Защо медиите в Пловдив толкова се стараят да пазят пълна тишина за историческото съдебно дяло, което втора година тече в залите на Пловдивския районен съд?

Наближава празника "Ден на народните будители" - 1 ноември. Тази сутрин мисля по това каква да бъде темата на воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия - предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", което ще се излъчи на живо днес, от 11 часа. Едно е ясно: темата ще бъде около Деня на народните будители; мисля за това обаче как да я формулирам, по традиция (предаването тия дни навърши пълна годишнина от началото, от старта си, т.е. вече имаме право да говорим за традиция) та по традиция темата на предаването я формулирам като въпрос към зрителите. В главата ми се въртят ето тези примерни въпроси:

- Ако събудим чрез просвета заспалите и наивниците (баламите) дали тарикатите поне малко ще мирясат?

За формулирането на този въпрос се водя от девиза или мотото на излизалия през 30-те години на ХХ век в-к ТЪПАН: "Да просветим баламите - така тарикатите сами ще си отидат!". Ето и друг вариант на същия въпрос, друга негова формулировка:

- Вярвате ли, че ако просветим баламите, тарикатите сами ще си отидат?

Търся по-кратка и въздействаща формулировка, за момента не ми се удава да попадна на такава; май ще трябва да се откажа от този въпрос. Да опитам, примерно, с ето такъв друг въпрос, който също може да има различни варианти на формулировката:

- Имаме ли будители и сега, в наши дни?

- Познавате ли живи личности, които заслужават да бъдат смятани за наши съвременни будители?

- Ако будителите на българския народ са все мъртви, отдавна живели исторически личности, писатели и пр., а пък ний, българите, комай изобщо не четем книгите им, то тогава дали те могат да изпълняват ролята си на будители? Как ще ни будят като не се докосваме до книгите им?

- Младите в днешно време дали изобщо четат книгите на нашите велики народни будители, предимно писатели? Какво следва от това?

- А има ли спящи, заспали българи днес, които трябва да бъдат будени? как може да стане това?

- Кои са будители и кои - "приспиватели" в наше време?

- Народът ли трябва бъде буден или се нуждаят от будене отделните индивиди? Може ли цял един народ да заспи, та да се налага да бъде буден? "Народни будители" ли трябва да наричаме будителите си тогава - или просто будители?

И така нататък, варианти за въпроси по темата колкото искате може да се формулират. Разбира се, все още не мога да попадна на най-кратка, най-сполучлива формулировка, но продължавам да търся - наум, като пътувам в автобуса за сградата на телевизията, ще продължа да го правя. Така става при мен всеки път. Едва като се изкачвам по стълбите към апаратната, където трябва да предам точната тема на предаването, в последния момент успявам да намеря що-годе приемлив вариант. До последната минута се колебая и избирам между различните формулировки по една и съща тема и дори между различни теми. Така при мен протичат последните два часа преди да застана пред камерата, обикновено съвсем сам - сам със зрителите, с които общуваме по телефона през цялото предаване.

Почти час (55 минути) продължава предаването. Сами разбирате, че при това положение, след като до последната минута се колебая за самата тема, че за никаква по-специална "подготовка" за предаването не може и да става дума. Разбира се, през цялата седмица мисля и чета това-онова, за да се подготвям за предаването. Всичко, което правя пред седмицата, в някакъв смисъл е подготовка за самото предаване, и това, което пиша в блога, и всичко останало, примерно, в общуването с моите ученици много често попадам на чудесни теми, които по-късно използвам като теми и за предаването. Толкова по този въпрос.

А днес от 14.30 часа в Районен съд ще се проведе поредното заседание на станалото вече историческо съдебно дяло за клевета, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Наричам го "историческо" по причина на това, че то тече вече втора година, доста се проточи във времето. Оказа се крайно тежко поне за мен време. В това дяло аз трябва за кой ли път да доказвам своята професионална и личностна състоятелност - и да удържам на напора на опонентите, които без капчица съжаление продължават да ме клеветят, т.е. опитват се да "доказват", че всъщност никаква клевета било нямало, а те всички тия неща ги били правили, видите ли, от прекомерна "социална загриженост" за мен самия, за моя живот, за моето "правилно мислене", за моето здраве и пр., един вид постоянно за тия години на тормоз се били мъчели да ми правят именно... "добро"! :-) И понеже аз, явно, съм голям неблагодарник, та по тази причина вместо да им благодаря, съм си позволил да се чувствам оклеветен и обиден.

Такива работи, дето се казва, животът у нас е интересен. Чудя се дали да не подаря на уважаемия съд днес и на самите мои тъй многоуважаеми опоненти на това съдебно дяло по един екземпляр от най-новата ми книга със заглавие "За НЕздравомислието", която е посветена в частност и на това, както казах, станало вече историческо съдебно дяло. Може да им подаря по един хартиен екземпляр, ей-така, заради идеята, ще видим. Или да дам тази книга като "писмено доказателство" за пред съда? Ще видим, ще се консултирам с адвоката си по този любопитен въпрос.

Та който иска и има тази възможност, да заповяда в съдебната зала, номерът на делото е 1727, НЧХД (наказателно от частен характер дяло). На таблото пише коя е залата.

Елате в съдебната зала, ако искате да се информирате за това съдебно дяло непосредствено, медиите в Пловдив внимават да пазят пълна тишина за него - защо ли пазят така старателно такава една пълна тишина? Не е случайно това, аз имам своето обяснение, този съдебен процес е превъзходна илюстрация за истинската нравствена и психологическа ситуация в българското образование и училище, но ето, медиите упорито мълчат. Ще ми позволите да се въздържа от обяснение за това абсолютно медийно мълчание по този процес. Ще дойде времето да кажа своето обяснение за това пълно медийно мълчание, сега-засега обаче се налага да мълча.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo