Блогове и журналисти: имало и у нас честни журналисти!

Тази сутрин попаднах на една честна статия - понеже е рядкост у нас да се пише искрено, от душа, с принципи, изхождайки от непопулярни ценности, пък и без нечистоплътно увъртане - в блога на Иван Бедров. Статията се нарича Срам ме е, че им плащам заплати на тия, съветвам ви, прочетете я. Аз лично си позволявам да поздравя младия наш журналист за смелата гражданска позиция. Известно е, че ако не си добър гражданин, просто няма как да си добър журналист, а пък и двете са невъзможни, ако не си стойностна личност. Иван Бедров с тази си статия, пък и с други свои изяви, ни убеждава, че отличен журналист. Каквито са същинска рядкост в Отечеството ни напоследък.

И за друго искам да му благодаря: от блога му научих, че един друг, много голям пловдивски журналист - Евгени Тодоров - има също свой блог, дори два блога! Първият му блог се казва ЗА ПРЕХОДА... и там Е.Тодоров разказва разни истории и преживелици, които много наподобяват моята Кратка лична история на съвременна България. Зачетох се, написани са изключително живо и стилно, четат се на един дъх, възхитен съм направо: намерих си интересно четиво за неделния ден! Другият блог на Е.Тодоров се нарича Актуални политически коментари. И в тези негови статии и бележки също открих ясна гражданска и личностна позиция, което е изключително радващо. Крайно ми е интересно защо след като у нас са такава рядкост подобни коментари, такива честни, смели писания, тия два блога на Е.Тодоров не са включени нито в Блогосферата, нито в Мегафон, който е пък за политическите блогове. А те не са толкова популярни, нищо че съществуват отдавна: ето, аз научих за тях съвсем случайно. Явно е нас подобен род честна и граждански издържана журналистика не се толерира от господстващия низък вкус, налаган от угодническата на властта журналистика. Ако читателите имат възможност да сравняват двата коренно различни рода писане, то току-виж се позамислили, а това явно не влиза в нечии сметки. Така че горещо ви препоръчвам да посетите и двата блога на големия пловдивски и български журналист Евгени Тодоров.

С когото се познавам отдавна, още преди 1989 година. Някъде към 1987 година трябва да е било участвах в едно негово предаване и оттогава се знаем. След 1989 година този човек - съпруг на Нери Терзиева, впрочем - си основа своя частна телевизия: ПЛОВДИВСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ. Доста пъти съм бил канен и съм участвал в различни предавания на неговата телевизия. Но до този момент не знаех, че и Евгени е... "блогър" (да употребя тази ужасно звучаща дума, прилича ми малко на "килър"!). Ето днес научих това, и ви препоръчвам да се запознаете и вие с неговите блогове.

Искам да завърша с това, че по принцип споделям тезите на Ницше и Киркегор за журналистите, които в някакъв смисъл се припокриват и с оценките им за адвокатите: и едните, и другите, не са друго, освен... съвест под наем. Разбира се, става дума за принципно отношение, базиращо се на фундаментални предпоставки. Което не значи, че не може по принцип да има журналисти, които не отдават съвестта си под наем на оня, който плати повече. Които си пазят съвестта чиста - и за себе си. Непродажни журналисти има, но те са същинска рядкост. И у нас, но и по света, ала особено пък у нас. Такива са всъщност големите, истинските журналисти. Те именно спасяват честта на професията - и мият срама от поведението на мнозинството. Срамът от поведението на продажните мижитурки, които задават тон в това, което наричаме "българска журналистика"...

Защото автентичната журналистика - както и автентичната философия, впрочем - играе ролята на съвест, морален измерител и стожер на духовното здраве на нацията. В безсъвестни времена като нашето, в които нравите са в страшен упадък, такива журналисти наистина са рядкост. Но и затова толкова по-ценен и вдъхновяващ пример е техният. Ако по-често почне да се чува гласа точно на тези журналисти, то гибелта на продажната журналистика скоро ще дойде. Затова изглежда толкова се боят от тях...

Добави в Svejo