Много хора явно или не разбират, или не искат да разберат верния смисъл на законовата забрана младите да имат на разположение "телефон" в училище. Вижте в тази връзка коментарите към публикацията Днес депутатите забраниха 21-вия век на вашите деца!. Там именно може да се прочете как отговарям на един човек, опитвайки се да му обясня защо е неприемливо това, което депутатите фактически са забранили на младите, на учениците; ето първо неговата реплика, а под нея можете да прочетете моя отговор:
Анонимен каза: Когато си на културно представление, религиозна служба или конференция, предварително те молят да си изключиш телефона. Какво остава за учебен час. Та, нека да бадем разумни, а не да търсим за какво да спорим, уважаеми г-н Грънчаров.
Ангел Грънчаров каза: Не става дума за изключването на телефона, г-н Парпулов. Под "телефон" в случая се разбира устройството, с което учениците могат да влизат в интернет. То им е необходимо между другото и за самото учене. Могат младите докато са в час да имат някакви мисли, нали? Или е забранено? Е, като имат някакви мисли, може да им се наложи във връзка с тях да им потрябва да ползват интернет. И това сега им е забранено. Фактически им е забранено да мислят. Трябва само да тъпеят, така ли? Несвободата ражда тъпеене - и затъпяване. Нима това още не се разбира от никой? Между другото интернет е свобода, надявам се поне това разбирате - и го признавате?
Докато държавата преследва свободата, дотогава ще се оказва, че тъкмо образованието (в истинския му смисъл) е забранено и е прогонено от българските училища. Давате ли си сметка това пък какво значи? Та нали уж в училищата децата трябва да се образоват? Ала без свобода това нещо, образованието, в съвременното му разбиране особено, е невъзможно. Тогава?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
19 коментара:
Като влизал в Интернета мислел....А аз мисля, че на българите изобщо трябва да им се забрани да влизат в Интернет за да не замърсяват пространството с безумните си тъпотии.
Gary Dimitroff
Не е правилно да свързвате интернет с... тъпотиите. Интернет е нещо велико. Интернет е свобода. Всеки обаче вижда в него това, което отговаря на него самия...
Апропо, в най-ретроградните упадъчни страни на света (Северна Корея, Русия и някои средноазиатски тирании) забраняват интернет. Вие като тях ли искате да направите България?
По принцип е така, но не мисля, че голяма част от нашего брата изобщо вижда нещо...
Gary Dimitroff
Аз не мога да кажа какво точно намират в интернет младите хора. Щото и младите хора са твърде различни. Но той съдържа толкова много възможности, че най-вероятно много млади хора ще се обогатяват, ползвайки това, което той им предлага. Логиката на живота предполага това.
Ангел Грънчаров, различно е, Северна Корея и Русия сами забраняват на гражданите си достъп до Интернет.
Gary Dimitroff
Май и ние сме тръгнали по пътя, по който да стигнем Северна Корея и Русия - щом на младите вече се забранява да ползват интернет тъкмо в училище, където той им е най-необходим и то за позитивни познавателни цели...
Е, те просто се скъсват да ползват Интернет за учене, особено в училище :-) Хайде холан!
Lydia Staikova
Техен избор е за какво младите ползват интернет в училище. Но със забраната да го ползват в училище ние им отрязваме възможността да го ползват за познавателни цели. Забраните до добро не водят. Погрешна управленска технология са забраните. Не е този пътят...
В повечето случаи не го ползват за познавателни цели и не могат да се фокусират върху уроците.
А за познавателни цели могат да ползват Интернет и вкъщи, а ако някой има нещо толкова важно да провери, винаги може да помоли учителя да вземе телефона за минутка.
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-507-6&
ИнфоДАР - Под повърхността Как интернет влияе върху четенето,...
Lydia Staikova
Възможността да ползват интернет по време на час или урок е нещо като конкуренция на учителя; не е начинът учителят, водещ безинтересни уроци, да се спаси от конкуренцията чрез забраняването, чрез елиминирането на възможността учениците да избират. А конкуренцията и избора са израз на свобода. Излиза, че учителите се боят от свободата. Това е много жалко. Плашещи се от свободата, ненавиждащи свободата учители са предпоставка една страна да няма никакъв съществен напредък и що-годе достойно бъдеще.
Простете, но тезата, че изобилието на интернет пречи на мисленето е смешна, да не кажа глупава. Напротив, изобилието на интернет провокира мислещите към мислене. Поначало повече хора имат шанса да станат мислещи като се потапят в необятността на информацията в интернет. По тази логика ако забраним интернет ще цъфнем в мисловно отношение, така ли? :-)
Ангел Грънчаров, по принцип съм съгласен с вас, но не и в случая. Учителят е авторитетна фигура (не казвам, че всички са на ниво, просто приемам, че са на ниво) и неговият авторитет не може да се поставя под въпрос. Не виздам как се ограничава свободата на някой който по време на урок може да поиска да се обади на баща си да провери дали учителят е компетентен по разглеждания въпрос... това си е чист абсурд
Gary Dimitroff
Ако някое мислещо дете се усъмни в авторитета на учителя и се изпълни с подозрение, че учителят в нещо греши и благодарение на интернет провери и докаже грешката му, а след това съобщи на учителя, че е допуснал грешка, в това няма нищо лошо, добрият учител ще бъде благодарен на ученика за това, което е сторил; глупавият, ограничен като личност учител ще се озлоби, ще се вбеси, е, проблемът си е негов. Това, че някой е учител не го прави априори най-умен или най-знаеш, най-мислещ и пр. Добрият учител се радва ако учениците го надминат в някое от тия отношения.
Мисля, че ако гледаме какво правят доказано по-успешните и по-развитите от нас, вместо да се мъчим да открием колелото, само ще спечелим. В САЩ на учениците не им е разрешено да ползват лични телефони, тблети и т.н. Пред всеки ученик има училищен компютър с Интернет връзка, но с ограничени възможности - достъп само до определени сайтове и така, че не може да се проверяват лични емейли, фейсбук и други социални мрежи. Няма достъп до съмнителни уеб сайтове. Проста работа нали? Някой ще каже ами нашите училища нямат пари. На такива обикновено казвам "Имаш крава пиеш млеко, нямаш крава не пиеш". С една дума, не е възможно по време на учебен час да разрешиш на децата да си пращат емейли, да чатват в социалните мрежи и да ходят по порно сайтове, само защото видиш ли училището нямало пари да им предостави обществен компютър...
Gary Dimitroff
Не е този начинът, нищо че така било в САЩ. Верният подход е този: всеки ученик сам, по свое убеждение да предпочете да внимава в урока, а не да се шляе из интернет. А не това да стане със забрана, забраната е много лесен начин да се справиш с конкурента. Истинският начин е да го победиш благодарение на качествата си. При това интернет по начало не е враг, а помощник и партньор. Значи трябва в училище нещата да се правят така, че младите да бъдат спечелени за каузата на училището и ученето, за каузата на своето личностно израстване. И това няма да стане със забрани. Или с друг груб натиск. Цялата работа е в това най-напред да стане промяна в съзнанията ни. Погрешно е учителят или училището, ползвайки властта си, да принудят със сила учениците да им сътрудничат; този подход е прилаган у нас толкова много и се видя, че до добро не води. А води до плачевни резултати. Друг подход ни е необходим. Коренно различен.
"Апропо, в най-ретроградните упадъчни страни на света... Русия и някои средноазиатски ...забраняват интернет"
Апропо, що ли не съм изненадан, че за теб да излъжеш е като да кажеш "Добър ден"...
А ти, таваришч почитател Пуина почему цензурировал мое изказване????? -)
Лъжата за Грънчаров е "като слънцето и въздуха за всяко живо същество". Той без да лъже не може.
А може би, другарко, твоето понятие за лъжа и за истина е сгрешено, не допускаш ли такава възможност? :-)
Публикуване на коментар