Освен обикновеният съд, имам предвид органа на държавната съдебна власт, освен също така Божият съд, който именно е най-висшата възможна и също така безапелационна нравствена инстанция има и "съд" на т.н. обществено мнение, има "човешки съд", който макар че е съвсем неформален, изобщо не бива да бъде пренебрегван. Воден от това съзнание, че ний, гражданите, имаме право на собствено мнение и на собствена преценка (а медиите са тези, които трябва да ни дадат възможността сами да съдим за случващото се), решавам тази сутрин да публикувам в блога си двата документа, на основа на които съдията от Районен съд-Пловдив г-жа В.Иванова е издала своето решение; всъщност пледоарията на моя адвокат г-н Феодор Иливанов вече е публикувана (виж: Защитната реч по съдебното дяло срещу уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив), сега си позволявам, с оглед очертаване на реалната ситуация, "да дам думата и на другата страна" (ний сме привърженици на правото, равнопоставеността, истината и справедливостта!), т.е. да публикувам "писмените бележки" на директорката на ПГЕЕ-Пловдив (писани от нейната адвокатка); нека всеки да сравни и да си прави своята преценка, своите изводи; ето, вижте, четете, сравнявайте, чудете се, смейте се, кръстете се, каквото искате правете, изборът си е изцяло ваш, и правото също така е ваше:
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
перфектна пледоария!
браво на този адвокат!
А бихте ли опитала да поясните мисълта си поне малко? Кое именно Ви се стори тъй "перфектно"? :-) Или се шегувате, а, кажете де, щото прозвучахте силно иронично :-) Май се шегувате, нали познах? :-)
На немислещи хора им харесват мислите на немислещите като тях; мислещият човек се впечатлява именно от мислите на мислещ човек като него. Затова на тази дебилна другарка са харесали "мислите" на адвокаткинята на директорката :))))
Бе АIG, имаш дефицит на качества, които показват че трябва да си комбайнер, а не учител... Ако ги оспориш богомилско-феминисткия съд ште те размаже кат муха... После се оплачи в Америка, тя много иска да те слуша...
Публикуване на коментар