Моят събеседник от скайпа, живеещ и работещ в момента в Англия - виж Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие - ми отговори на писмото, което му писах рано тази сутрин. Публикувам по-долу и първия ни разговор с този човек, състоял се по-предишната нощ, а той се казва vladi:
Никога не съм умеел да водя разговори на вие така че аз също се извинявам. И започвам на нормален за мен език.
Бързам да ти разкажа какво предателство ми се случи. Точно от човека, в който се заклевах че ще ми прочете мислите. И дори няма да чака да го подканя за да тръгне с мен на война срещу неправдата. Точно този е човекът, който ме е вдъхновявал хиляди пъти. Карал ме е да се чувствам повече от другите само за това, че вярвам в доброто. И в добрите хора, а не в батковците с лъскави джипове. Този човек онзи ден се опита да ме убеди, че най-доброто действие, с което да помогнем на България, е бездействието. Всеки опит да поправим системата щял да има обратен ефект. И видиш ли по-добре да си кротуваме докато системата сама се оправи. И всъщност това е мисленето на 8 от всеки 10 души, които помолих за помощ в начинанието ми. Всеки ми казва че било безсмислено. И нищо нямало да се получи.
Но сутринта като прочетох отговора ти реших че тези хора не ме интересуват повече. Ще продължа заради хората като теб. И всички от вашето поколение, които са се опитали да направят нещо с нас. Ако не да помогнем на себе си то поне да не предаваме родителите си. А пък пияниците да си стоят в къщи щото иначе само ще пречат. Та мисля да започна една усилена борба срещу неправдата. И ограбването на държавата от партиите. Искам да накарам хората да се борят за собствените си права. И да дават живота си ако трябва за това законите в държавата ни да са действащи на 100%. Защото само законите и правилата дават комфорта на цивилизована страна. Ето така ми подействаха думите ти, г-н Грънчаров.
Все пак имам и успех. Един бивш съученик прие идеята ми като печеливш билет от лотарията. Беше много развълнуван, което много ме зарадва. Чакам резултати от първата му задача. Надявам се да намеря още много като него. И да покажем на света, че в България не само с проституция и наркотици си вадим хляба, а с главите си. Искрено се радвам и благодаря че сте с мен. И ме подкрепяте. Това много ме окуражава. Благодаря!
Ангел Грънчаров размени пълномощно с vladi. ***
Ангел Грънчаров: :-) Как е?
vladi: Благодаря!
Ангел Грънчаров: За нищо. :-)
vladi: Обръщам се към вас за помощ защото никога не съм се занимавал с такива неща, но и не мога да продължавам да не опитвам. Имам някои приятели, но не са достатъчни за да се популяризира желанието да се обедини народа в някаква идея. Ако имате идея какво да правя или към кого друг да се обърна ще съм ви искрено признателен.
Ангел Грънчаров: Искате да помогнете да се обедини народа ни от "някаква идея"? А каква да бъде идеята? Ако идеята е добра, ще се намерят хора, които да я подкрепят...
vladi: Идеята е ясна и елементарна.
Ангел Грънчаров: Аз имам 5000 приятели във фейсбук, можем към тях да се обърнем на първо време...
vladi: Да помогнем сами на себе си.
Ангел Грънчаров: И още толкова в блога си.
vladi: Чудесно! Това е огромно начало, което аз дори не съм очаквал.
Ангел Грънчаров: Всеки от нас да помогне на себе си, или ние, българите като цяло, да си помогнем?
vladi: Съжалявам за правописните си грешки, устройството, от което пиша, е по-глупаво от мен.
vladi: Ние българите. Всички заедно. Всеки на всеки. Аз на вас и вие на мен. Мисля че това е единственият начин.
Ангел Грънчаров: Ясно, няма проблеми за писането. Съгласен съм, че ни е необходима солидарност и взаимна помощ, но и всеки ако работи упорито за своя личен просперитет, по този начин ще помогне и на общността.
vladi: Най-малкото ще е чудесен пример за поне един човек. Все си мисля че за да се събудят хората трябва някой да ги стресне. Трябват хора с решителност. Хора, които не отстъпват назад.
Ангел Грънчаров: Вярно, така е, иска се и настойчивост, упоритост, а такива хора са рядкост... особено ако се касае за подобни "общи каузи".
vladi: Дори и само един човек, който да е лицето на тази пропаганда. Но да е лице, което ще покаже на хората че дори и мафията не може да се противопоставя на обединения народ. И на единната цел. Искам когато пишат в чуждестранните медии за България да не ме е срам да чета написаното. Не искам мишки и цигани да определят съдбите на хората.
Ангел Грънчаров: Това скоро няма да стане, но иначе е чудесна цел! :-) Вие иначе с какво се занимавате? Откъде сте?
vladi: Няма да стане изобщо ако не се започне отнякъде. Аз съм от едно село в ловешкия край. Близо до Тетевен. От 2 години съм в Англия.
Ангел Грънчаров: Хубаво е, че мислите в такава посока, радващо е това. Ето, че нещата не са съвсем безнадеждни щом има млади хора като Вас, които мислят по този начин.
vladi: Работя в строителна фирма като общ работник.
Ангел Грънчаров: Сега в момента в Англия ли сте?
vladi: За съжаление да. И много, ама наистина много искам да се прибера. Защото съм сигурен че ако блокираме едно колелце от механизма това ще е сериозен пример как да блокираме целия механизъм. И да го пренавием така че да заработи за нас.
Ангел Грънчаров: Е, няма лошо и да поработите в Англия, да припечелите, не е лесно, но се налага. Щото у нас е тежко, знаете, няма работа, младите се чудят с какво да се захванат.
vladi: Да, целият път е дълъг, но началото е толкова елементарно, че ако хората го разберат ще станат и посред нощ и ще излязат на улицата по гащи за да си търсят откраднатото от политиците или измамниците и прочие.
vladi: Няма работа, а публикуват снимки от дискотеки и кръчми всяка седмица в различен град. Аз за две години на дискотека ходих веднъж.
Ангел Грънчаров: Иска се промяна в съзнанието на хората; без такава промяна нищо друго няма как да се промени. Ново мислене се иска.
vladi: Няма как да го променим. Можем единствено да го ошлайфаме. Да ги накараме да са егоисти в добрия смисъл на думата. Да не плачат за един хляб, а за хлебарница. И да не мрънкат един на друг, а на този, за когото са гласували.
Ангел Грънчаров: Това добре звучи, да са егоисти - и индивидуалисти вероятно! :-) Да мислят освободено трябва вероятно? И да почнат да се държат както подобава за достойни човеци и граждани?
vladi: Дори не се иска да мислят. Единствено трябва да погледнат на държавата като на тяхна собственост. Не знам какво да правя. Дори не знам какво правя. При вас е доста късно.
Ангел Грънчаров: Ами като начало разговаряйте с хората около вас за тия неща, белким подемат мисълта ви, белким откликнат...
vladi: Това го правя постоянно. Имам няколко човека, който са вярващи. И са готови да се борят докрай за каузата.
Ангел Грънчаров: Да, хубава тема захванахме, но тук наистина е късно; ще поговорим и друг път; има смисъл да се разговаря, човеци сме, трябва да разговаряме за всичко, което ни вълнува... Вярващи в Бога ли са? Става дума за хората, които са около Вас.
vladi: Вярващи в каузата. Мен Бог ме Интересува доколкото да ми дава душевен мир. За другото не го закачам. Хората около мен вярват в истината и в силата на човека. Вярват, че можем да живеем по-добре. Добре. Спирам за днес. Благодаря ви отново за отделеното време. Със сигурност ще ви потърся пак. Когато имам резултат от говоренето с другите. :-) Надявам се да не си остане говорене. Лека нощ ви пожелавам и още веднъж искам да ви благодаря че се осмелявате да изказвате мнението си публично - така както всички трябва да правим.
Ангел Грънчаров: Благодаря много! Интересен събеседник сте! Имате какво да кажете, мислещ човек сте. Радвам се, че се запознахме.
vladi: Честта е моя!
Ангел Грънчаров: Приятно ми беше! Лека нощ, всичко добро! Пак ще приказваме, обаждайте се!
vladi: До скоро!
ПОСТСКРИПТУМ: Ангел Грънчаров: Влади, виж това: Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие. Позволих си да информирам читателите на блога ми за това какво сме си казали. Мисля, че е важно повече хора да разберат какви проблеми ни вълнуват. Вярвам, че разбираш колко е важно това. Ще публикувам и първия ни разговор или диалог. Имам сведения, че доста хора са се заинтересували за какво си говорим и ще откликнат. Ако и те се включат в разговорите ни с коментари и мнения, мисля, че може да се получи полезен дебат. Щото ти постави много важни въпроси. Влади, а ти опита ли да убедиш човека (оня, за когото пишеш "човекът, който ме е вдъхновявал хиляди пъти") когато ти е казал, че с бездействие било по-разумно да реагираме? В смисъл, че няма как да е прав.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар