Мое писмо до ръководителя на секцията по "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на обществата и знанието към БАН

Тази сутрин решавам да напиша официално писмо до секцията "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на обществата и знанието, БАН, адресирано до моя състудент (от Санкт-Петербургския университет) и дългогодишен верен приятел доц. дфн Стефан Пенов – завеждащ секцията. Причината за това мое обръщение към него е следната: да го помоля да направи рецензия за ПОМАГАЛОТО ПО ВЯРА, което заедно с неколцина други мои сътрудници написахме или подготвихме съвсем наскоро. А също така да го помоля да изрази позицията на тяхната научна общност по някои важни проблеми от методологично и друго естество, които вълнуват нас, авторите (виж в тази връзка ето тоези публикации: Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" и също Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създаването на едно добро учебно помагало) предвид намерението ни да подготвим един по-кратък, по-удобен за ползване вариант на Помагалото, който да отпечатаме и на хартия. Идеята ни е да подготвим този книжен (хартиен) вариант, а пък след това с него да кандидатстваме пред Министерството на образованието и науката - с оглед той да бъде официално одобрен за учебник по вяра и по религия. Ето какво написах тази сутрин на Стефан Пенов:

Здравей, Стефане, скъпи приятелю!

Отдавна не съм ти писал, моля да ме простиш, но причината е че съм се увлякъл в много работа; но не съм забравил, разбира се, за теб, ето, тази сутрин сядам да ти пиша, като ще се радвам писмото ми да те намери в добро здраве и разположение на духа. Което и ти го желая, нека да бъде така при теб винаги!

Стефане, от няколко дни в съзнанието ми витае една идея, свързана с това да ти предложа (като ръководител на секцията по "Религия, вярвания и всекидневен живот" на Института за изследване на обществата и знанието към БАН) следното: неколцина човека от известно време работим върху написването на едно учебно помагало по философия на религията, което нарекохме ПОМАГАЛО ПО ВЯРА. Искаме това помагало да го предложим на МОН за одобряване, просто ни се ще да проверим по този начин каква е ситуацията в тази област, знаеш колко много се говори за това, че учебниците са лоши, ала общо взето нищо не се прави да се промени ситуацията. Ние имаме доброто желание да направим едно добро и съвременно помагало, което да е годно да си изпълни ролята, а именно да предразположи младите да се позамислят по-сериозно върху тия най-важни човешки и духовни въпроси, свързани с вярата и религията. Тази ни е целта, да провокираме интереса на младите, да им помогнем да се ориентират донякъде в проблематиката, имаме желанието нашето помагало да бъде написано на популярен, човешки стил, да е удобно за ползване, да е кратко, ясно и т.н. Ти знаеш за моите разбирания по тия въпроси, щото неведнъж сме ги обсъждали, и те отдавна, примерно, преди доста години вече ти именно беше рецензент на моето помагало по логика, което носи заглавието ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА. В моя Център за развитие на личността имаме намерение да направим още няколко учебни помагала, примерно по философия на изкуството, но това е една по-далечна цел.

Та ето, ситуацията с помагалото по вяра е следното: написахме един първоначален вариант, който обаче стана доста обемист, повече от 300 страници (а може и още по-обемист да стане ако прибавим и разработки по някои други проблеми, които не сме засегнали все още). В този си вид помагалото е доста голямо, а ние искаме да направим нещо по-удобно за ползване, намерението ни е да съкратим текста поне наполовина, ако не и повече. И едва тогава да го издадем вече на хартия. Аз сега ти пращам електронния вариант (който съм сложил и и в интернет, това е именно онлайн-изданието на помагалото, но на първия му, цялостен вариант) и те моля да прецениш там вече как ще процедирате в секцията ви, дали ти лично или някой друг ще се захване с прочитането на текста и изготвянето на нещо като официална рецензия, заедно с вашите препоръки за усъвършенстване на помагалото. Ще бъде много добре ако, примерно, и вие се включите в започналите вече обсъждания за това какво точно трябва да се направи та да успеем да изготвим в крайна сметка едно наистина добро помагало, каквато ни е целта. Ето, пращам ти и два публикации, в които съм вложил мнения по тази тема: Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" и също Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създаването на едно добро учебно помагало. Като имаме вече и вашето становище (ако бъде в официален вид ще бъде още по-добре, в смисъл ако бъде именно една официална рецензия), едва тогава ние смятаме да представим крайния текст на помагалото на МОН, с оглед да опитаме да получим неговата санкция - с оглед помагалото ни да стане нещо като официално одобрен учебник по този важен в нашето възприятие учебен предмет (който, както знаеш, все още не е и въведен в програмите за гимназиите, но ето, приема се сега нов закон, щели да правят някакви промени, щели да изготвят нови планове и програми, та нищо чудно моментът да се окаже сгоден и ний с нашето помагало да се вместим в промените, нещо повече, да ги подпомогнем.

Това е нещото, за което искам да те помоля. Вярвам, че ще подкрепиш инициативата ни, ще бъде добре ако и твоята секция стори същото. Мисля, че заедно можем да направим нещо наистина добро и полезно за духовното образование на младите.

За себе си няма да пиша в това писмо, ти вероятно знаеш, че имам страшни проблеми, бях уволнен от работа, уволни ме една самозабравила се администраторка, и то по глупавия мотив "пълна некадърност", "не става за учител", "абсолютна липса на всякакви качества", "негоден за системата на образованието" и пр. Аз не знам дали съм ти казвал за тия идиотщини, които ме сполетяха, щото отдавна не сме си писали. Аз водя по тази причина две съдебни дела, та да си върна преподавателските права, щото една такава административна "присъда", която въпросната особа ми издаде тъй самоволно, фактически ме лиши именно от правото да упражнявам професията си. Имам много проблеми и главоболия с тия съдебни дела, ето, те текат вече с месеци, а както е потръгнало, повече от година и половина две може да минат докато имам краен съдебен резултат. А ако той бъде, да допуснем, негативен за мен (щото и това може да се очаква в нашата държава, която някои наричат небезоснователно "АБСУРДИСТАН"), тогава ще ми се наложи да потърся правата си и в Европейския съд.

Най-лошото е, че тия мои главоболия, които ми се стовариха върху главата, се отразиха на здравето ми, инвалидизиран съм заради проблемите ми със сърцето, които се усложниха. Не съм очаквал, че подобна репресия спрямо мен е възможна в наше време, но ето, оказа се, че е напълно възможна; такова чудо не ме е сполетявало дори и по време на комунизма, ти знаеш, че аз и тогава имах по-новаторски възгледи, но изглежда тогава другарите бяха сякаш по-умни, в днешно време обаче ето, видя се, че работите са отишли съвсем на поразия. Както и да е, извинявай, че ти споделям тия неща, че те занимавам, но ето, стана дума, и аз се увлякох да споделя и пред теб болката си. Без съмнение тази репресия спрямо мен е политически мотивирана, това добре се съзнава от мен и от хората, които са запознати с цялата история, интересно е как ще завърши цялата сага, дето се казва, май проклятието ни е да живеем в съвсем интересни времена...

Е, желая ти хубав ден и ползотворна работна седмица! Бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo