Току-що се връщам от съдебната зала, "имаме новина", дето се казва: спечелих делото, Районен съд - Пловдив призна за виновна и осъди директорката на ПГЕЕ-Пловдив за престъплението клевета. Утре вкратце ще разкажа как протече съдебното заседание и ще дам други подробности около самото дяло и неговия изход.
Днес това съдебно дяло продължи повече от три часа, много съм изморен и сега не ми се пише повече. Но факта е факт: има справедливост, българското правосъдие застана зад истината, правдата и правото, присъди съдебното дяло на мен, осъди сравнително справедливо провинилата се администраторка.
За мен това дяло имаше предимно голям нравствен и граждански смисъл, исках да покажа на въпросната администраторка, че не може да постъпва спрямо хората както й скимне, не може да използва властта за да си разчиства някакви лични сметки - или за да задоволява собствените си капризи.
Така не стават тия неща, ето, доказах й, че живеем в правова държава. Нека да размишлява - тя и тия, които я покровителстват и още я държат на важния публичен пост - за да осъзнае някои прости истини, които всеки човек трябва да знае.
Толкова. Приятна вечер ви желая! Аз се оттеглям на заслужен отдих. Доволен съм. Справедливостта възтържествува! Това е истински важното за мен. Всичко друго са подробности...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
14 коментара:
Доста интересно положение - директорката е осъдена! И сега какво следва от страна на МОН?
Radomir Parpulov
Радвам се и за теб, и за справедливостта :-)
Lydia Staikova
Поздрави! Боец до край.
Антоанета Коцина
Присъдата не е влязла в сила. Чакай малко.
Веселин Делчев
Kakto w edin star vic se kazva Byrzo Objalvaj chestito
Daniel Delchev
Поздравления за издръжливостта Ви!
Evelina Radneva
Поздравление за упоритостта ,за да се насладите на справедливост!
Пенка Кованджиева
гледай да не се вземе в ръце и да обжалва на по-горна инстанция
Iskra Penkova
Браво! :-)
Stefanka Kirilova-taseva
Браво, Ангеле! Радвам се!
Надежда Колевска
А това ще промени ли по някакъв начин системата, администрацията и наличната там простотия или просто ще се прелива от пусто в празно?
Iskra Penkova
Нищо не следва от страна на МОН, защото в присъдата пише, че поради което и на основание чл.147 ал.1 вр. чл.78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност !!!! Съдът не я лишава да упражнява определена професия !!!
т.е. Продължава да си е ДИРЕКТОР No.1.
Ще си плати глобата и толкоз, все едно е пресякла на червен светофар, а Грънчаров ще духа супата и ще мята кръчоли по селските училища.
Прав си, Ангеле. Поздравления, Приятелю!!!
Райчо
Другарко комуноидке, за нас, човеците, най-голямото значение има МОРАЛНИЯТ МОМЕНТ, но това вие, комуноидите, не можете да го осъзнаете, по причина на това, че при вас МОРАЛ явно не съществува. Любимата ви директорка е опозорена в морален план и на базата на това тя сама следва да се откаже от поста си - тъй като осъдена за такова именно престъпление персона именно по МОРАЛНИ причини и на МОРАЛНО основание НЕ МОЖЕ да заема какъвто и да било пост в ОБРАЗОВАТЕЛНО-ВЪЗПИТАТЕЛНО учреждение, т.е. учреждение, чиято дейност е пряко свързана с разпространението, с насаждането в съзнанията на МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ у младите. Сфащате ли сега за какво именно става дума в случая?
То е горе-долу същото някакъв другар, с извинение за метафората, но ми се налага да внеса понятно за психологията ви разяснение, да се... осере на публично място и да се опозори по този начин, да стане за резил, пък след това, примерно, сякаш "нито лук е ял, нито лук е мирисал", да продължи да си заема някаква публична длъжност, спрямо която изискванията са от такова естество, че съответното длъжностно лице следва да има съвсем БЕЗУПРЕЧЕН МОРАЛ. Но метафората, пак с извинение, за... посирането (вярвам усетихте за какво по-точно става дума) фиксира пример, който не може да се сравнява с наличното в случая оклеветяване, което е значително по-тежко в МОРАЛНИЯ СМИСЪЛ от въпросното физиологично "изпускане", ако така мога да се изразя, с оглед да не накърня за трети път добрия вкус в изразяването.
Та ние очакваме, че въпросната госпожа, понеже е ВИСОКОМОРАЛНА ЛИЧНОСТ, без да чака подканяне от страна на висшестоящите началства и на основание преживяния срам, сама ще си подаде оставката по морални причини, да, ние, за разлика от вас, тъй искрена другарко комуноидке, вярваме в нейните високи нравствени качества. Тогава тя, евентуално, може пак да продължи да си упражнява професията като учителка по литература, но в някое именно селско училище, с оглед хората там и децата да не знаят за опозорилото я толкова деяние.
Тъй че, ако мога да използвам вашата терминология, тъй мила и чистосърдечно искрена, на затова пък толкова злобна другарко, въпросът кой именно "ще духа супата" и кой по-точно "ще размята крачоли в селските училища" все още не е решен - и тепърва предстои да се се реши.
Публикуване на коментар