Уважаеми г-н Грънчаров,Бих искал да засегна някои подточки към общия коментар, които вече подхванах.
Съхранението ни в робството – един от най-загадъчните моменти. Според мен огромна роля за нашето съхранение са изиграли самите турци и тяхната система (препоръчвам на всеки да прочете спомените на Арсени Костенцев). Ориенталщината има един положителен момент и той е, че тя не е агресивна. Тя е брутална, но тя не се впива както се впива англо-саксонската система.
В ориенталщината има голям процент немокаедство. Един път превърнал ли си се в рая, в роб, никoй не те закача. ("Кажи му "аго", да му е драго…") Естествено, че е имало кланета, забрана на строителство на църкви, забрана на всички привилегии, насилствено потурчване. И въпреки това все пак тия българи са си говори на български, например. (Аз често пъти съм си задавал въпроса а ако бяхме под английско, или френско робство какво щеше да бъде… със сигурност нямаше да остане присъствието на езика – примери достатъчно от английската и френска колониални истории.)
По отношение на езика – също една загадка, но в един съвсем друг аспект. Българският език е един прекрасен език и българинът трябва да се гордее с факта, че чрез азбуката и гениалното дело на Светите братя се е получила една уникална знакова симбиоза между гръцки, латински и рунните знаци на прабългарите, която за ранното Средновековие е нещо съвсем ново. Обаче какво правиме, ние не творим на тоя език, а постоянно взаимствуваме отнякъде и не само това.
България е единствената среда в света, в която народът го е срам да говори на диалекта си. Навсякъде по света има разлика в говоримия и писмения език. Навсякъде в света има стандарт за писане, а всеки говори на диалекта си. В България не е така. Едно, че с реформата от 02. 1945 г. осакатихме писмения език, и второ никoй не обогатява чрез диалектология, което е огромна грешка. Вместо това обаче се ползват нашироко чужди думи, които имат поне един или два български еквивалента. Това говори отново за избиване на комплекса за малоценност.
Гореспоменатите аргументи според мен са само част от цяла върволица от факти, които ни водя до създаване на една деструктивност в българина през последните 60 години. Събуждат се дълбоко самоунищожителни чувства и воля за власт, които изплуват точно тогава, когато най-много не подозира.Оттук и самото чувство на превазаност към материалния свят до скъсване. Излиза в крайна сметка и резултатът, че българинът има само физична връзка с понятието БЪЛГАРИЯ, а не метафизична. Всякакви хранителни слоеве са свързани единствено с физичното. Неговата връзка не е като тази на евреина, китаеца, арменеца, та дори и на турчина - на метафизично ниво. Тя е само на физично ниво, затова и претопяването му в други общности (като емигрант например) е твърде лесно. По този въпрос Хегел има доста интересно наблюдения, което с право би намери почва и при българския пример.
С две думи, за да успеем успешно да бичуваме нашите недъзи се нуждаем от една всеобща активност. Българинът трябва да се интересува повече от себе си.
Поздрави: Konstantin
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
5 коментара:
Българите трябва изоснови да преосмислят всичките си ценности. Защото Искърът не е дълбок, а Витоша не е висока.
Тъй като тези самовлюбени твари НИКОГА няма да го направят, те вечно ще тънат в недоимък, мърсотия и простотия.
Съгласен съм с писаното в горния коментар...Българинът е силен на софрата - колко оки ракия ще изпие,колко ще издържи като полов атлет...има легенди за надпиване,надяждане,с колко жени е бил...Цени се събеседницата с повечко силикон на нужното място,с готовността да е дашна...Изместването на ценностите според мен вече е необратимо и от политическата култура и зряло мислене вече никой не се впечатлява.Не можете да искате от любител на чалга,цици и ракия трезвото мислене да надвие битовата му ограниченост ! Смятам,че това си беше един направляван процес в посока на обайганяване и изпростяване...защото ако хората са трезвомислещи и политически грамотни,как биха били възможни появата,възходът и влизането в парламента на хора като Жорж Ганчев,Симеон и ред още "знакови личности" ??? Коя от управляващите партии има нужда от мислещи избиратели ? Ами няма такава партия...иначе как ще ги манипулира !!
Исках да изкажа още няколко несистематични мисли във връзка националния характер на българите.
По принцип трябва да сме предпазливи с обобщения като „национален характер” и „народопсихология”. Дори самото понятие „народ” се оказва много трудно за дефиниране. Човечеството в края на краищата се състои не от народи, а от отделни индивиди, всеки със своята собствена индивидуалност и психология. Поради това не съществува прословутият „среден българин”, „среден румънец” и т.н. Освен това поради липса на ясни критерии се оказва изключително трудно да се изследва народопсихологията емпирично. Долколкото има данни и изказвания в тази посока, те са по-скоро интуитивни впечатления на писатели, историци, политици и пр., които е почти невъзможно да се верифицират опитно. Те май и не винаги са верни. Така например Бай Ганьо се смята за синоним на българин, но по мои наблюдения българите в чужбина, общо взето, не се държат като бай Ганьо – нахално и самоуверено, а напротив – внимават страшно да не минат за простаци и тъпаци. Байганьовско поведение в чужбина имат по-скоро сърбите.
Освен това националният характер със сигурност не е константа. Много войнствени народи в миналото са станали пацифисти, например германците, докато някогашни пацифисти като евреите днес са първи милитаристи.
В рамките на самия народ има много разлики и отсенки. Много е съмнително дали има един „общобългарски характер”. Изглежда има разлики между северна България, южна България (Тракия) и Македония. Северните българи са по-спокойни, тракийците са по-темпераментни, македонците по-прагматични и т.н. Факт е, че северна Б-я е дала политици и предприемачи, от Тракия са повечето български поети и писатели, от Македония политици и дипломати и т.н.
Освен това дори да допуснем съществуването на ясно дефиниран национален характер, е много трудно да се покаже еднозначно връзката между него и политиката, а именно това ни интересува. Очевидно има някаква разлика между психологическия климат в Италия и Норвегия например, но не е лесно да се обяснят особеностите на политиката в Италия и Норвегия само с психологията. Трудно е да се покаже и докаже, че политиката е пряка функция на „народопсихологията”.
Никой балкански народ не се освободил от турците „самостоятелно”. Често днес може да се чуе схващането, че Турция е била една прогнила империя, подобна на картонена кула, която само да духнеш и ще падне. Срамно било, че българите не са използвали тази слабост, за да се осовободат „сами”. Това не отговаря на истината. В действителност Турция е била многовековна, могъща империя, напълно изградена държава с администрация, армия, полиция и т.н. Факт е, че руснаците имат огромни трудности във войната 1977-78 и нещата на моменти висят на косъм (на Шипка и т.н.). Да се смята, че едно въстание като Априлското, та било то и по-добре подготвено, може да има лесен успех, е наивно. Нещо повече: както знаем, след 1878 Македония остава под турско господство. Би трябвало да се очаква, че освобождението на Македония чрез въстание вече няма да е проблем, тъй като Турция е омаломощена, а свободна България можа да подпомага своите братя в Македония. Но това не се случва. Всички въстания са неуспешни и свободата за Македония идва едва с Балканската война 1912.
Изобщо много малко са примерите за успешни националноосвободителни движения със „собствени сили”. Това важи и понастоящем. Кюрдите очевидно не са в състояние да се преборят с турската държава, тамилските тигри не могат да победят централното правителство на Шри Ланка, чеченците нямат сили да се справят с Москва и т.н. Ако не беше намесата и помощта на Москва, абхазците, осетинците и аджарите не биха могли да се противопоставят на правителството в Тбилиси и пр.
Смята се, че 1944 е трагична цезура в българската история, може би съпоставима с 1018 и 1393. Възможно е обаче дори по-ключова година да е била 1918. На моменти ми се струва, че устремът на българския народ е пречупен още 1918, а не едва 1944. Всъщност рашаващите събития в европейската история се разиграват 1914-1918, Втората световна война е почти директно следствие от несправедливия мир 1918. Тук не става дума за икономически просперитет, факт е, че Б-я през 1939 е била изпреварила икономически съседите си на Балканите. Говоря по-скоро за психологическите нагласи. Същото се отнася и за Германия. Няма значение, че днес Германия е икономически процъфтяваща страна. Аз имам предвид най-вече духовните измерения. Психологически немците, подобно на българите, според мен, са прекършени може би още 1918.
Докато един народ се намира под господството на друг, е много трудно са се съди за това какви качества би проявил, ако и след като добие национална независимост и свобода. Българите уж били „роби”, „верноподаници”, „страхливци” и пр., правели неуспешни въстания срещу Турците, но едва възкръснала българската държавност, и те проявяват съвсем други и неочаквани качества.
Да видим сега дали българите наистина са такива „малодушковци” и „треперковци”, както често ги обвиняват, та накрая може и да повярват в това. Как са се държали те спрямо вековния поробител, СЛЕД като вече са имали собствена държава и армия? Ами в Балканската война самите турци (както и европейските наблюдатели) са очаквали да разбият с лекота българската армия и да влязат в Пловдив и София. Но става съвсем друго:
Кирил Косев: ПОДВИГЪТ 1912 / 1913. Откъси:
„На 18 октомври 1912 г. Българската войска премина държавната граница с Турция, настъпи, като отблъсна турските гранични, разузнавателни и охранителни части и поделения и към 20 октомври приближи полесражението...В навечрието на сблъскването основните сили и средства на двете страни бяха на около 25 км един от други. Понеже и двете страни настъпваха, Лозенгрардската операция се разви в редица срещни боеве – в срещно сражение между 1 и 3 армии, от една страна, и Източната турска армия, от друга, на пространство по ширина 50-55 км и дълбочина около 20 км...Търсйки да удари лявото крило на главните сили на Българската войска, Източната турска армия изложи своето дясно крило на удара на 3 армия. Така възникна Лозенградското срещно сражение. Първа армия настъпи на фронта с. Муратчалъ – с. Гечкенли срещу главните сили на Източната турска армия...Трета армия настъпи на фронта с. Селиолу - с. Ереклер против дясното крило на главните сили на Източната турска армия...
...Следобед всичките дружини на дивизията настъпиха устремно против двете дивизии на противника. С вика „Ура!” и „На нож!” българите удариха, турците на издържаха и отстъпиха...Първа пехотна Софийска дивизия се командваше от герерал-майор Стефан Тошев. На 22 октомври дивизията настъпи с 2 бригади...Срещу настъпващите турски части първи се хвърлиха 1 и 3 дружини от 1 пехотен полк. В боя загинаха много, сред които командирът на 9 рота, капитан Гужголов, комадирът на взвод, подпоручик Спиридонов. Между ранените бе подпоручик Божинов. Но това не спря 3 дружина, която продължи настъплението и увлече и други против 9 турски полк. С нея настъпваше и 1 дружина. Боят стана ожесточен и кръвопролитен. Въпреки гибелта на комадирите, войниците смело атакуваха. В боя бе въведена 4 дружина, която с устремното си настъпление увлече и ротите на 1 дружина. Усили своя огън и българската артилерия, което взе надмощие над турската и водеше убийствен огън по пехотата на противника. Българите настъпваха вихрено. Войниците бяха обхванати от непреодолим устрем да се хвърлят върху турците. Въпреки силния вражи пушечен и артилерийски огън, те все повече напредваха.
Противникът въведе пресни сили и създаде огромно превъзходство в пехота, а в артилерия повече от 6 пъти. Загубите на полка бяха огромни. Паднаха убити и тежко ранени много офицери...След 9 полк турците развърнаха цялата 3 низамска дивизия и я хвърлиха против българите. Обстановката за полка стана изключитено тежка. Противникът въведе в боя и дивизията Измид.
Развърна се 6 пехотен полк. Под звуците на духовата музика той се хвърли върху турците. Артилериятя откри мощен огън по турската артилерия и пехота. Усили настъплението и 1 пехотен полк. Капитан Ночев със своите бойци даде нов тласък на настъплението. Някои турски командири се опитаха да вдигнат войниците в атака, но не успяха. Настъплението стана неудържимо. Близостта на турците предизивика огромен подем у българите, които желаеха час по-скоро да ги ударят. Командирите едва удържаха войниците, за да не изпуснат управлението на боя. Дружините с бесен устрем се хвърлиха напред....”Въпреки нееднократните заповеди – лични, устни и чрез ординарци – настъплението бе неудържимо” – пише командирът на 6 пехотен полк...под звуците на духовата музика се вдигнаха в атака и ранените. Полковете с „Ура!” и „На нож” се хвърлиха върху смаяния противник. Девети пехотен турски полк не издържа - отстъпи. Последваха го и други. Първа бригада продължи устремно да настъпва...
...Поражението на турците бе страшно...
...В тези тежки мигове на боя, когато противникът удряше с цялата мощ на своята артилерия и всичко наоколо се тресеше от нейния грохот, а турците бясно напираха, командирът на дивизията въведе в боя 3 пехотна бригада...Майор Паунов поведе поверената му дружина от 43 пехотен полк, чиито войници и офицери издигнаха страшния вик „Ура! Напред! Българският войник не отстъпва!”...Гледката беше неописуема. Българите нестървено продължиха настъплението, преминаха реката и се понесоха по ската към вражеските позиции. Турците не издържаха – отстъпиха, след това побягнаха...
...На най-лявото крило на дивизията, северно от шосето Бунархисар-Виза, бе въведена в боя 3 бригада - 45 и 46 пехотни полкове. Противникът добави още пресни сили. Против 5 дивизия настъпваха всички сили на 3 низамски корпус. В тежки и кръвопролитни боеве, въпреки огромното числено превъходство на турците, дивизията спря тяхното настъпление, като удържа позициите си...Гъстите и многобройни бражески вериги бясно налитаха. В този ад българите от дясното крило на дивизията с изключително хладнокръвие се вдигнаха „На нож!” и принудиха противника да спре...
Пета пехотна Дунавска дивизия се опита да премина в настъпление, но успя с огромни усилия да настъпи малко само с 3 бригада...Настана истински ад. Турците, които сами се стремяха да настъпят, хвърлиха в боя всичките си сили. Загинаха много войници и офицери...Тогава в боя бе въведена първа бригада от 3 Пехотна балканска дивизия, току-що пристигнала в 3 армия...В боя ефрейтор Иван Абаджиев и редник Кольо Танев от 24 пехотен полк при ударите „на нож!” призоваваха другарите си с думите: „За петстотингодишното тегло! За убитите жени, деца и старци! За разплаканите майки и сестри! На, а,а!”...Пробивът на силната Караагачска позиция бе едно от най-значителните дела през войната. Тук се водиха и най-кръвопролитните боеве в Балканската война...”
Никола Станев: История на нова Bългария 1878-1941
Българският национален характер според Никола Станев:
Българският народ по това време (1879) представлявал политическа tabula rasa – чиста дъска. Наивен, неук, неопитен, неукрепнал стопански и социално от дългото робство, ала народ трезвен, як физически, доста трудолюбив и главно непокварен в своите намерения и чувства. Надарен с естествен, природно практически разум, той изглеждал прикрит враг на турската власт; към себе си и своите социални отношения бил винаги искрен, коректен и чистонравен...народът бил социалнo изравнен, а рeлигиозно нефанатизиран...когато освобождението дошло, то не заварило народа съвесем без образовани хора, защото имало вече развита доста практична и главно твърде патриотично настроена интелигенция...В турско вереме наридът приемал само едно деление: българин – рая и търчин – господар (ага). И тъй, на въпроса каква конституция би отговаряла на народния характер, на народното чувство за общо и частно благосъстояние, отговорът бил един: демократическа.
И още: България е разположена в Балканския полуостров на опасно място до вратата на желания от всички Цариград. Тук интересите на великите европейски държави към Изтока се кръстосват. Затова нейната външна политика трябвало да отговаря на твърде сложни изисквания.
Темата ме вълнува и изложените разсъждения са ми интересни. Обаче не ми допада абстрактното говорене за "българина". Че не сте ли и вие българи, Константине и коментиращи? Според мен това показва, колко дълбоко в нас е вкоренен индивидуализмът, колко сме неспособни да се обединим, дори когато съзнаваме нуждата от сътрудничество и "всеобща активност" и когато желаем да ги постигнем. За мен най-важната крачка е да преодолеем мнителността си и да се отворим към сънародниците си. Ясно е, че някои ще ни посритат, но пък все ще намерим съмишленици. :)
Публикуване на коментар