В публикацията със заглавие Тачър отказала обяд в Стара Загора заради час по химия (да, Маргарет Тачър наистина е била в България през 1971 г. като министър на образованието на Обединеното Кралство!) намирам интересен момент от нейно интервю, в който тя успява да каже нещо изключително важно, то важи и до ден днешен, ето за какво става дума:
Желязната лейди в интервю пред радио “Лондон”: Българите обучават великолепни техници, но рядко експериментират
... Има и някои различия, като например учебната програма, която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете, тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие. Те също като нас са загрижени за намиране на най-добрите начини за обучаване на учителите. Така че има много сходни точки между нас.
Нашият следващ въпрос бе: Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?
- По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно - за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.
ДОБАВКА: В книгата си В столицата на Великия британски остров, Кирил Костов, бивш директор на фирмата на Български морски флот в Лондон Balkan and Black Sea Shipping Company и бивш търговски представител на България в Лондон, разказва, че като министър на образованието (1970-74) Thatcher “често” идвала на приемите в българското посолство. По инициатива на тогавашния посланик Янков било организирано нейно посещение в България. (Това посещение става през 1971 г.) След като се върнала от България (където посещава английските гимназии в София и Варна, и професионалното училище по химия в Стара Загора) Thatcher споделила:
“Българите имат една религия – учението, и една църква – училището.” (ВИЖ: Маргарет Тачър и България)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар