Чета тая сутрин следното:
"Пресслужбата на Министерския съвет съобщи, че премиерът е поискал оставката на образователния министър заради хаоса, който предизвика в системата с разнопосочни идеи."
В тази връзка аз пък искам да завя следното:
Откога обсъждането на "разнопосочните идеи" у нас е нещо като като престъпление? Нима в представите на г-н премиеро да се водят дискусии и дебати е нещо крайно лошо? На кой свят живее нашият премиер? Той нещо да е чул за това що е демокрация и до какво тя се свежда? Тоя другар, дето поради това, че получи доверието на кукловодите сега ни е премиер, дали не се изживява вече за нещо като султан, който бди в империята му да е тихо, спокойно и стабилно - дотам, че даже една дискусия по един термин за историята му се вижда че е престъпление, заради което трябва да бъде взета главата на министъра?
Ами че това, драги Боко, че се спори в обществото за учебните програми и планове, че има дебат по тия проблеми, че обществото вече се вълнува от тия проблеми е нещо прекрасно - как е възможно точно за това да бъде уволнен министърът? Не че го защищавам, той си има други кусури и грехове, но точно за това не бива да бъде освобождаван. Щото то означава, че в съзнанието на г-н премиеро демократичният дебат е нещо крайно нередно, лошо и достойно за осъждане!
Което пък значи, че нашият "демократичен", с извинение, премиер живее с представите на съвсем други, коренно различни от нашето времена, в които никаква демокрация немаше. Ето, това е твоята излагация, драги ми Боко, все пак си премиер на страна, която е в Европейския, а не в Съветския съюз!
Издаваш се, че съзнанието ти е таман като тодорживковото: мама му стара, нищо друго ли не научи освен това, на което те учеше Т.Живков - когато му разтриваше ушите като му беше телохранител?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар