Като гледам какви апетити демонстрират разни мераклии да седнат на освободеното място на министъра на образованието и нАуката се питам колко ли кандидат-министерски сърца трептят в тоя момент от тъй съкровената мисъл:
"А дано бат Боко се сети за мен, та мене да тури министър, ох, тъй дружелюбна към мен съдбо, направи нужното аз да съм късметлията и аз да седна на освободеното министерско кресло!"
И си представям какви връзки и по какви линии са задействани за да стигне до ушенцето на султана от Банкя името на нашия тъй силно готов да се пожертва за доброто на родината кандидат-министър.
Навремето проф. Иречек писа, че съвъкупният български народ се състои от три групи люде: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. С тия думи той е казал една вечна истина. Не вярвам да има българин, който да не се смята за достоен да стане министър. Или има такива, а, вие как мислите по този въпрос?
А да видим сега кой кандидат-министър ще успее да надцака сега сичките останали кандидати и ще спечели бойковото сърце! Даниел Вълчев ли, дето се усмихва тъй нежно, гледайки г-н Премиеро, ще завоюва тъй любвеобилното бойково сърце?! Или некой друг нежен мераклия? Леле, целата нация тръпне от нетърпение да узнае кой ли ще бъде новият щастливец, чието име ще влезе у историята като пореден министър на многострадалното българско образование и още по-несретната и не ставаща за абсолютно нищо българска нАука!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
4 коментара:
Кой си ти че се изказваш така високомерно за българската наука бе, нещастник?!? Ти даже и доктор на науките не си, ще ми се изказва той за науката!!!!!!!!!!!!!
Макар че за разлика от Вас не съм привърженик на народопсихологическите обяснения, в случая съм почти съгласен и причината не е някакво извънмерно самочувствие и надценяване на собствените сили у българите, а техният изначален ДЕМОКРАТИЗЪМ, понеже българите по традиция са равни и не признават привилегии. Затова почти всеки българин се смята за достоен за всяка длъжност. Освен това по време на комунизма управници бяха по правило най-големите олигофрени, а и след 1989 има немалко дебили на ръководни постове, така че няма нищо чудно, че мнозина се смятат за по-способни.
Съвсем различно е положението в Русия или Германия например с тяхната поданическа политическа култура. Там на „обикновените хора“ и през ум не им минава да се стремят към министерски постове.
Айдаа, Грънча пак почна сам да си пише коментари.
Оптималният кабинет за България:
министър-председател Иван Костов
промишленост Димитър Бъчваров
регионално развитие Евгени Чачев
образование Ангел Грънчаров
отбрана Бойко Ноев
финанси Муравей Радев
външни работи Константин Димитров
правосъдие Екатерина Михайлова
земеделие Георги Стоянов
търговия и туризъм ?
транспорт ?
труд и социална политика Радан Кънев
здравеопазване Илко Семерджиев
култура Калин Янакиев
околна среда Вили Лилков
вътрешни работи Атанас Атанасов
Публикуване на коментар