Дали ще се намерят българи, които да подпомогнат издаването на една книга за България?

Успях тия дни да завърша своята КРАТКА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ. Написах я за рекордни срокове, с пълна отдаденост и вдъхновение: така не съм писал нито една своя книга. Явно е имало какво да кажа и явно е дошъл моментът да се каже това, което едва сега разбираме. И което касае това как ние самите възприемаме себе си, или, сиреч, съвсем пряко ни касае. И от което по тази причина зависи съдбата ни като индивиди и като нация.

Бях планирал книгата за случилото се в най-новата история на нашата България да се състои от около 20-тина есета. Оказа се, че есетата стаха 35 (за момента, в ръкопис). Също смятах да доведа разказа до наши дни, оказа се, че това просто не е нужно: непосредствена съвременност и история не бива да се смесват и бъркат. Най-малкото защото това, което е сега, още не е отминало, и какво ще бъде в окончателния си, исторически изкристализирал вид едва тепърва ще се разбере. Ние можем да се месим и да променяме случващото се сега, пред очите ни, и това, което се е случило съвсем наскоро. Докато историята си не можем да променяме. А нещо става част от историята ни едва благодарение на безпощадната санкция на времето. Нищо чудно е, премерно, Гоце Първанов да бъде запазен за историята ни като дребен безличен политикант, живял в... епохата на Азис, Станишевчето (Дмитриевич де) изобщо да бъде забравен, а пък бат ви Бойко поколенията да го запомнят само в неговата унизеност, именно като пъчещия се гавазин едновременно както на последния комунистически диктатор на България, така и на последния български цар. Да, от нас зависи какво ще бъде, от нашето съзнание за това какви сме и какво самото време иска от нас. Ако престанем да бъдем пословичните исторически дремлювци на Балканите, то историята на България ще стане съвсем друга.

Бъдещата ни история де, щото тази достатъчно я овапцахме. То затова се и пише всяка една история, имаща отношение към истината. Защото у нас сега процъфтява "митостроенето", което изглежда замести големия мит, наречен комунизъм. Сиреч, разправят ни за съвсем скорошни събития просто едни приказки и басни. Истината тук изобщо не влиза в сметките, тя явно е доста неудобна за накои.

Ето затова написах своята съвсем лична и субективна история на съвременна България. Това, че историята ми е лична и субективна съвсем не е недостатък - но това засега не може да се разбере. Една лична и субективна - което значи ценностно"оцветена", страстна и безкомпромисна! - история, написана при това от философ, само по себе си е изключителна рядкост и ценност. Защото философите са най-обикновени служители в Храма на Истината. А жрец в този Храм е не друг, а Свободата. Ето това поражда смисъла на една такава книга за историята на съвременна България, написана от един философ. Това е иновация, която може един ден да бъде разбрана и дори оценена. И дори у нас. Но засега едва ли се разбира. Просто не са се още родили хората, които могат да го разберат. Но и това време ще дойде, да се надяваме скоро.

Сега ми предстои огромна работа по преработването и шлайфането на тия мои записки, защото те са все още в съвсем суров вид. За да придобият очертанията, облика на една книга, която, дай Боже, ще гледам да издам още тази година, и то в първата й половина. Още и заглавието на тази книга не съм го измислил. Сега-засега си я наричам моята лична история на съвременна България. Да се шлифова една книга, да се стегне, да се изхвърли излишното от нея, да се намерят най-точните думи и пр. е най-трудната част от писането на една книга.

Но има след това още по-трудна част: да се издаде вече написаната и подготвена книга. Това е така, защото у нас няма издателства, които да съзнават ролята на подобен род книги. Днешните издатели търсят само печалбата. Нямат - с доста голямо основание - никакво доверие на тукашните ни автори. Ето по тази причина космите на главата ми се изправят като си представя какво ме чака и какво ще трябва да изживея тепърва - когато тръгна да търся издател на книгата си. Е това вече е същинският кошмар.

Всеки издател - знам добре това - ще ми каже: намери си пари, ще ти издам книгата. Това, че книгата е за България, изобщо не му влияе, той човекът си мисли само за парите. Такива, за жалост, са нашите издатели. А такива са ги научили да бъдат нашите... читатели. Тоест ние сме ги научили да бъдат такива. Имам нужния опит да кажа това.

Отива нашенецът и иска да си купи книга, за която... Бареков му е казал тая заран, че била хубава и дори "велика". Или агент Алберт му бил казал това - и он им верва, нема как! Ако тия образи не са го кандърдисали да си купи някаква книга - за предпочитане е авторът й да се казва... Недялко Йорданов! - тогава он, нашият читател, верва безразделно на вкуса (простете!) на... Тошо Тошев (Бор-Чвор). Ако пък никой не му е казал коя книга да си купи - щото книгите и у нас, както и прахта за пране, се продават от рекламите! - нашенецът ще си купи "нещо по-така", сиреч вносно, "нашумяло", ще си купи... Паулу Коелю. Или някоя американска бълвоч, която да го обучи как да стане... богат. Или как да стане... бог! Или как да стане щастлив! И наш Ганю си купува все нещо иностранно и чуждоземно, щото като знае колко самият той струва, с основание нема доверие на нищо българско. Най-малко пък на българските писатели. Щото вкуса на този наш български читател на български автори вече отдавна е извратен от писатели като... на... да не ги изброявам де, щото просто е гнусно...

Но да не се отклонявам, а да завърша с нещо необичайно. С една най-нагла и фрапантна идея. Или дори апел - няма значение как ще го наречем. Понеже книгата ми е за България, дали пък няма да се намерят... българи, които да подпомогнат издаването й? Ей-така, по най-безкористни патриотични подбуди! А, как мислите, дали има такива българи още? Сигурен съм, че има, ама са голяма рядкост изглежда. Аз обаче съм идеалист, и затова живея с надеждата, че и чудеса са възможни. Дори и в този, в нашия географски регион на днешния свят. Не знам де, но да се вярва в чудеса - и в доброто у нас самите - е нещо, което ни е крайно необходимо. И на което, убеден съм, служи и най-новата ми, засега неиздадена още книга...

Добави в Svejo