"Хайде да разсъждаваме за краха и подема на Холивуд - без да сме гледали нито един филм. Да събаряме философи без да четем произведенията им. Да спорим за вкуса на стридите и кокосовите орехи с тези, които са ги яли. До хрипливост спорейки, до бой, усещайки вкуса на храната със слуха си, цвета със зъбите си, аромата с очите си, представяйки си филмите по техните заглавия, живописта по имената на художниците, страните по света според „Клуба на пътешествениците“, а остротата на мненията според христоматиите."
Михаил Жванецкий за наклонностите на съветския човек, които са още живи - и се проявяват всекидневно в поведението на днешните комуноиди.
Ето един пример в тази посока, взет направо от живота: една твърде възрастна другарка-госпожа, при това действаща учителка (!) тия дни съвсем официално заяви на едно публично и много авторитетно място (пред български съд!) че филмът на Федерико Фелини АМАРКОРД бил... "порнографски"; тя, видите ли, "така мислела", независимо от това, че явно изобщо не е гледала този филм на великия Маестро на световното кино! В скоби казано, ще добавя и още нещо: ученик на въпросната "ценителка на киноизкуството" заяви без смущение абсолютно същото на същото това място (!!!), което именно и показва, че каквито са възпитателите, такива обикновено са и техните възпитаници, другояче казано трябва много да внимаваме какви са нравствените качества на учителите на нашите деца, щото в противен случай последиците са небезобидни...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар