"Здрава идея, мисъл и чувство - е те на това му се вика изкуство!!!"

Много са ми симпатични хората, които дръзновено си поставят някакви недотам смислени въпроси, а пък след това титанично се мъчат да излязат от клопката, която сами са си скроили. Ето че случайно попаднах на съчинението на Тишо Димитров "Светът след 100 години. Еп. 1: Епохата на Водолея" и рекох да го репликирам, ала той, понеже явно се бои много от мен, аз, знайно е, съм проклет човек, ми е забранил коментарите, та рекох сега да анализирам съчинението му тук. Пък и днес съм си отредил деня за почивка, няма да пиша сериозни неща, и ето че тишовото съчинение е един сгоден случай за забавление и разтуха.

Ще изразя своите реакции като строго следвам неговия твърде, твърде изразителен текст. Това ще бъде и едно упражнение за такива като Тишо, дето се опитват да мислят, ала това, както си личи по написаното, съвсем не им се удава. На времето един мой студент изръси бисера, че мисленето не било "лъжица за всяка уста". Той като че ли е имал предвид този по-специално твърде тежък случай: Тишовия. Та моите реплики към тишовите дълбокомислия ще бъдат в скобки, и ще следвам лъкатушещите пътеки на така оригиналната тишова мисъл.

Всичко на този свят е свързано, включително и нашите гледни точки за бъдещето. (Супер изказване е това! "Нашите гледни точки" като се свържат, се получава изглежда една линия. Накъде ли води тази линия? Май не самите гледни точки се свързват, а това, което те изразяват, ала да не сме прекалено предирчиви!) Обединени, те може би дори го създават. ("Гледните точки" съдават... бъдещето! А как ли се обединява... необединимото, понеже гледните точки често са алтернативни. "Точките" творят бъдещето, това само по себе си е бисер!) Смятам да си начеша езика по няколко въпроса, които силно ме вълнуват напоследък, а именно: как ще изглежда светът след сто години, какви ще са неговите нрави, обичаи, технологии и хора? (Как ли може да си "чеше езика", особено когато, както е в случая, този човек... пише?! Май иска да каже, че е по-добре преди да пише човек да си "поначеше" мисълта или мозъка?! Как ли обаче се пише, чешейки си... езика?! С език ли пише или пък си говори това, което пише, говори и пише, говори и пише?! "Как он дышет так он пишет", казваше един съветски поет преди години...) Обичам футуристичното мислене и това, което ще напиша не е нито прогноза, нито диагноза, а просто едно лично виждане: комбинация от опит, знания, усещания и капка шесто чувство за вкус. (Гастрономично и многообещаващо ще бъде блюдото на тишовата мисъл, понеже особено апетитно звучи тук "капка шесто чувство за вкус". Дано не се получи някакъв буламач, щото като се набъкат разни... мисловни зеленчуци, манджата обикновено става доста безвкусна: иска се да се слагат продукти с мярка, а той тук обещава да тури всичко, което се намира в хладилника на иначе мощната му мисъл.) Ще бъда кратък и съдържателен, но ще ми бъде много любопитно да погледна бъдещето и през твоите очи. (Ете това много му харесвам на Тишо, че е кратък и "съдържателен", сам си го казва и обещава, бравос!)

Епохата на Водолея най-общо означава Промяна. Прекалено дълга е религиозната и окултната страна на въпроса. Дънов казваше, че след 200 години хората ще бъдат красиви и с високо чело, няма да страдат от никакви болести, бракът ще изчезне като институция и хората ще се придвижват от една точка на земното кълбо до друга много бързо. (Забелязал съм, че хората с най-прозаични дилетантски представи за философските проблеми са склонни най-често да цитират за щяло и нещяло не кой да е, ами именно Дънов. По-сериозните, по-образованите във философско отношение хора никога обаче не цитират Дънов. Той, този Дънов, явно е пробен камък за дилетантизъм в сферата на мисълта.) Цитатът е свободен. (Е да, е да...) Църквата си има своята теория за Новата ера, астролозите вярват в нова зодиакална промяна за цялата планета, шарлатаните пишат книжки, обещаващи по-добър живот в бъдещето като компенсация за сегашния шит, след което изкарват милиони… (Тук немам какво да добавя, тук Тишо е както винаги блестящ, особено стилът му. Балзак на едно място пише, че в някакъв литературен салон седели разни поети, ама по следния начин: "До поет без стил седеше поет без... идеи..." За Тишо специално съм забелязъл, че често пише без да знае какво по-точно иска да каже, просто само заради стила: значи е от втората група поети. А пък за стила на Тишо обаче ще се поизнесе не той и не аз, ами признателното потомство. Сещате ли се къде ще бъдат творбите на Тишо след 100 години, които така силно присъстват в нашето ежедневие?! В пантеона...) Така че гледните точки за Епохата на Водолея са много. Това, което ги обединява, е едно: всички те очакват промяна към по-добро. (Ете на това мога да възкликна само Тодор Колевото: "Здрава идея, мисъл и чувство, е те на това му се вика изсукство!!!")

Според мен, Промяната ще се случи. (Ква промяна ли? Към добро де, помнете малко!) Масово просветление действително ще има, хората действително ще са по-красиви и по-здрави от сега, бракът действително ще изчезне и хората наистина ще пътуват много бързо около света, но прекият виновник за това няма да е намесата Свише, а глобалната икономика, базирана на непрекъснат растеж, високите технологии, генетиката и медицината. (Е туй изречение, безспорно, си е шедьовър. Верно не е много ясно оти ще се случи промяната, как ще се появи просветлението и също оти ще се появи туй просветление, как ще стане така хората да станат "по-красиви" и дори "по-здрави" от сега, оти пък ще изчезне бракът и т.н. А, ясно, пустата му глобална икономика е причина да станем по-красиви, ашколсун, момче!) За мен бъдещето след 100 години е бъдещето на медицината. (Аз бих рекъл на един определен дял на медицината: психиатрията, ама ще си кютя!)

В момента човечеството трескаво играе на карти с Природата и вече е успяло да свали повечето от нейните скрити козове, като до пълното подреждане на мозайката по въпроса „как е създаден човек” остава съвсем малко и тогава биологичният вид ще започне да се променя сам, според собствените си предпочитания. (Човечеството играе на карти с... Природата! Свалили са й козовете хората на Майката Природа, и до онова прочуто комунистическо "Човекът ще стане абсолютен господар на природата!" е останала само една крачка! На път сме да... победим природата и едва тогава ще почнем да се променяме не как да е, ами според собствените си предпочитания. Сигурен съм, че тогава самият Тишо сигурно най-после ще си пожелае сам да поумнее поне малко: дали пък точно поради това свое несъзнавано желание той пише сега този свой кратък, но наистина съдържателен трактат?!)

Какво би си пожелал всеки от нас, ако имаше магическа пръчица? Вечно здраве, красота и богатство, естествено. (Аз бих препоръчал човек да си пожелава онова, което съвсем няма, което най-много му липсва, което при него е най-дефицитно. Ум примерно за повечето хора хич няма да им е излишен. Акъл имам предвид. Всеки иска това, дето го няма. Болният иска здраве, грозният си мечтае за красота. А глупакът за какво ли си мечтае? Не, не си мечтае за ум, щото ако се замечтае за него, вече няма да е глупак.) Точно това е, което човечеството ще осигури на себе си с помощта на технологиите като плюс, а не като водородни бомби. (А така, верно, бравос, туйто! Всичко изведе и доказа блестящо!)

След сто години хората ще бъдат по-умни, по-красиви, по-здрави и по-богати от нас. (Аз бих добавил: и по-акъллии от нас ще бъдат идните поколения! Най-вече по-умни!) Може би ще трябва да се поограничат в раждаемостта (оти бе, Тишо, нека да си раждат, без секс занакъде сме?!), но за сметка на това всяка душа, която получи „входна виза” за тази планета ще се появява в перфектно изградена от генетиката опаковка: за дълъг и комфортен живот. (Бе, Тишо, "опаковката" е тялото на човека, а пък онова вътре в самата упаковка, чини ми се, е духът? Известно ли е, че не тялото, а духът е вечен?! Ти си мечтаеш тялото да има дълъг живот, а би ли си помечтал да бъдеш, да речем, два пъти по-дълго време старец?! Щото като се увеличи животът, да речем, тройно, три пъти повече ще сме и склерозирали старци: баси мамата! А какво ли ще правят тия, дето склерозана или умствената недостатъчност ги е ударила още на млади години?! Все прелюбопитни въпроси поставя наш Тишо, евалла на момчето!)

Ето това е Епохата на водолея според мен. (Да, това е наистина. Не можах да се сдържа да не коментирам трактата на Тишо. Много ме съблазнява този мислещ човек да го коментирам. Забавлявам се страшно. Тишо наистина е върхът! Да прощава всеки, който се е почувствал уязвен от този мой толкова доброжелателен коментар...) Тихомир Димитров (Ангел Грънчаров)

Добави в Svejo