За странностите на женската душа, за ползата от клюкарстването, за това как раждат... мъжете и за други такива смехории

Вчера обещах - виж Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писание от поредицата, обединена от условното заглавие "Помагало по вяра" - днес да разсъждавам по ето тази мисъл на Волтер: „Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен”. И ще изпълня обещанието си, днес най-после мога да се посветя на любимата си работа: чистото философстване. Ще ми се тук да подхвърля нещо важно, свързано с фундаменталното ми разминаване с догмите на официалната дидактика, нанасяща толкова поражения в българското образование, разбира се, ще го сторя на примера на философията. И то е: за мен истински важното и смисленото е на младите хора да им се осигури възможността да философстват, а не да им се дават някакви външни сведения за това що е философията. То е същото (ще направя такава една аналогия) като да учим младите в безброй отегчителни уроци на това що е... автомобил, без изобщо да сме им дали възможността някога да го подкарат; представете си до къде би се стигнало ако по този чисто теоретичен начин ни обучаваха инструкторите по шофиране.

Като се упражняват непосредствено във философстване (в свободно мислене, в свободомислие, в свободолюбие, щото това, всъщност, е философията в моето разбиране; тя също така е и страстно правдолюбие, всеотдайна любов към истината), младите се занимават с нещо истинско, не със сурогат; ефектите върху душата им са изключително мощни и имат дълготраен духовен и личностно-изграждащ смисъл. Докато ако само биват натискани да знаят това или онова ЗА философията и ЗА философите, те, разбира се, скоро ще го забравят - щото само онова, което собствената ни душа е родила и сътворила, остава завинаги, а чуждите и наготово дадени ни мисли обикновено не оставят кой знае каква, да не кажа никаква, следа. Да се обучаваме в рисуване става като рисуваме, на плуване се обучаваме като почнем да плуваме, като се хвърлим във водата и почнем да махаме с ръце и крака; друг начин за това не е още изобретен. Да, обаче ето, в училищата общо взето правим точно обратното на това, което трябва. Както и да е, това го казах между другото. Но то, както ще се убедите, има значение и във връзка с нашите изследвания за вярата и религията.

Е, ето, и спрямо въпросите на вярата и религията - а това са въпроси, имащи пределно личен и дори интимен характер - трябва да приложим един автентичен, истински смислен философски подход, който ще ни предпази от опасността да съдим по тия деликатни и трудни въпроси така, както обикновено разсъждават по тях т.н. "коне с капаци". Прочее, тия дни отново един млад човек ми изказа огорчението си от това, че като съм говорил, че младите трябва да се предпазват от възможността да станат в сферата на мисленето едни типични "коне с капаци", това му било прозвучало, видите ли, "крайно обидно". А на вас лично как ви звучи съвета "Старайте се да мислите не като "коне с капаци", а съвсем иначе!", вие лично изпитвате ли чувство на обида от такъв един съвет? Ако изпитвате такова чувство какво означава това? Може би несъзнавано, инстинктивно признание за това, че такава една опасност вече ви е сполетяла? Независимо как ви звучи това или онова, ето, повтарям го най-твърдо: длъжни сте да направите максималното да не станете и в тази сфера (както и във всяка друга) едни образцови "коне с капаци". Не зная дали сте забелязали, но в сферата на мисленето обикновено е пълно с какви ли не, кой от кой по-нахални и самонадеяни... "коне с капаци"? Блазе ви ако не сте усетили това! Впрочем, ако още не сте го усетили не значи ли това, че и вие сте такъв един "кон с капаци"? Обиждайте ми се колкото си искате, ето, аз направих нужното да ви предпазя от такава една опасност.

Между другото (аз вече писах за това) една съвсем официална представителка на образователната администрация на едно най-официално и публично място тия дни благоволи да ми даде "оценката", че, видите ли, съм бил "най-неспособният" преподавател по философия в цялата Пловдивска философска губерния (в Пловдивска област де, която тази представителка на образователната власт курира или ръководи именно във философско отношение, понеже е инспектор по философия на всички училища в областта); та тази нейна тъй ласкава преценка (всъщност тя означава официално признание, че съм различен в сравнение с "образцово-типовия" или "приемливия" за чиновниците преподавател по философия!) на мен лично ми въздейства, както сами забелязвате, твърде вдъхновяващо: бидейки официално признат за "най-некадърния" философ, аз вече имам пълното право да бъда и напълно свободен, сиреч, тази преценка ме вдъхнови за да се ползвам още по-пълноценно от свободата си. А свобода и философия са ирелевантни, както казват учените, неща или понятия. Те са направо тъждествени по смисъл понятия: без свобода няма философия. И без философия няма свобода. Ето защо аз продължавам да настоявам: и по въпросите на вярата и религията следва да мислим изцяло недогматично, критически, сиреч свободно или, другояче казано, философски.

Философията спомага за освобождаване на съзнанията от всякакви догми, предразсъдъци и предубедености, заниманията с философия винаги имат облагородяващ и благотворен ефект върху душите. Е, разбира се, стига да се занимаваме подобаващо с философия, именно по подобаващия начин; неподходящата употреба на нещо е изключително опасно нещо. Затова именно и младите хора, обучавани по философия (примерно) по неподобаващия начин, точно съответстващ на ограничената и непълноценна чиновническа представа за такова едно обучение, навеки се отвращават и от философията, и от философите, и от ученето, и от учителите, и от училището, и от всичко! Е, аз, според силите си, съм правил необходимото за това щото при моите ученици да не се стигне до един такъв плачевен резултат. Вие лично, според това как са преминавали часовете по философия когато сте бил ученик, изпитвате ли сега респект към нея - или сте преизпълнени по-скоро с известна неудържима погнуса? Кажете честно, не се притеснявайте. Скучаехте ли общо взето в часовете по философия? Е, моите часове винаги са много живи, в тях се спори до прегракване понякога, има какви ли не "битки", "сражения", общо взето никой не остава безразличен. Това все нещо показва; разбира се, слабо ме вълнува дали са доволни от часовете ми държавните чиновници-бюрократи, за мен водещи са единствено интересите на учениците; училището в крайна сметка съществува заради тях, а не заради някакъв презрян умствен комфорт на чиновниците.

Аз затова именно се осмелявам да препоръчвам и апелирам за едно чисто философско третиране на въпросите на вярата и на религията в училище. Не религиозно или църковно, а тъкмо философско. Става дума за това какво на младите ще се предложи в училищата (евентуално). Аз си позволявам да настоявам да им се предложи да изучават религия и вяра в един чисто философски маниер, сиреч по философски начин. Философската настройка тук е решаваща. Казахме, по тия нелеки духовни въпроси следва да се разсъждава пределно искрено и свободно, именно философски. Аз лично друг начин за такова едно разсъждение не зная. Примерно, ако религията и вярата се учат "научно", ще се стигне до ужасна деформация: религията и вярата са нещо духовно, са духовни феномени, са феномени, имащи духовно естество, докато науката и научният подход изначално са неспособни да проумеят какво е това духовност, дух, какво представляват т.н. духовни неща. Науката навеки е осъдена да не успява да разбере що е вяра и религия, какъв е техният чисто човешки и толкова възвишен духовен смисъл. Религията и вярата облагородяват душата, от гледна точка на науката такива духовни "лигавщини" като вярата и религията са изцяло непонятни. Впрочем, науката и чувството за красота, дълбоко вкоренено в човешките души, не може да го проумее. Тя не може да асимилира как е възможно хората да правят добро, сиреч, да се вдъхновяват от чисти и благородни нравствени подбуди. Науката и много други неща не може никога да разбере, в това число и що е Бог. И феноменът свобода за науката е изцяло непонятен. Тя не може да схване що е свободна воля, та свободата като такава ли да може да разбере? Просто не й е дадено да разбере това. И съвършено правилно не й е дадено това. Много мъдро е постъпил Оня, който е сложил един такъв предел пред попълзновенията на самонадеяния наш ум. Ако умът можеше всичко, животът ни щеше да стане невъобразим кошмар.

Аз тук се сещам за една мисъл на великия Достоевски, която сега не мога да я търся (нея я има цитирана на много места в моите учебни помагала по различните изучавани в нашите гимназии философски предмети, но сега не мога да търся точното място за да я копирам и поместя тук, това ще го сторя днес по-късно, като имам време за това). Тук ще си позволя да цитирам част от мисълта му по памет:

"Сознание жизни выше жизни, знание законов счастья выше счастья - вот с чем надо боротся."

Може да има някаква разлика в словореда, но смисълът е този, гарантирам за това. Май трябва да преведа това изказване на руския мъдрец на български, а, трябва ли? Младите май не знаят изобщо руски, е, ще го преведа, за всеки случай. Но няма да го тълкувам - щото това би ме отвело надалеко. (В цялата мисъл на Достоевски има и едно дискурсивно разяснение по тезата му, което тук по памет не мога да възпроизведа, но скоро ще го добавя, като намеря самия цитат.) Та ето и на български горната мисъл:

"Съзнанието за живота е по-високо от живота, знанието на законите на щастието е по-високо от щастието - ето с какво трябва да се борим."

Аз това изказване съм го анализирал и разяснявал внимателно в една от моите книги, мисля, че беше в книгата ми "Тайнството на живота" (Въведение в практическата философия), което ме освобождава сега от потребността още веднъж да правя същото. Виждате ли каква хитра "реклама" на книгата си успях да направя и този път! :-) Облагата ми от нея е двояка при това: хем ще подтикна любознателните да потърсят книгата ми (има я и в онлайн-издание, достъпно за всички съвсем безплатно, освен хартиеното, освен книжното), хем ще ядосам... завистниците, знаете, аз изпитвам едно много приятно удоволствие когато ги принуждавам да беснеят по тази именно линия. Какво да се прави, трябва някак да разнообразяваме всекидневието си - за да не стане то прекалено скучно. А животът, както е известно, е това: стремеж към изпитване на приятни емоции от всякакво естество, примерно (за предпочитане) радост, веселие и пр.

И тъй, след тази толкова продължителна преамбюла (преамбюл иде от френски, именно préambule, а на латински praeambulus и означава "вървящ напред", "предшестващ", в правото така се нарича встъпително и обяснително изложение в документ, обясняващо неговата цел и същностна философия), нарочно употребих думата в женски род, та да звучи по-старинно, та значи след преамбюлата си вече мога да се захвана с решаването на конкретния проблем. А именно тълкуване на толкова знаменитата мисъл на Волтер. Забравихте ли я вече? :-) Ако сте а забравили нищо не ми пречи да я пейстна отново, ето:

„Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен.”

Искате аз да ви я разтълкувам, така ли? Е, няма да стане това. Защо ли? Ами защото... така трябва! Правилното е сами да се опитате да откриете, да се доберете до точния смисъл. Не чакайте аз да сторя това вместо вас. Тази няма да стане. Вие да не сте някакви умствени инвалиди та да разчитате само на мен? Не, не сте, не подскачайте толкова, не съм ви нарекъл "умствени инвалиди", а само запитах нещо; за да ви предпазя именно от грозящата ви опасност да станете такива инвалиди, ето, по тази причина аз няма да ви кажа какво точно е имал предвид Волтер, защо така се е изразил и пр. Всичко това можете да сторите вие, съвсем сами. Просто опитайте. Напънете си... "мозъчните клетки", както казват опитните даскалици в училище. А пък шегобийци като мен биха казали същото така: "Напънете си... единствената мозъчна клетка та да се помъчите да разберете!"; това е малка шегичка, какво е животът без нашите шегички - отврат същинска?! :-)

Има огромен смисъл в тази мисъл на Волтер. Той фиксира в нея един основен проблем на вярата и на религията. Някои казват, че Бог бил "фантазия", бил "творение на ума", бил "измислица". Идеята за Бога била такава именно "измислица", а щом била такова нещо, значи... Бог, видите ли, "нямало". Едно много "коректно" разсъждение, няма що! Страдащо от дефекта на някакъв най-див средновековен "реализъм". Или по-скоро от някакъв най-див средновековен номинализъм страда такова едно разсъждение? Е, блазе ви, натоварих ви сега, без да искам, с потребността да установите какво означават тия неща, именно "реализма" и "номинализма". Можете да се поровите малко и сами да разберете. Гадняр съм, гадничък съм, нали? Знам, такъв съм си! Какво да правя, вероятно такъв ми е темпераментът - или пък съдбата ми е такава, знам ли? Но явно неслучайно съм такъв. Не ща да ви давам нищо наготово, е, знам, тормозя ви да търсите, да мислите, да се опитвате сами да се ориентирате и да схванете. Знам, че иначе е по-лесно. Наготово да ти продиктуват всичко и то в сдъвкан, готов за преглъщане вид. Апропо, вие обичате ли да ви дават готова, смляна от нечии чужди зъби храна? Не, едва ли: о, каква гадост! Е, а защо тогава в сферата на "умствената храна" или на "духовното хранене" сте се привързали толкова към подобни гнусни субпродукти, от които на нормалния човек просто му се повръща?

Даже и Бог да не съществуваше... - я го вижте тоя стар гадняр Волтер как коварно се опитва да ви подхлъзне, а? И него си го бива в гадостите, той е прочут не по-малко от мен в тази посока - и в това отношение. Е, самопохвалих се, сравнявайки се със самия Волтер, ама вие вече ме познавате, тъй че няма защо да се хабите да протестирате! Пък това също може да е само една... "малка шегичка", както обичаше да се изразява вечно усмихнатият сладкодумец Жак Асса, мой колега и приятел от моето училище, от училището, в което заедно работихме много години - преди и двамата един подир друг да ни изгони новата и податлива на какви ли не странни увлечения директорка-администраторка. Между другото ние с него двамата бяхме двигатели на дискусионния клуб в училището, покрай общуването ми с него в клуба аз успях да науча доста неща от него, това, че сам съм учител изобщо не ми пречи постоянно да се уча; добрите учители, казват, са добри тъкмо защото сами много учат, а не защото умеят само да "преподават" онова, което са научили в годините на своята буйна младост, примерно в студентските си години (както правят типичните, "образцовите" даскали, дето действат на принципа "едно си баба знае, едно си баба и бае"). Учител, който не се развива, не учи, не чете и пр., понеже си е втълпил, че всичко си знае (щом има диплома!), не става повече за учител, той трябва да си намери друго занимание.

О`кей, стига толкова, спирам! Простете за новата шегичка. Тая сутрин много ми върви на шегички, дали пък не е на добро? Не знам, точно след седмица ще излезе решението на Съдията по съдебното дяло, което аз заведох срещу заповедта за моето уволнение от работа като учител по философия с мотива "пълна некадърност". Простете, че в тази връзка доста се вълнувам: в това съдебно дяло се постави на вниманието на съда делото на целия ми живот, как да не се вълнува човек?! Да, на философията аз отдадох живота си, е, за благодарност, администратори ме обявиха за "пълен некадърник"; разбира се, те едва ли ще успеят да докажат, че целия ми живот е бил абсолютно безсмислен. Ще видим де. Казусът е прекалено интересен. Леле, как ли ще успея да редактирам това есе когато ми се наложи да го включа в поредицата със заглавие Помагало по вяра!?

Имам и други неща да кажа по поставения въпрос (анализа на мисълта на Волтер), но предпочитам сега да замълча. Мисля, че казаното е вече предостатъчно. То всичко особено по разните философски теми и проблеми, разбира се, съвсем не може да се каже, достатъчно е обаче да се каже нещичко, което да ни подбуди да се замислим. А замислим ли се, то вече работата, както се казва, е потръгнала. И тогава ще се появят ония истински стойностни мисли, въпроси, отговори, идеи, истини и пр., към които се стремим. И които в един прекрасен миг ще роди нашата собствена душа. Истината, казват, е в търсенето, не толкова в намирането. Цялата работа е да направим душите си плодоносни, ето в това аз виждам смисъла на заниманията с философия. Плодоносна е душата, която може да ражда. Да, душите също могат да раждат, на подобие на телата. Душите раждат особени "деца", децата на душите са именно идеите, истините.

Известно е, че Сократ и Платон, тия проклети "женомразци" твърдели, че само душите на мъжете били способни на такова раждане, мъжка работа било това раждане, а пък жените трябвало да си гледат предимно раждането на другите деца, в което те са незаменими - по общото признание. Било, видите ли, извратено мъж да иска да ражда обикновено, "женско", родено от жена дете, дете именно в собствения смисъл на думата; по досущ същия начин било противоестествено някоя жена да се напъва да роди "мъжко дете", сиреч, дете, което само мъжка душа може да роди, именно да роди някаква идея или истина. Ужасен сексизъм е това тяхното, не се търпят изобщо, нали така?! Е, да, но може би има и някаква истина в тяхното тъй "крайно" твърдение. Вие лично срещали сте мъже, които само външно са мъже, но иначе изобщо не си вършат истински мъжката работа. "Истински мъжката работа" не е онази, за която сега си мислите ("онази работа" де, знайно коя, сетихте се, не се правете на ударени, че не сте се сетили!), а някоя съвсем друга работа, за която вероятно изобщо не се досещате в момента. Пълно е, забелязали ли сте, с мъже, които са същински кастрати и импотенти тъкмо що се касае до тази именно "истински мъжка работа", а именно... раждането на "мъжки деца", на "деца на мъжете", именно на идеи, истини и пр. Не е мъж - според Сократ и Платон, разбира се, не според мен, аз се застраховам! - оня представител на нашия пол, чиято глава не е родила нито една оригинална мисъл или идея, такъв, разбира се, е пълен кастрат и импотент. Е, такива изобщо не знаят това и се перчат, разбира се, че били "големи мъжкари", "пичове" и не знам си какво още. Както и да е. Това между другото. Възприемете го ако искате просто като шега.

Като разказвах горното в съзнанието ми проблесна нещо брилиянтно, което, разбира се, сега непременно ще ви разкажа. Чудесно е, вярвам, ще му се насладите донасита, великолепно е, ще се посмеете от душа! Аз наскоро го чух, то звучи като анекдот, но изобщо не е анекдот, и, уверявам ви, изобщо не съм го измислил аз. Създаде го самият живот, който, както знаем, е непостижим шегобиец. Ето за какво става дума, ще опитам да ви го разкажа пределно накратко. Ще опитам, пък какво ще се получи не зная. Желанието ми поне е такова.

Оня ден, миналия понеделник, в съда като свидетел беше призована една възрастна дама, дама на пенсионна възраст, която все още е действаща учителка по причина на това, че директорката й изпитвала сърдечна близост към нея (по собствените й думи). Тя между другото се изрази още по-определено: били приятелки, та затова, а знаем, че приятелите (за приятелките не знам, щот не съм жена) обикновено изпитват силни чувства един към друг. Възможно е дамите, понеже женските души, както учи психологията, са много по-емоционални от мъжките - то това е всъщност е женското в душите на жените, емоционалността, страстта, чувствителността, бих казал даже поетичността! - та възможно е дамите, които са приятелки, да се обичат с едни най-светли взаимни чувства. Възможно е, но не е сигурно, щото други философи (примерно Ницше) твърдят, че жените били съвсем неспособни на приятелство - по причина на това, че са създадени само за любов. Дали има приятелство между жени, дали жените са способни на приятелство в истинския смисъл на тази дума, е голяма тема на философията (и за живота на човека най-вече!), аз лично смятам, че това е също така е една вечна, неразрешима никога тема или по-скоро въпрос. Сиреч, няма да разберем никога на какво всъщност и по-точно е способна женската душа. То и самите жени не знаят това, та философите ли ще го разберат? (Тук, прочее, ми хрумна по тази тема един виц, напомнете ми да го разкажа ако забравя, чудесен е, за оня чешит, който помолил Бог да му направи... магистрала през морето, сещате ли се? Е, ако ме подсетите, мога да ви го разкажа някога.)

И тъй тази дама (не е нужно да упоменавам името й, тъй като в случая ме интересува самото явление, същината му, не носителя и пр., това последното е маловажна подробност) заяви (предавам по смисъл), че тъй като е високонравствена дама, влюбена само в истината и е отдадена на извънредната доброта на сърцето си, тя не обича изобщо да клюкарства по адрес на колегите си, което обаче не й пречи постоянно да обсъжда с учениците си по-специално за това какво става в часовете на философа Грънчаров, сиреч, на моя милост. Поради тия постоянни разговори - които тя, разбира се, водела единствено заради извънредната добрина на своето прекалено добро сърце, тъй спонтанно откликващо на проблемите на горките ученици! - тя, видите ли, успяла да добие сравнително пълна представа какво именно се случва в тези мои прословути часове, разбира се, тя самата не е любопитствала да узнае тия неща, просто доверчивите й ученици, усещайки с цялото си същество нейната бликаща от любвеобилност и от доброта душа, й споделяли всичко, включително и най-интимните подробности. Разбира се, госпожата, понеже била с такова чувствително сърце, се срамувала да каже какво именно са чули в тази връзка нейните тъй чисти (в нравствения смисъл) уши, но ако уважаемият съд настоява да разбере, тя щяла да се види принудена да пожертва високия си морал и да ни уведоми за чутото. Тук тъй сърдечната и любвеобилна дама направи пауза, преглътна мъчително слюнката си и с прочувствено искрен глас каза приблизително ето какво:

