Една песен на всички езици...
"Комично-драматичен и трагичен разказ за търсенето на истината за една песен" (Филмов фестивал на ООН-2003). "Чия е тази песен?" е първият български документален филм, номиниран от Европейската филмова академия (2003).
Адела Пеева следва пътя на песента, която винаги е мислила за българска, докато един ден в Истанбул разбира, че е гръцка от грък, сръбска от сърбин и турска от турчин. Тя проследява мелодията в Гърция, Турция и навсякъде на Балканите...
60 фестивала, 16 награди... Документален филм. България, Белгия, 2003 г., 70 мин.
Сценарист и режисьор: Адела Пеева, Оператор Жоро Недялков
"В малък ресторант в Истанбул вечерях с приятели от различни балкански страни - грък, македонец, турчин, сърбин и аз, българката", разказва режисьорката. "Там чух песента, чиято история представям в този филм. Веднага след това, всеки от нас започна да си я тананика на своя собствен език. И всеки настояваше, че песента е от родната му страна. Така възникна спорът - чия е тази песен? Знаех още от детството си, че песента е българска. Исках да узная защо и другите претендираха, че е тяхна."
Последвалият спор дава идеята за филма, в който Адела Пеева търси корените на песента. Обиколяйки почти всички балкански страни - Турция, Гърция, Албания, Босна, Сърбия и България, навсякъде режисьорката намира хора, уверени, че мелодията им принадлежи, че произлиза от тяхната страна, че е автентича и неделима от тяхната идентичност и наследство и че е била открадната от другите.
Някои изследователи твърдят, че песента е от времето на Руско-турската война през периода 1686—1700, написана от шотландски композитор в Инстанбул, който искал да посвети специална песен (военен марш) на Султана. Други претендират, че е еврейска.
Песента има и много имена. В България се нарича "Ясен месец веч изгрява", в Босна - "Погледай ме Анадолко", в Сърбия - "Руси коси", в Македония - "Ој девојче, девојче", в Гърция - "От чужда земя", в Турция - "На път за Ускудар", еврейското заглавие е "Красивата девойка" и т.н. Може да се открие и на арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски. Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много като своя собствена.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар