Веселин Делчев: Мисленето идва от неверието. Ако повярваш на нещо, че е така, няма какво да му мислиш.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Глупости на търкалета! Мислим не защото не вярваме, а защото благодарение на мисленето (употребата на ума) постигаме истината, но по друг начин, по друг път (а пък вярата е друг, коренно различен начин на постигане на същата истина, който обаче ни казва онова, което умът не може да постигне или да проумее).
Истините на вярата (постигани интуитивно, със сърцето) и истините на ума се допълват по превъзходен начин - и само така ставаме РАЗУМНИ! (У нас масово не се знае що е разум - по същия начин както не се знае и що е образование!)
Тия, които не обичат и поради това не умеят да мислят го правят не защото много вярват, а защото се започнали да се обезчовечават. (Без мислене, без съзнание човекът става скот!)
Интересно е, че у нас също така хептен не се разбира и що е това ВЯРА. Не може да се "повярва на нещо", това са идиотщини, единственият достоен предмет на вярата е Бог. Само духовно ощетените си въобразяват че могат да вярват "в/на каквото си искат", примерно в... човека, в доброто, в истината и пр.
Апропо, абсурдната "вяра" в откъснатия от Бога човек (т.е. в НИЩОТО) породи комунизма, най-страшното и кошмарно варварство, което историята познава. Комунизмът благодарение на тази абсурдна вяра в нищото успя да постигне тоталната деградация на човещината, пълно тържество, вакханалия на безчовечността.
Комунистът е античовек ("човек", ама без морал! - и без дух), т.е. нещо значително по-страшно от скот, звяр или хищник.
Виж: Проблемът „вяра–разум“ в историята на християнската цивилизация, Тодор Велчев (оттам са взети изображенията-схемите)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
7 коментара:
И всичко това базирано на идеята, че има бог :))
"Само духовно ощетените си въобразяват че могат да вярват "в/на каквото си искат", примерно в... човека, в доброто, в истината и пр." Браво! Значи без да вярваш в човек, добро и истина можеш да вярваш в Бог. Без да търсиш човещина, доброта и истина ... Вярата е вид търсене. А започваш в началота, че "Мислим не защото не вярваме, а защото благодарение на мисленето (употребата на ума) постигаме истината" Писанията Ви са пълни с противоречия.
Веселин Делчев
Пак сте ме разбрал "превъзходно", няма що! :-) Преди да търсите "противоречия", се опитайте поне малко да разберете какво Ви казвам. (Апропо, мисълта "Противоречието води напред..." принадлежи на философа Хегел и е доста популярна, не сте ли я чувал?!) Но стига да да поискате да се обучавате в мислене, съм готов да Ви помагам... виждате, съвсем безкористно (и безплатно) го правя от доста време вече...
Драги ми Грънчаров! Хегел говори за противоречия надруго ниво - между явления, фактори, различни обекти. А при тебе противореченето е в самата ти мисъл. С тебе съм на голяма аванта. Ще черпя.
Веселин Делчев
Ваша милост много изтънко разбира Хегел, бравос! Само дето това, което си мислите, че твърди Хегел, няма нищо общо с истинското му разбиране. Противоречието в областта на мислите води до умствен прогрес. "Непротиворечиво" "мислещите" като Ваша милост явно по тази причина нямат и никакъв прогрес в умственото си развитие. Та значи заслужава си да черпите по този повод. :-)
А замисли ли се човек , какво е сигурно в момента!? Може би ,че той вече е отминал?
Lubomir Nikiforov
Замисли ли се човек, започне ли човек да мисли (и то истински, т.е. пълноценно), ползите са огромни. Тогава човек почва да разбира. И тогава главата му няма да е пълна с тъпи и банални "мисли". Мисленето на мислещия е плодовито, т.е. то непрекъснато ражда нови мисли, идеи, истини. Прекрасно е човек да не е със скопена, импотентна мисъл. Импотентните в мисленето хора на тази основа стават и крайно злобни. Защото завиждат на тия, чието мислене не е безплодно.
Публикуване на коментар