Спечелих съдебното дяло срещу полицията, санкционирала ме с глоба заради моя протест за свобода в образованието и срещу беззакония на директорката на ПГЕЕ

АНД 2952/2017 - Решение - 14-07-2017

Р Е Ш Е Н И Е № 1355

гр. Пловдив, 14.07.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2952/2017г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № З-11/19.04.2017г., издадено от Началник на Второ РУ на ОДМВР Пловдив, с което на А.И.Г., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

Жалбоподателят, А.И.Г., лично оспорва цитираното наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и неправилност, поради което моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна - Второ РУ на ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От фактическа страна се установява следното:

На 28.03.2017 г. св. Х.Д.Д., на длъжност "***" към Второ РУ при ОДМВР Пловдив, заедно със свой колега, изпълнявали служебните си задължения когато били изпратени от оперативната дежурна част пред ПГЕЕ по получен сигнал. Към 12.20 часа при извършената проверка в гр. Пловдив бул."Пещерско шосе" № 26 установили жалбоподателя който бил пред училището, като на масичка пред него имало разпечатани листове с надписи „Стачка“. Св. Д. отправил устно разпореждане към жалбоподателя да прекрати протестните си действия тъй като нямал разрешение за това, но Г. отказал. По тази причина св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР като извършеното нарушение било описано като неизпълнение да преустанови протестни действия пред ПГЕЕ без издадено надлежно разрешение за това от Община Пловдив. Акта бил предоставен за подпис на жалбоподателя, но тъй като той отказал да го разпише, отказът му бил удостоверен с подписа на свидетел. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното НП, с което А.И.Г. е бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят Х.Д.Д., който изцяло е потвърдил отразените фактически в АУАН и в НП констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват последователни, обективни и неопровергани от останалия доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

При извършена служебна проверка на обжалваното НП и АУАН, и във връзка с наведените в жалбата основания, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното.

Констатираните от съда процесуални нарушения се изразяват в неспазване на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.

В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, която предоставя правомощие на полицейските органи да издават устни разпореждание, или чрез действия разбираеми за лицата за които се отнасят, при невъзможност да бъдат издадени писмени такива. Внимателният прочит на разпоредбата води до извода, че същата не съдържа каквото и да било задължение за лицата, към които е насочено разпореждането, чието неизпълнение се наказва от закона, а дава възможност на полицейските органи да издават устни разпореждания при посочените в разпоредбата условия и няма задължителен характер. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е тази, която вменява в задължение на лицата, към които са отправени разпорежданията на оправомощените служители, да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Неизпълнението на именно последната разпоредба представлява административно нарушение, което може да бъде санкционирано по реда на ЗМВР. В случая бездействието на жалбоподателя да изпълни задължително разпореждане на полицейски орган е следвало да бъде подведено под разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, която се явява коректната правна квалификация.

В допълнение към горното е необходимо да се отбележи, че разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР предвижда задължение за изпълнение на писмени разпореждания на органите на МВР. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР е изключение от правилото на ал. 1 на същия член и предвижда при невъзможност да бъде издадено писмено разпореждане, правото да се издаде устно такова. В повдигнатото административнонаказателно обвинение, в обстоятелствената част на АУАН и на НП не се съдържа ясно описание на такова нарушение. При направеното словесно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване е посочено, че Г. не е изпълнил разпореждане на орган на МВР, без да се конкретизира устно или писмено е било то. Устните разпореждания на полицейски органи също са задължителни, но ако са издадени при условията на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, а именно при невъзможност да се издадат писмени. Видно е, че липсва съответствие между описаното административно нарушение и цифровото изписване на нарушената правна норма, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на обжалваното НП, доколкото същото е в противоречие с императивните изисквания, съдържащи се в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

Като съществен недостатък, опорочаващ проведеното производство се явява и обстоятелството, че както в акта, така и в НП не е посочено кой полицейски орган, и в частност кое лице е издало разпореждане, както и устно или писмено е било то. Наказващият орган се е задоволил единствено да посочи, че разпореждане е отправено от орган на МВР, без да конкретизира същия, което се явява съществен пропуск с оглед направено в чл. 57, ал. 1 ЗМВР изчерпателното изброяване на оправомощените полицейски органи. Липсва яснота и относно конкретното лице, издало устното разпореждане. Това от своя страна не дава възможност на съда да прецени доколко неизпълненото устно разпореждане е акт на компетентен орган, издаден в съответствие с възложените му от закона правомощия, както и дали конкретното лице притежава длъжностното качество, даващо му право да издава разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато те са необходими за изпълнение на възложените му функции. Посочените обстоятелства следва да са изчерпателно посочени в описанието на нарушението и е недопустимо да се попълват доказателства в тази насока едва в хода на съдебното следствие.

Предвид изложените съображения съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на наказаното лице, ето защо наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното ПРС, XXV н. с.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № З-11/19.04.2017г., издадено от Началник на Второ РУ на ОДМВР Пловдив, с което на А.И.Г., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo