Петата колона на Русия в най-висшето държавно ръководство у нас демонстрира нагло потъпкване на българския национален интерес и на съюзническите ни задължения

Външната политика на двамата Бойковци бламира министър Митов, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Скандалът с проруското антизападно изказване на посланика на Бойко Борисов в Москва Бойко Коцев, който на практика застана на позицията на Путин срещу официалното българско становище за санкциите, може да бъде разчетен по няколко начина. Но не случайно акцентирам върху самия Борисов като задочен участник и виновник за това, че Коцев и подобията му се разпореждат в и с България както си искат и по-точно, както иска от тях Москва.

Преди всичко самият Борисов поощрява антибългарското говорене на своите подчинени в държавата с абсурдната си позиция да е премиер на държава, която гласува без изключение при всички случаи „за” санкциите срещу Русия, но същевременно буквално се извинява за това. Манията му да остане в историята и да бъде запомнен с нещо е на път да получи своята реализация с абсурда на поведението му в стила на „двуликия Янус”. Наистина е трудно да се намери в историята ни аналог на фактическата му проруска позиция в момент, когато България е част от единната западна тактика и стратегия на осъждане на руската агресия в Украйна.

В този смисъл неговият посланик Коцев просто продължава с още една стъпка в посоката, зададена лично от премиера на България. На мястото на този другар (ако изобщо му се наложи да се оправдава) бих цитирал дословно многобройните изявления на Борисов по темата, които по същество не се отличават от това, което РИА „Новости” е цитирала Коцев да казва:

„Трябва да се положат всички усилия, за да може по-скоро да получим положителни резултати и да свалим санкциите“.

И още:

„Санкциите са патологията на международните отношения и на никого не са нужни“, заявил още Коцев, който изразил надежда, че България да създаде газов хъб заедно с Русия.

Къде тук виждате противоречие с тона и съдържанието на практически същите разсъждения от върха на държавата, изразявани досега от Борисов?

Малка подробност от пейзажа на посланическото нахалство е фактът, че този път той формулира познатата от думите на Борисов теза вече от името на посолството:

„Аз нямам никакво съмнение, че всички лица, в чиито ръце е този въпрос, работят сериозно. Убеден съм, че ще се намери правилното решение“, отзовал се той като ехо на Борисов по въпроса за бъдещето на „Южен поток“.

Този шум се вдига около присъствието на Бойко (Коцев) на антивоенен фестивал „Тишина” в Самара. Типично: руските милитаристи и агресори организират…антивоенен фестивал. На него посланикът на една принадлежаща към двата западни съюза НАТО и ЕС държава демонстрира солидарност с агресорите и милитаристите, следвайки зададения от своя Голям началник в София тон през главата на явно бламирания в случая външен министър Даниел Митов, изолиран като солов играч в прозападното говорене (заедно с президента Плевнелиев и военния министър Николай Ненчев).

Петата колона на Путин тук отдавна призовава Митов да бъде отстранен и ето че Коцев косвено решава въпроса като на практика го отстранява с изявата си, която демонстрира пред целия свят доминиращата линия Борисов-Коцев срещу маргиналната на Митов и Плевнелиев.

Дали пък това не е тъкмо провокация с цел да се види, че не Даниел Митов „кара влака” на външната политика и така да бъдат „умилостивени” началниците в Москва?

Или пък направо е опит Митов да бъде отстранен, като го сблъскат с Борисов, който трябва да избере: да си посипе главата с пепелта на собствените документирани изказвания в стила на посланика в Москва и да подкрепи Митов срещу нахалството на Коцев или пък да (поне) да си замълчи, да остави Митов в унизителната позиция на бламиран външен министър и да предизвика оставката му?

Двамата Бойковци са си от един екип още от времето, когато деляха началнически постове в МВР:

Бойко Коцев беше зам.-вътрешен министър, а Бойко Борисов бе главен секретар на МВР по едно и също време. С решаващата дума на Борисов Бойко Коцев стана представител на България в ЕС в Брюксел, а през 2012 г. беше назначен и за посланик в Русия. Така че Митов „не върви” пред този тандем и тъкмо това явно иска да му покаже формално подчиненият му стар другар на Бойко Борисов.

Иначе Борисов избирателно се зъби на „ченгетата”, но само ако му пречат или си позволяват да му противоречат. Но за такива, като Коцев, Божидар Димитров и т.н., е покровител и съмишленик.

На теория съществува и вариантът Коцев да е получил вече „вкусно предложение” от Москва, в случай, че бъде отзован от поста и заменен с друг- нещо, което той си проси на висок глас. Пожарникарят ни обаче ще потуши и този пожар в името на основния приоритет. Той не е нито прозападната ориентация, нито съдбата на България, а неговата лична съдба на властник. В името на този висш интерес той би жертвал ВСЕКИГО - ако зависи от него.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo