Честването на труда в Деня на труда с МЪРЗЕЛУВАНЕ и с БЕЗДЕЛНИЧЕНЕ явно е измислено от хора, които никога не са се трудили; такава тъпа мисъл никога няма да хрумне в главата на човек, който цяла година, всеки ден, цял живот се труди. Само за калпазаните и то най-пословичните трудът е нещо, което трябва да се празнува и то с нещо тъй съблазнително (за мързеливците), именно с мързелуване. Който обича да се труди, който се труди, за такъв трудът бива приветстван и честван само с труд. Е, затуй и хора, дето не знаем какво е отдих, които се трудим и в т.н. "почивни дни", които непрекъснато се трудим, ден и дори нощ, дори и когато сме безработни, отбелязваме Празника на труда пак с труд. Щото добре знаем, че мързелуването, безделието, нищонеправенето е най-директния път към разрухата на личността, към нейната цялостна деградация. Да живей трудът! Благодарение на който човек всичко може да постигне, особено ако има и известен талантец...
ДОБАВКА: Ето един откъс от моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), в който именно се говори за това що представляват тия исторически калпазани, които толкова обичаха да честват труда с... мързелуване:
... Дядо ми, земеделски стопанин от тези, които допринасяли за благополучието на България, разказваше следното:
“Авгувстовска жега, задух, никаква хладинка, пот отвсякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, "ден година храни", работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи. Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата; те самите се наричаха "комунисти" понеже щели да "преобръщат" света (дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест!). Отвреме-навреме започват да пеят "революционни песни", и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата. Запомнил съм само припева, а именно: "да-а-а живей, живей труда!". Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила! След време същите тези "герои" се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): "Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на…калпазани!)… с нож и вилица в ръка!" – така съм я запомнил, истинските думи не помня. Тия същите станаха управници, тогава запяха друга "песен" (пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха!), успяха за няколко години да разсипят китното ни село, всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?! Ех, Българийо, какво направиха от тебе!"
Ето философията, която съм запомнил от дядо ми, и която ми стигаше: след това никаква пропаганда не можа да повреди разсъдъка ми. А дядо ми, горкият, не можа да доживее края на злото, което винаги е мразил; умря през 1988 г.!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар