Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра"

С г-н Йордан Йорданов, един от най-добрите автори в списание ИДЕИ, тия дни си обменихме следните писма, в които се оформиха няколко наистина важни проблеми от методологическо, педагогическо, издателско и прочие естество:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Видях електронният вариант на Помагалото по вяра; благодаря Ви, че сте поместил и моите текстове!

Бих искал да Ви споделя нещо: попаднах на едно наистина поразително световно народно умотворение; т.е. формулирам по-долу мисъл, която не е моя и относно която не съм осведомен дали е нечия:

Ученият, царят на подробностите, узнава все повече и повече за все по-малкото и по-малкото, докато накрая, види се, не узнае всичко за нищо; а пък философът, слугата на съзерцанието, постъпателно достига да знае все по-малко и по-малко за все повече и повече, докато накрая не разбере, че нищо не знае за цялото.

Бих искал щото идеята да бе ме споходила оригинално. Ала остава ми утехата, че съумях да я окръгля по мой маниер.

С уважение, Йордан Йорданов

Здравейте, уважаеми г-н Йорданов,

Благодаря Ви за писмото, отговарям Ви сега, след като се поосвободих от други, по-неотложни ангажименти. Сентенцията Ви е страхотна, много ми допадна! Чудесна и е също така много правдива и дълбока! Харесвам, дори обожавам този стил на изразяване на мисли.

Много съм Ви благодарен, че се включихте в написването на Помагалото по вяра. Мисля, че направихме заедно нещо полезно. Простете за това, че от бързане не съобразих да сложа и Вашето име сред авторите, но този пропуск, разбира се, ще го поправя при следващата редакция. За да стане нещо добро и удобно за ползване, особено с учебна цел, се налага текстът да бъде преработван много пъти. (Примерно, моето учебно помагало по психология, наречено ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, първата му редакция излезе през 1997 г., има вече пет издания и поне два пъти повече цялостни редакции!) Във връзка с потребността от нова редакция на Помагалото по вяра пред мен изникна следният любопитен проблем, за който Ви моля да изкажете становището си.

Аз първоначално бях решил да направя едно съвсем кратко, около 100-120-150 странички и удобно за ползване от младите помагало. Но ето, то стана в крайна сметка 2-3 пъти по-голямо по обем. (В момента е 304 страници.) Това е прекалено много. За електронно издание това може и да не пречи много, но за хартиеното наистина е крайно неудобно да е толкова подробно. И в тази връзка, във връзка с потребността от съкращаване на текста с учебна цел аз мисля върху следното.(ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo