Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 26 март 2016 г.

Апостолът на свободата ни Васил Левски наистина е зовял да се борим срещу опасността от руско поробване на България



Защитниците на Русия от Левски се опитват да организират медийна кампания срещу завета на Левски да не позволяваме Русия да ни зароби, цитиран в обръщението на президента Росен Плевнелиев към народните представители на 18 март тази година. Засега успяха да „пробият” в едно телевизионно предаване, за което му връчвам тук своя жълт скункс. Обяснил съм защо в предишна своя статия. Малко уточнения за отрицателите на правото на Захари Стоянов да е цитирал Левски достоверно...

... Пишейки за първата биография на Левски, написана от Захари Стоянов, Ефрем Карамфилов отбелязва:

„И тук най-напред прави впечатление добросъвестността (курсивът мой - бел. ivo.bg), с която авторът е събрал жизнения материал, фактите за дейността на Апостола.” (стр. 14)

„Сполучлива е като историческо произведение, което ще послужи за основа на всички послешни проучвания върху житието на Левски. Сполучлива е и като литературно произведение защото е пресъздаден образът, характерът на великия българин и никой след Захарий Стоянов не ще успее повече в това отношение (курсивът мой - бел. ivo.bg). (стр. 15)

„И все така внимателно, добросъвестно (курсивът мой - бел. ivo.bg) писателят ще разказва за живота на своя и нашия герой чак до героичната му смърт”. (стр.15)

„Много историци след Захари Стоянов са обогатили и уточнили биографията на Левски, но никой след Захари Стоянов, с изключение може би само на Иван Вазов, не е проникнал така дълбоко в образа на Апостола и не ни е изобразил така ярко неговия образ”. (стр. 16)

Самият Карамфилов призовава читателите да обърнат внимание върху началото на биографията на Левски, в която Захари Стоянов (между другото - но много важно в контекста на оспорваната днес достоверност на цитатите му за отношението на дякона към заплахата от руско поробване - бел. ivo.bg) зове за тържество на человеческото ни достойнство над чуждите авторитети:


„Посред възпяването на генералските еполети (т.е. на руските, нали? - бел. ivo.bg), посред френетическите ура и проливането на горещи сълзи на чуждите гробове и величия (курсивът мой - ivo.bg) не би било зле ако тук-там се мяркаше нещо и за нашите работи, за нашите хора. Най-после и ние сме народ, Боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети (курсивът мой - бел. ivo.bg), трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна самоунижающа се тълпа”. (стр. 15)

Ако сме повярвали на оценката на Ефрем Карамфилов за колоса Захари Стоянов, нека тогава обърнем дължимото внимание на някои неща, които той съобщава за Левски пак в горния контекст. Например:

„Повече от предположение ние можем утвърдим, че искрата за народна свобода и патриотизъм е била разпалена най-много у младия Васил от Раковски”. (стр. 32)

С други думи, кумир и учител по патриотизъм за Левски е бил именно Раковски, най-яростният противник на руската намеса в българското национално освобождение, написал многобройни статии по темата в „Дунавски лебед”. Но ако това изглежда някому само като косвено доказателство за мнението на Левски за Русия, то ето още един цитат от достоверния Захари Стоянов:

„А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато се освободим (а не когато ни освободят – бел. ivo.bg) - попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.

- Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - отговорил той - Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.” (стр. 78) (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: