Предизвикателство към дискусия с един литературен ерудит, ценител на нормите на "правилното красноречие"

По публикацията със заглавие Началото на чудесен психологически експеримент, който ще ни даде безценни сведения за нравствената ситуация в образователната сфера тази сутрин забелязвам, че някой през среднощна доба не е спял, страдал е от безсъние и усърдно ме е поучавал, давал ми е, така да се рече, безценни съвети, имащи отношение към литературното поприще, към писането, красноречието, към нормите на правилния език и т.н. Понеже съм ценител на такъв род предписания, ето, публикувам тъй строгото изказване на въпросния литературен ерудит, заедно с моята реплика към него:

Иван Маринов каза: Г-н Грънчаров, поздравявам Вашите учители по литература, които тактично са пропуснали да Ви научат на следното правило: Езиковата норма в българския език изисква употребата на миналите причастия при учтива форма на обръщение да приеме трето лице, множествено число. Евентуалното Ви обвинение в критична злонамереност и издребняване не би могла да ме впечатли, тъй като лексикалният Ви регистър не позволява особено красноречие. Виждам се принуден да Ви разясня някои основни понятия, чиято употреба, изглежда, Ви убягва.

Смисъла, с който населявате термина "дискусия" изключва възможността за проява на ирония и по-тежкото и проявление - сатирата, в диалога с Вашите събеседници. Фантастът Азимов споменава в няколко от книгите си интересна професия, която се състои в синтезирането на редица високопарни текстове, в отсяването на тяхното съдържание. Ако намерите време да потърсите смислова цялост в текстовете си, бихте могли да изчистите претрупания и лишен от съдържание свой стил, между другото, признак за прогресивно задълбочаващ се снобизъм. Нямам Вашите претенции за начетеност, интелект, неизменна правота и компетентност във всяка научна сфера, затова няма да коментирам нито личните Ви качества, нито позицията Ви спрямо образователната система. Там съм бос. Нямам честта да Ви познавам, но като автор на книги, разискващи сериозни, дълбокомислени проблеми, не би било зле да вложите минимален финансов капитал, та да прикриете така очевидното си неуважение, а на моменти - ненавист към родния език.

Споменавате възпитание, обвинявате инакомислещите си събеседници в демагогия и се опитвате (безуспешно) да изтъкнете качества, които се проявяват, а не се развяват като парцаливи килоти. Предполагам, ще поискате да узнаете какви са менталните ми отклонения, та да се намисям в този безпредметен спор, ще се изпотите в търсенето на акуратно изпълнена контрааргументация, или ще клъвнете по някоя незащитима черта от личността ми, което, само по себе си е опит за нападение. Не ми се ще да дотягам на отбраната Ви аудитория, затуй завършвам с данни за себе си, които ще подлежат на съмнение от Ваша страна.

Казвам се Иван Маринов, име напълно безизвестно и имам удоволствието да познавам госпожа Елена Дичева, която е надежден авторитет и опитен педагог, човек с принос и отношение към образованието. Вероятно смятате присмехът за форма на остроумие, макар че за стойностна ирония се изисква особен тип гений. И по-големи от Вас са се проваляли в опита си да боравят с тая опасна и безценна материя - словото. Дотук думите Ви биха изглеждали най-добре с етикета "вакханско словоблудство". Дано можете повече, в противен случай името Ви няма да предизвика нищо различно от така любимия Ви присмех.

Ангел Грънчаров каза: "Г-н Маринов", безкрайно съм Ви благодарен за тъй безценните и толкова учените поучения, които тъй щедро ми подарихте! Ама ще Ви отвърна, че просто "немаше нужда" да се трудите да ме учите как да пиша, да ми изяснявате какви норми на правилния български език съм бил нарушавал и т.н. Причината е ясна: аз съм от особняците, дето си пишем както си искаме, пишем си свободно, изразявайки това, дето сърцето и душата ни го искат, пък дори и с риска да нарушим някоя безкрайно важна литературна норма.

Изглежда нищичко не сте чел от моите по-сериозни текстове (аз съм написал доста книги) и въпреки това си позволявате да изтъквате някаква априорна "безсъдържателност" и един вид безсмислие на всичко, което съм бил написал, което обаче ни принуждава да приемем, че едното от двете е вярно по отношение на Вашия случай: или просто сте надъхан спрямо мен, кой знае защо се е появила тази нескривана злонамереност, или пък се мъчите да ме изкарате какъвто не съм с оглед да направите някаква услуга на някаква особа, примерно, на еди-коя си директорка или авторитетна даскалица по литература, имаща "несъмнени заслуги" за българското просвещение. Както и да е, слабо ме интересува Вашето мрънкане по моя адрес, а иначе изобщо не ме вълнуват също така и Вашите предписания за това как било правилно да се пише, щото аз, повтарям, въпреки Вашите тъй безценни предписания пак ще си пиша както си искам, по-скоро както душата и духа ми го иска.

Между другото бих си позволил да подхвърля: ако спазването на Вашите тъй безценни предписания би довело до пораждането на един тъй натруфен, наистина безсъдържателен, пък макар и много претенциозен, с извинение, "стил", какъвто Вие демонстрирате в кратката си забележка, то аз никога не бих възприел нито едно Ваше предписание; между другото, въпреки цялата Ви претенциозност, смея да заявя, "стилът" Ви издава един човек, който въпреки цялата си ученост няма нещо най-основно: нямате литературен вкус, г-не, щом си позволявате да се изразявате тъй неясно, натруфено, претенциозно, демонстрирайки някакво илюзорно, съществуващо единствено във Вашата представа "красноречие".

Това е. Бъдете здрав. Пишете, упражнявайте се, но знайте едно: писането, боравенето със словото е израз на душата, на душевния живот, на живата мисъл; затуй ако душата Ви е скверна, то и да се съдерете, дето се казва, пак няма да пропишете хубаво. И смислено. И съдържателно, ако ми позволите да използвам Вашата терминология. Примерно щяхте да се отвращавате от собствената си склонност към подлизурство, което е опака страна на ненавистта Ви към ония, които никога не биха се унизили да се подмазват някому.

Това е, което исках да Ви кажа. Ще ми е любопитно да узная колко норми на "правилния литературен стил" и нормите на "правилното красноречие" съм нарушил в репликата си...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo