Попаднах на интервю на Ваня Кастрева, зам.-министърка на образованието и нàуката, по националната държавна телевизия беше. Насилих се да го изгледам цялото, с оглед да разбера нещичко за психологията на тия хора, които стоят начело на министерската чиновническа образователна йерархия. Какво установих ли?
Какво да ви кажа - гола водица е тази Ваня Кастрева - толкова ли немаше кой да турят за зам.-министър, та туриха туй смешно-тъжно недоразумение?!
Първо, говори пълни алабализми, личи си, че няма никакъв поглед за реалната ситуация и проблеми. Второ, единствената й грижа е да лъже, че уж нещо разбира. Трето, пълно лицемерие, въздух под налягане. Да ме прощава, но не е требвало да се напъва да заема такава висока публична длъжност, щото оттам всичко се забелязва, всички могат да разберат колко струва като личност. Четвърто, изглежда е много удобна за чиновническото войнство, щото е полезна, нищо няма да промени, а само ще служи на интересите му.
Пълни безличия! Чудя се откъде ги изкопават. В сравнение с тази даже безличникът Гоце може да се възприеме, с извинение, за личност. Г-н Министре, откъде изкопа тази своя заместничка?
Не мога да вярвам и на една дума на такива. Само лъжат и лицемерят. И за лъжци обаче не стават даже, липсват им способности и да лъжат като хората. Страшна работа! Горкото ни образование, горките ни деца! Те, горките, ще платят цялата цена за фукльовщината на подобни оперетни деятелки на толкова наглата министерска бюрокрация, която, за жалост, има цялата власт и се разпорежда безнаказано със съдбата на децата ни, на младежта на България...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
6 коментара:
Кошмарно събуждане: в едната телевизия - агент Иван, в другата - Ангелчо Джамбазки, в третата - Кастревица.....Едно правилно - и лишено от клишета- изречение не каза. Да не говорим, че -представяйки се за бивш учител по история - обърка тотално имената на ПРОФЕСОР МИЛЕН СЕМКОВ...
А ТЕЗИ ГЛУПАЦИ ОТ Т.НАР. ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ НЕ РАЗБИРАТ ЛИ, ЧЕ Е ПО-ДОБРЕ ХОРАТА ОТ ПОГРАНИЧНИТЕ РАЙОНИ ДА СЛУШАТ НА ТУРСКИ ЕЗИК ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ОБЩСТВО, ОТКОЛКОТО НА ТУРЦИЯ?
Ваня Кастревица: Преподавах по история - от едни силни свитъци на МИЛЧО СЕМОВ..... Боже, Зорница, дай тази глупачка на съд!!! ПОКОЙНИЯТ - БОГ ДА ГО ПРОСТИ - МИЛЕН СЕМКОВ ЦЯЛ В ГРОБА СЕ ОБРЪЩА!
ТО БИВА ПРОСТОТИУЯ БИВА, НО ТАКОВА ПАДЕНИЕ - НЕ!
ПАК ВИ ПИТАМ ПРИЯТЕЛИ: ТЕЗИ ХОРА ЛИ ЩЕ РЕШАВАТ СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА И МЛАДЕЖИ!
ВЪРШИМ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КАТО МЪЛЧИМ, САМО ЗАЩОТО "НАШИТЕ" СА В УПРАВЛЕНИЕТО...
Miroslava Simeonova
"Учебник по литература за трети клас на издателство "Булвест 2000". Стихотворение от поета Янаки Ретров, известен още като Чичо Чичопей със заглавие
„Приспивна песничка"
- Тръгнала една плесничка...
- Татко мили, откъде
и дали е с ръкавичка
таз плесничка или - не?
От първия стих (а и от нежната илюстрация към творбата) става ясно, че дори в леглото момченцето трябва да помни, че шамарче може да му отнесе главата по всяко време. Може да е леко шляпване (с ръкавичка) или без нея - як, звучен, отвинтващ врата шамар."
И така ... г-жа Ваня Кастрева, усилено ни убеждава, че това "детско стихотворение" си е "на место" в учебника по литература за III-ти клас, т.е. за деца на около 10 годинки. Нека не търсим под вола теле и използваме купешки термини като "домашно насилие" и прочие. Това ще оставим за специалистите. За мене въпросът е друг - това детско стихотворение хубаво ли е или не за деца ни? Те ще го научат ли наизуст, защото им харесва или не? Ще се помни ли от тях, дори когато станат бащи и майки за да го казват и на децата си, каквито са стихотворенията "Зайченцето бяло", тези от "Златна книга за нашите деца", историйките в стихове от "Патиланци" и "Патиланско царство" и много още? Едва ли. Защо? Защото е тъпо по съдържание! Поне така мисля. И сега следва позицията на г-жа Зам. министърът на МОН. Няма да я коментирам, защото каквото е стихотворението, такава е и позицията й. Тук проблемът е друг - хора с какви умствени възможности на какви управленски позиции са поставени. Това е въпросът! И какви са последиците - деца, които не четат, фрапиращи нива на неграмотност, липса на умения да се мисли, папагалски "знания", които не могат да се прилагат. Такива са констатациите и на МОН, и на умните родители, и на обществото като цяло, и на международните проучвания. За всичко това трябва да благодарим на хора от типа на Зам. министърката на МОН, но разбира се, не само на нея. Уви!
Парпулов - бивш учител с I-ви клас квалификация, бивш Главен учител,автор на учебник, пенсионер от 15 години, без всякакви претенции за държавна служба и кариера
Винаги са били такива в министерството ни, разликата е в това до колко успяват да имитират дейности, Тук-таме във времето някой експерт, но само в неговата си област, цялостна концепция и промяна не е имало, с изключение на /не/задължителни матури и делегираните бюджети.
Maria Vassileva
Не, не е вярно! Не винаги е било така. Когато бях ученик от 7 до 11 клас (1951-1958 г.) имах елитни учители. И като специалисти, и като личности. В Пловдив нямаше езикови училища. Пет "единни" (от 1-ви до 11-ти клас) и една гимназия "Георги Димитров" (от 8-ми до 11-ти клас). Аз учих в нея. Мъжете бяха повече от половината от учителите. Учителките ни идваха на работа като на ревю - прическа, червило, красиво облечени. Гледахме ги в очите. Мъжете, с малки изключения, с костюм и вратовръзка. Нов урок се вземаше през два часа. Тези два часа бяха за упражнения, затвърдяване на знанията и изпитване. По едно време по съветски модел имахме 4 учебни срока. През всеки от тях изпиване няколко пъти, контролна и класна работа. Задължителна матура по български език и литература и по математика. В дипломата се записваше средната оценка от 4-те гимназиални години и от матурата. За да имаш "отличен" трябва да имаш "отличен" четирите учебни години и на матурата. Гимназията ми с пълно отличие завърши през 1958 г. само ЕДИН ученик Райчо Райчев от Куклен! Учителите бяха учители и учениците - ученици! Учителската професия беше с авторитет, а младите хора преценяваха за какво стават - УТР (професионално училище 2 години), техникум (5 години) или гимназия. Младите инженери ми се чудеха, като постъпваха на работа в завода, от къде зная толкова неща извън професията, та и немски език (по него имах едва "добър"4 !) "От гимназията" беше отговорът. За времето на баща ми - да не говорим. Гимназиалните учители в Царство България са били на такова ниво, което за днешните професори е непостижимо!!!
Така е било, но тогава е била друга епоха. Имам предвид Царство България и годините непосредствено след него. Това, което е било тогава (и което описвате така добре) сега не може да се върне. Сега е съвършено друга епоха. Сега нещата се разбират иначе. В наше време не е достатъчно да се знае много. Други неща се ценят сега, друга качества на личността са потребни. Днешният динамичен живот е коренно различен, потребностите му са съвсем други. Училищата не трябва да подготвят изпълнители, а творци. Авангардно мислещи и откриватели. Съзнанията на младите трябва да раждат идеи. И прочие. Голяма тема подхващаме. Тия дни ще пиша отново. Благодаря Ви много за изказването, полезно е припомнянето на тия неща!
"В наше време не е достатъчно да се знае много" Тогава не ни учеха да знаем много, а да можем много. По български език и литература ни учеха да пишем безпогрешно и да разбираме, това което сме прочели. Казах ви и за чуждите езици - по немски език ниска оценка, едва "добър",а се справях добре с езика и в чужда среда.На руски език още в гимназията прочетох маса книги. По математика решавахме задачи с чисто практически естество, а сега накарайте някой гимназист да изчисли колко боя или колко тапети и лепило му трябват за една стая. Физика и химия, още от прогимназията, се преподаваха в кабинети и всеки урок пълен с демонстрации. В МЕИ проф. Саздо Иванов на лекции ни показваше такива. На изпит при него редовния въпрос беше "А какво Ви показахме на тази лекция?" Как да не го разбереш, запомниш и се научиш да прилагаш! Да, тоталитарна система, но учителите бяха от елита на завършващите средното си образование! Това е важното. Кой става учител - който не може да стане агроном, инженер или счетоводител или който е на високо интелектуално ниво. В Турско и след това в Княжеството, Източна Румелия и Царството елита на българската младеж са поемали попрището на учители, офицери и свещеници. Резултатът - една нова и малка държава учудва света както в икономическите си показтели, така и на бойните полета. Съветската окупация слага край на този процес. Постепенно, но системно и целенасочено, тези три професии се лишават от качествени хора. Създава се ново офицерство, постепенно и ново духовенство. От 1958г, когато рязко се увеличи приема по индустриалните специалности, педагогическите останаха за млади хора със средни, дори малки, възможности и то главно момичета. И така години наред. Резултата го виждате г-н Грънчаров - в учителската стая сте като в девически манастир! Имах прекрасни учителки и ги помня с признателност и уважение, но имах и прекрасни учители, които ми даваха не само знания, но и пример за характер. Как да забравя учителя ми по физическо възпитание другаря(такова беше обръщението тогава)Темелков! В всеки учебен час при него научавахме как да овладееш тяло, психика и воля! Този обикновен български учител със средно образование спаси с цената на живота си две деца на ж.п. линията "Централна гара - гара Филипово" близо до "Стадиона" и остави собствените си деца сираци. Това бяха българските учители! За какви нови времена ми говорите? За интелект, морални качества, родолюбие, себеотрицание няма нови времена - или ги имаш или ги нямаш. Истината е че съвременните учителки(ли) ги нямат! А какво остава за учениците им! Това е истината - горчива, неприятна, но не може да се спести. Ако искаш да оздравееш са нужни три неща - правилна диагноза, горчиви лекарства и системното им приложение от болния. В противен случай краят е един - народът, със най-старата държава в Европа, се пръска като плява из целия свят.
Публикуване на коментар