй бляскавата "аргументация" на г-жа професионалната експертка по философия не предава нейните точни думи, а се опитва да намекне за смисъла, който се криеше в нейното иначе прецизно от гледна точка на изкуството на административното нищонеказване изложение; ако сте забелязали, административният стил се свежда до това с много думи да кажеш... абсолютно нищо, но моя милост, понеже доста съм напреднал в литературно отношение, умея да разкодирвам безпогрешно смисъла и в най-безсмисленото на пръв поглед и хептен нищонеказващо изказване на администратор. Е, разбира се, всички в залата в крайна сметка се убедиха от думите на г-жа Кръстанова, че лицето Ангел Грънчаров просто е безкрайно чудно как изобщо е попаднало в системата на иначе така бляскавото ни образование, то явно най-вероятно е взето "направо от улицата", нищо чудно Грънчаров да е някакъв мошеник, който, възможно е, и диплома по философия да няма, абе какво да говорим повече, той явно е несрещан или рядко срещан "пълен некадърник", по тази причина най-справедливо е уволнен и изгонен най-после - след като е допуснал да нанесе такива страшни поражения на многострадалното главно заради него българско образование! Това в резюме е точният смисъл, който г-жа Кръстанова положи неимоверно героични усилия да внуши на уважаемия съд, разбира се, в доста по-замаскиран вид, аз слушах всичко това втрещен, г-жа Съдията на моменти се хващаше от удивление за главата, а пък самата директорка г-жа Анастасова тъй мило и с нескривана благодарност гледаше своята добра ученичка и сторонничка на каузата й, че в най-сюблимните моменти се усмихваше с възможно най-презрителната гримаса, която изобщо можеше да изобрази нейното тъй многострадално, но вече с пълно право ликуващо лице.
Е, спирам дотук, че тоя текст, както съм го започнал, изглежда изобщо няма да свърши. Няма надежда да свърши. Но то е и разбираемо де, нима може да завърши успешно някакъв текст такъв доказан некадърник като мен, който дори и за някакъв си там смотан даскал по философия не става?! Тази квалификация, дадена ми от г-жа инспекторката и то не къде да е, а пред най-достолепната институция, именно съдебната (а пред нея, знаем, се говори истината и само истината, пред нея лъжи, камо ли пък клевети, е забранено да се говорят!), щом е казана пред съда, изглежда е вече "несъмнена" и "доказана" истина, което пък, странно защо, вече ме освобождава от каквато и да скрупул при писането: ами некадърникът, доказаният некадърник като мен, може да си пише вече както си иска, съвсем свободно, виждате ли какъв е съвсем неочакваният, тъй да се рече, бонус в крайна сметка от толкова решителните твърдения по мой адрес на инспекторката по философия Кръстанова, заявени не пред някаква среща на кварталните клюкарки, а пред... българския съд?! Аз, знаете, няма да се спра да не се възползвам от такъв един бонус, щото винаги съм се стремял към пределната свобода - за мен свободата наистина е най-святото, най-драгоценното, най-необходимото за живота ни.
Та подхвърлих по-горе, че реших да ида в инспектората (РИО-Пловдив) и да запозная началничката на инспекторката г-жа Кръстанова, именно г-жа И.Киркова с тези тъй въодушевили ме нейни подвизи в окончателното доокалване и досъсипване на моята личност, на моя авторитет, на моето лично достойнство и дори на професионалната ми чест. По простата причина, че бидейки просто човек (да не говорим че съм и гражданин с целия обем от права, да не говорим също и за това, че бидейки философ, съм научен да ценя най-вече все такива "вятърничави неща" като истина, свобода, достойнство, морал и т.н.), та значи бидейки само и просто човек и личност, аз имам суверенното право да възроптая срещу подобен род квалификации по мой адрес, имам също така правото да се почувствам обиден и оклеветен, особено пък след като 32 години от живота си посветих на българското образование, 32 години от живота си работих на неговата тъй буренлива, камениста и суха почва или нива. Та воден от такива едни идеалистични и духовни по естеството си импулси (аз съм си такъв, тия неща за мен много значат), аз реших да отида значи в РИО-Пловдив и да разговарям с инспекторката Киркова за случилото се, да я информирам за тъй нравствените, няма що, подвизи на нейната служителка, на която, между другото, по ирония на съдбата и аз самия, като български данъкоплатец, съм нещо като неин... работодател! Разбира се, не можах да се удържа да не се възползвам и от открилата ми се възможност да изнеса и на г-жа Кръстанова, и дори на г-жа Киркова, един полезен по моето възприятие нравствен урок, е, вярно, аз може да съм "доказано некадърен" философ и учител, но това не ми пречи да продължавам да упражнявам все някак, според условията, своята учителска професия; нека да ми бъде "некадърен" урокът, то я ясно, че некадърните учители могат да изнасят само некадърни уроци, но аз реших непременно да изнеса такъв един практичен и приложен нравствен урок на въпросните администраторки от образованието. Е, обадих се на един мой приятел да дойде с мен, да присъства на открития ми урок в РИО-Пловдив и към 14.00 часа ние двамата се отправихме към сградата на РИО-Пловдив, която е срещу Джумая джами, от другата страна на Римския стадион, няма начин да не знаете това място.
Е, отидохме и разговаряхме с уважаемите служителки на образователната институция. Г-жа Кръстанова, за жалост, не беше на работното си място, по причина на това, че била служебно ангажирана на друго място. Не ми се щеше да изнеса урока си само на г-жа Киркова, затуй с нея заедно обсъдихме ситуацията и решихме да поканим друга една инспекторка, близка на Кръстанова, трудеща се на съседно на нейното бюро, да присъства на разговора и след това да има добрината да извести за случилото се своята колега и приятелка; това и сторихме. Аз си изнесох урока, разказах си и пледоарията, имаше и кратко обсъждане, в което главно се изказа, тъй да се рече, "ученичката" Киркова, уважаемата началничка на инспектората (да ме прощава, че я определям така, именно като "ученичка", но къде пък е доказано, моля ви се, че началниците от образованието, пък дори и самият Министър, да не могат да получават някакви уроци от хора като мен, които са така напреднали в тази област, след като аз примерно 32 години друго почти не съм правил освен това: да изнасям разни уроци, и то на какви ли не аудитории, примерно, случвало ми се е още преди 1989 г. да изнасям лекция на... пловдивската колегия на... прокурорите, на държавните обвинители, ако някой ме подсети, мога да разкажа за този свой паметен урок в блога си!). Та значи изказа се на този специфичен урок или да го наречем просто "опит за събеседване", дискусия и пр., и то по важни според мен въпроси, изказа се главно г-жа началничката Киркова, с която, по моето възприятие, постигнахме едно удивително... единомислие. Тя, примерно, също твърдо заяви, че е недопустимо да се накърнява така грубо професионалния престиж на един човек, какъвто и да той, тя също призна, че личното достойнство на човека съвсем не е нещо като "салфетка", която, след като я омацаме както си искаме с разни мръсотии и гадости, след това можем да я изхвърлим в коша като нещо съвсем непотребно. Почувствах, че на г-жа Киркова ситуацията, в която аз се оказах, именно да се почувствам оклеветен по безпардонен начин, на нея лично, като емпирическа личност, й е напълно позната, тя самата, прочее, си позволи да сподели, че и с нея било постъпвано по досущ същия начин, тъй че това, за което аз говорех преди малко, й било напълно познато, бидейки лично преживяно. Та, тъй да се рече, стигнахме с г-жа Киркова и констатирахме удивителна, бих казал, близост на възгледите по тези въпроси. Самата г-жа Киркова, водена от импулса да щадим всяко човешко достойнство, предложи на следващия ден в ранната утрин, още в 9.30 часа, в инспектората моя милост пак да дойде, отново да разговаряме по същата така важна тема, но този път в дискусията да се включи и самата г-жа Кръстанова; аз приех за разумни доводите й в тази посока и срещата беше разтурена с оглед на следващия ден да се проведе отново, вече в пълен състав на присъстващите - и на дискутиращите.
Това в общи линии се случи във вторник след обед в РИО-Пловдив. А какво ще се случи днес, сряда, на назначената вече среща от 9.30 часа аз ще ви пиша допълнително. А сега трябва да скачам, че времето напредна, трябва да бързам да не окъснея на самата среща. Чао, хубав ден ви желая, аз бързам за... урок, този пък ще изнасям урок, и то не какъв да е, а нравствен урок и на своята тъй безпощадна съдница, именно инспекторката по философия в РИО-Пловдив. Аз, знаете, съм наглец, вече като "доказано долен човек" стигнах до нивото да имам свободата да правя какви ли не "екстравагантности", е, сега успях да си уредя урок в... самото РИО-Пловдив, и то пред толкова високопоставени... "ученици" (като шефката на РИО и инспекторката по философия!), аз в тази дума, именно в думата "ученици" не виждам нищо унизително, нали няма нищо унизително в нея, а, вий как мислите? Всеки от нас през целия си живот може да се изявява и като ученик, и дори като учител, дори и да няма специална учителска квалификация, нали така? Е, аз, макар и с учителска квалификация и то на най-високо официално доказано ниво имах късмета да бъда обявен от една усърдна администраторка на училище за "пълен некадърник" и, респективно, бях уволнен, фактически се опитаха да ме лишат и от преподавателски права.
Но понеже съм си възнагличък, ето, откакто съм уволнен, почнах да преподавам философия не на кой да е, а на... целия град Пловдив и на областта, подех да водя философско предаване в Пловдивската обществена телевизия, по този начин се уредих "ученици" да са ми много и всякакви хора, а пък днес, с цялата си наглост, дръзнах да стигна дотам да се уредя да изнасям урок, и то не какъв да е, а нравствен, на самата началничка на РИО-Пловдив, дори и на самата инспекторка по философия! Та така, такива ми ти работи се случват в чудното ни отечество, където тепърва имаме много да се учим и на демокрация, и на етика, и на човещина, и на каквото си искате още. Хайде да слагам точка, е каквото съм плямпало, съвсем ще окъснея за... урока си! Бързам за урок, чао, бъдете и вий, драги ми читатели, добри и търсещи истината ученици - пък дори и "учител" да ви е такъв "пословичен некадърник" като мен, като моя милост!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Баси простака е тоя Гранчалров тоя човек още ли се са го затворили ако не в затвора то поне в лудницата?
Публикуване на коментар