- Колегата Грънчаров - ох, толкова ми е неудобно да произнеса тия тъй грозни и мръснишки думи, но явно се налага! - представяте ли си, най-безсрамно си позволил да попита една ученичка (това тя ми го сподели на четири очи в коридора веднага след инцидента!) - ох, ама аз май не мога да произнеса тия тъй страшни думи, е, ще се пожертвам, моят морал какво струва пред тъй важната за съда истина?! - та значи той, мръсникът, си позволил да я попита пред целия клас дали е... ох, ще го кажа, няма как... попитал я дали е... девствена, ох, изплюх камъчето, простете, хиляди извинения ви поднасям заради грозната дума, която ми се наложи да произнеса пред уважаемия съд! Да, представяте ли си, тоя мръсник я попитал дали е девствена, а пък после й задал и поясняващ въпрос: ако не е девствена, все пак да опита да разкаже за... ох, ама и това ли ми се налага да го кажа, ох, колко е мъчително това?! - та значи попитал я да се опита да разкаже какво е почувствала когато именно се е лишавала от девственост, нали се сещате, когато оня младеж, който е свършил тая работа, е успял да... е, вие се сещате какво точно е успял да й стори де, избавете ме от кашмара аз да трябва да ви описвам с думи какво именно се е случило и как по-точно то се е случило! Представяте ли си за каква мръсотия си е позволил да я попита този "учител" Грънчаров, който явно съвсем не става за учител?! И още нещо ще ви кажа, за да е пълна картинката. Това нещо пък ми го каза един младеж, който възмутен (пак на четири очи в коридора) ми заяви, че ако Грънчаров още веднъж го попита такова нещо, ще се наложи да го размаже от бой (той само на мен ми заяви това, щото знае, че аз съм много нравствена дама и никому няма да кажа за чутото, моите ученици ми имат пълно доверие, щот ме чувстват все едно съм тяхна родна майка!), та знаете ли за каква грозна мръсотия пък попитал Грънчаров този тъй възмутен младеж? Ами попитал го - ох, майчице мила, и това ли ще трябва да изрекат моите тъй непорочни уста, устата на една благородна дама, която изобщо не обича да клюкарства и никога, ама никога в живота си не е клюкарствала?! - та значи, попитал го какво младежът чувствал ако заедно с друг младеж - о, как ще произнесат устата ми таз мръсна дума!? - ако заедно с друг младеж... застанат чисто голи пред огледалото! Ох, изплюх камъчето, моля да ме извините; аз казах тия всичките неща не заради друго, а защото се чувствам длъжна истината за този мръсник, скрит под маската на "учител", най-после да излезе наяве! Сиреч сторих това, което сторих (то макар да прилича на устен донос, изобщо не е такова, щот подбудите ми, сами виждате, са кристално чисти, са съвсем морални!) понеже съм движена от най-искрени и благородни нравствени подбуди. Един вид самопожертвах се пред пиедестала на морала и на правосъдието! И запомнете, уважаеми дами и господа, знайте, аз никога и при никакъв повод не бих се унижила да клюкарствам за някой колега, щот съм много толерантна и колегиална, сторих всичко това щот имам и следното солидно оправдание, а именно щото въпросният Ангел Грънчаров всъщност никога и не ми е бил колега де, щот той по начало няма никакви качества да бъде учител, каквато е и тезата на нашата тъй многострадална госпожа директорка, която цели три години го търпя единствено заради доброто си сърце, направи му много компромиси, търпя го с болка в сърцето! А ето, не е трябвало, щото такъв нравствен урод като Грънчаров не заслужава да носи гордото име "български учител"! Ох, простете, че се развълнувах толкова, но то е защото съм изключително благородна, нравствена и колегиална дама. А това, че съм на пенсионна възраст и работя все още е израз не на приятелските ми отношения с г-жа директорката, да не си помислите, че аз се опитвам да се облагодетелствам със свидетелстването си, не, няма такова нещо, вие се убедихте вече, че аз съм изключително безкористна и високо нравствена дама, движена единствено от любов, от човечност и от най-висши идеалистични подбуди, а то е израз единствено на това, че с цялата си душа и сърце чувствам, че още имам какво да дам на своите ученици, особено пък в тази толкова сфера, именно моралната, нравствената, в сферата на чисто човешкото, на тъй любимата ми човещина. Това е самата истина, никога не съм лъгала, не лъжа и сега...

Общо взето туй каза въпросната безкористна и алтруистична дама. Аз, разбира се, нямам таланта нито на Шекспир, нито на Данте, нито на Кафка, нито дори на нашия Алеко за да ви предам точно онова тъй прочувствено изказване на въпросната дама, така че това, което написах по-горе, е само най-бледа сянка на истинската й реч. Но какво да се прави, виждате каква невъзвратима загуба за общочовешката култура е това, че не беше направено точно запаметяване (със съвременните технически средства за запис и възпроизвеждане) на нейното тъй забележително, вдъхновяващо и смехотворно между другото слово. Е, какво да се прави, кой ли у нас цени науката, та да правим такива чак жертви в нейно име?

Спирам дотук. Изморих се да пиша. Хубав ден ви желая! Има още да се пише, но ако имам време и настроение ще продължа друг път. Нека да е ползотворна и приятна работната ви седмица! Успехи на жизненото поприще ви желая също! дерзайте! Животът е нещо великолепно, убедихте се, вярвам, затова: радвайте му се!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo