Как пишем и говорим?

Представената статия е от бившата служителка на ПГЕЕ-Пловдив Иванка Динкова. В политиката на наскоро починалия предишен директор на ПГЕЕ беше непрекъснатото развитие на кадрите в поверения му техникум („професионална гимназия“). Благодарение на тази политика служителката му Иванка Динкова завърши степен „бакалавър“ по български и руски език с отличен успех. Независимо от съпротивата на новото ръководство на ПГЕЕ тя успя да завърши и магистратура по „Актуална българистика – литературоведски профил“. Въпреки този свой успех тя не се надява, че може да се върне в училището като учителка по български език - въпреки че е е работила в ПГЕЕ около двадесет години и го счита за втори свой дом.

И ОТНОВО ЗА ПРАВОПИСА И ПРАВОГОВОРА

  

   При пряката ми работа и вследствие на магистратурата ми по български език и литература, проблемите за правописа и правоговора според мен се пренебрегват много. За забелязване е, че в предаването за култура по БНТ 1 се появяваше известния проф. Владко Мурдаров и обръщаше внимание на широката аудитория, как се говори и как се пише правилно. За пренебрежение към книжовния български език личи по това, че дори културното предаване по БНТ 1 престана да го кани вече около шест месеца.                

   Не става въпрос за „бозата“ във фейсбук, където неграмотността е очевидна: използва се „шльокавица“, пише се  „Ас изкам…“ и други подобни големи грешки. Разменят се неграмотно написани  постове, които получават още по–неграмотно написани коментари. Няма да стане въпрос и за пунктуационните грешки, за стила и неизползването на лексикалното богатство на езика ни. Настоящите бележки също нямат претенции за пълноценен обзор. Става въпрос за лични наблюдения върху неграмотността на хората, в чиито задължения е включено писането. Ще стане въпрос за това, как се изписват имената на улици, рекламни надписи и табели.

   Пощенските служители знаят точно как се изписват имената на улиците, които обслужват По–голяма част от писмата от частни податели също са с вярно написани названия на улиците. Системни грешки в това отношение има при писмата от институции, фирми и т. н. Например: „Данаил НИКОЛОВ“ вместо „Данаил Николаев“, „Жан ЖУРЕС“ вместо „Жан    Жорес“. Доста често „Генерал Кюркчиев“ се изписва като „Генерал ЧУРКЧИЕВ“. Стига се дотам, че известният ва всички ни Алеко Константинов, в рекламни брошури с адресна доставка, е написан като Алеко КОСТАДИНОВ. „П. СЛАВЕЙКОВ“ може да се тълкува и като „Пенчо Славейков“, и като „ Петко Славейков“. Ако двете улици съществуват в един и същи град, за коя улица тогава е адресът? „Трайко Китанчев“ често е преименувана на „ТРАЙЧО Китанчев“, а „Божур“ се среща и като „БОНЖУР“.

   Преди няколко години, при изписване на моя близка от болницата, момичето, което набираше епикризата на компютър, озадачено ме попита, дали Мануш се пише с Ж или Ш. Горкото, никога не беше срещало името Мануш войвода.

   Кои са хората, които пишат адресите? Предполага се, че на такива длъжности се назначават хора с богата езикова и обща култура. И разбира се, човек не може да знае имената всички местни и световни исторически личности и географски местности, но със съвременните технически средства веднага може да се направи справка, когато името не е добре познато. Дали се касае за незнание или грешно пренасяне, неграмотността е явна. Това говори за липса на самокритичност, пренебрежение към собствените си задължения и недобро познаване на родния език. Може ли такива хора да имат претенция, че са интелигентни? Може ли на такива „интелигенти“  се предоставят права и възможности да боравят с документи и осъществяват комуникация чрез кореспонденции?

   Дразнещо е, че напоследък се появи така нареченото „мекане“ – поставяне на окончание МЕ на всички глаголи в  първо лице, множествено число. Правописно и правоговорно правило е: ако в първо лице, единствено число глаголът завършва на –М, само тогава в първо лице, множествено число се налага да е с окончание –МЕ, за да се различават. Ето защо правилно е: „пеем“, „свирим“, „купим“, „отидем“ (т. е. в първо лице единствено число не завършват на  –М – „пея“, „свиря“, „купя“, „отида“).

   Българските политици са имунизирани от чувство на неудобство, но за сметка на това пък, блюдолизието го умеят до съвършенство. Как иначе да си обясним, че премиерът и министрите му масово допускат тази граматическа грешка? Трагичното е, че някои телевизионни водещи и политически коментатори също започват да „МЕ–кат“. Това повсеместно използване на такова паразитно „Е“, може да доведе до задължителното му вкарване като книжовна норма. Някои отговорни фактори в държавата ни, в медийни изявления използват диалектните думи „отпреде“ и „отзаде“. Такъв диалект използва и продавачката в магазина за обувки: „Обувките стискат ли Ви отпреде?“

   Какво да кажем за търговците? След демократичните промени, когато масово се внасяха автомобили, по магазините за резервни части за тях, навсякъде се „мъдреше“ надписът „ЛАЙСНИ за автомобили“. Никой от гореспоменатите търговци не си беше направил труда дори, да провери как се пише предлаганият асортимент. Правилно е да се пише лайстна, мн. ч. лайстни. Думата има немски произход – Leiste. Тук става въпрос за собствен бизнес и едва ли става въпрос за липса на старание. При първоначалното забогатяване при промяната на обществения строй, предполагам, са изплували не най–грамотните, а най–приспособимите (които не е задължително да са много грамотни). Характерно за успелите по този начин е, че са безкритични към себе си и не разбират значението и стойността на познанието и грамотността.

   Младата собственичка на цветарски магазин, самоуверено сложила надписа „БРАШЛЯН“, се оказа съобразителна и след направена забележка, бързо си поправи грешката.

   Все още по рекламните брошури можем да срещнем „ОТВЕРКА“ вместо „отвертка“ – по–големите вериги магазини вече рекламират коректно.

   Древногръцкият философ Аристотел е казал, че знанието е кръг и колкото повече се разширява, толкова по–голям става допирът му с незнанието. Или простичко можем да кажем, че колкото повече знае човек, разбира колко много не знае. Но когато кръгът си стои точица, няма как да разбере.

   Много от читателите ще сметнат, че въпросът не е от съществено значение. След като пишещите и тези, чийто личен интерес зависи от написаното, трябва ли да се пренебрегва този въпрос? След като винаги може да се направи проверка, защо трябва да се продължава със системните грешки?

   Човек уважава езика, който използва, когато уважава себе си.   

 Иванка Динкова гр. Пловдив 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo